Как се живее с диагнозата „аутизъм“? Как да го разпознаем?

Синдромът е описан за пръв път от детския психиатър Лео Канер, като той назовава състоянието изключително точно. "Аутизъм" буквално означава затвореност в себе си и състоянието се нарича по този начин и до днес.

Честотата, с която се среща е 2-4 деца на 10 000 и момченцата са близо 3 пъти по-често засегнати. Разпознаването на заболяването не е много лесно и понякога може да остане неразкрито. Аутизмът се появява още в ранна детска възраст, дори кърмаческа.

Аутизмът се характеризира с разстройство в социалното развитие на детето. Установени са нарушения в мисловните способности и в употребата на речта. Най-общо може да отбележим два типични симптома при аутистичните деца. Първият е стремеж към самотност. Не е възможно осъществяването на какъвто и да е контакт дори с родителите и най-близките. Тези деца категорично отказват комуникация с други хора и предпочитат да останат сами. Вторият типичен симптом е стремеж към неизменност. Всяка една промяна в околната среда, дори промяна в местоположението на предмет, будят значителна тревожност и безпокойство у тези деца. Аутизмът трябва да бъде отграничен от шизофренията в детска възраст, при която са характерни налудности (абсурдни и нелепи мисли и действия от страна на детето).

Причините за аутизъм все още не са добре проучени, но сме смята, че има генетична основа, защото има установена по-висока честота при близнаци и деца в едно семейство. Други фактори са семейната среда и общуване. От инфекциозните причинители се споменава прекараната рубеола по време на бременност.

Аутизмът може да бъде разпознат още в самото начало на заболяването.

По-наблюдателните майки могат да установят промените в поведението още в кърмаческа възраст. Детенцето няма никакъв интерес към заобикалящата го среда, не отвръща с усмивка или смях на никого и нищо, липсва радостно поведение, няма интерес и търсене на майката. С израстването на децата се забелязва, че те не искат и не търсят никакъв контакт с родители, близки или други деца. Поведението им към другите хора е като към неодушевени предмети. Не позволяват никаква близост, прегръдки, дори да бъдат погалени. Аутистичните деца не задържат погледа си в очите. Предпочитат да се усамотят и да не бъдат закачани. Игрите им се състоят в абсолютно монотонни и еднотипни движения с едни и същи предмети, които дори не е нужно да са играчки. Може да се чувстват добре ако много дълъг период от време си играят с капачка, въженце или друг съвсем елементарен предмет. Не понасят и не приемат присъствието на други хора, особено чужди. При много деца говор изобщо не се появява. Дори и да се появи той има редица странности и не се използва за контакт. Когато други хора се опитват да ги заговорят. Ясно си показват, че това им е неприятно. При много аутистични деца присъстват много страхове и тревоги. Не приемат абсолютно никакви промени в околната среда или в техния живот. Дори най-малките такива могат да бъдат съпроводени с истерични реакции.

Животът с аутизъм е труден. Няма ефективно лекарствено средство, което да е показало добри резултати. Поведенческите занимания трябва да започнат от много ранна детска възраст, за да могат да се изградят навици. Изискват се много грижи, подкрепа и постоянство. Всяко нещо трябва да бъде повтаряно многократно, за да бъде прието и научено. При по-леките форми на болестта с годините аутизмът може да намалее. Когато психотерапевтичните и поведенческите мерки бъдат взети навреме, може да се постигне интеграция в социалния свят, изграждане на някакви връзки с останалите и семейството.