Omed.bg
Позвънете ни: +359 885 916 588
реклама


Какво представлява синдромът на хроничната умора?

 
Какво представлява синдромът на хроничната умора?


   В резултат на натоварения начин на живот и напрегнатото ежедневие се появи синдромът на хроничната умора. Все повече хора започнаха да се оплакват от умора, проблеми със съня, ставно-мускулни болки и всички тези симптоми бяха обособени в синдром. Според критериите синдромът на хроничната умора представлява умора, която продължава повече от 6 месеца, влошава се при физическа или умствена дейност и не отминава след почивка. Освен умората се появяват и други симптоми, които заедно се обединяват под това наименование.

   За да може да се говори за синдром на хронична умора, трябва да бъдат изключени други заболявания, които биха били причина за подобна клинична картина. Преди да се постави тази диагноза трябва да бъдат отхвърлени сърдечно-съдови заболявания (сърдечна недостатъчност, хипертония), белодробни заболявания (хронични белодробни заболявания, сънна апнея), психични разстройства (депресия, биполярно афективно разстройство, тревожно разстройство, хранителни разстройства), заболявания на ставно-мускулния апарат, хематологични заболявания (анемия), ендокринни заболявания и други.  

   Основният симптом е умората, която не отминава след почивка и сън. Освен това тя се влошава след физическа или умствена работа. Умората е съчетана още с нарушения в съня, болки в мускулите и ставите, главоболие, нарушения в паметта и концентрацията.

   Вирусните инфекции също биха могли да причинят отпадналост, ставно-мускулни болки, главоболие отпадналост, но продължителността на тези оплаквания не биха били повече от месец и освен това би следвало да се съчетават с болки в гърлото, хрема, кашлица, гастро-интестинални смущения.

   Има проведени проучвания, според които голям процент от хората, диагностицирани със синдром на хронична умора, са имали промени в психичния статус. Някои от тях са били с депресия. Това означава, че трябва да се прави много добра оценка на психиката на даден човек.

   Причините за синдрома на хроничната умора е безспорно прекомерното натоварване, стресът, непрекъснато работещият и скачащ от мисъл в мисъл ум и т.н. Дали ще се развие синдром на хронична умора зависи и от други фактори като генетични особености, вредни навици, работна среда, начин на живот.

   Основният стрес-хормон е кортизолът. Той се секретира от надбъбречните жлези. Секрецията на кортизол се стимулира от аденокортикотропният хормон (АКТХ), който се произвежда от предния дял на хипофизата, а неговата секреция се стимулира от хормонът на хипоталамуса – кортикотропин-рилийзинг хормон. Тази ос хитоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези функционира съвършено на принципа на обратната връзка. Когато нивата на кортизол са високи, се намалява секрецията на АКТХ и кортикотропин-рилийзинг хормон и обратно – когато кортизолът е нисък се стимулира секрецията на хипоталамични и хипофизарни хормони, за да може те да стимулират надбъбречните жлези. При стрес нивата на кортизол са високи и освен това при хроничен стрес има нарушаване на принципа на обратната връзка и нивата на кортизол си остават високи за дълго време. Това има своите последствия върху тялото, а именно – посочените симптоми на синдрома на хронична умора, отпадналост, повишени нива на кръвна захар, хипертония, затлъстяване.

   Лечението на синдрома на хроничната умора е чрез психотерапия и физически упражнения. Психотерапията помага на хората да усетят момента, в който трябва да си дадат почивка или от какво би трябвало да се откажат, към какво би трябвало да се насочат. Физическите упражнения имат много добро влияние върху здравето. Медитацията и други практики с ума също биха имали положителен ефект. Лечението с медикаменти не отчита особено добри резултати според проучванията.

 

 

Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!

3391

реклама

Коментари



реклама


Свързани статии