Какво се случва в мозъка на жената, когато тя стане майка

От радост и привързаност към тревожност и покровителство, вашето майчинството започва с биохимични реакции.

Художничката Сара Уокър веднъж е казала, че превръщането в майка е като откриването на съществуването на една странна нова стая в къщата, където вече можете да живеете. Винаги сме харесвали описанието на Уокър, защото то е по-точно от стенограмите, които повечето хора използват за живота с новороденото__: всичко наистина се променя.__

Картографирането на мозъка при майката според редица учени е ключът към разбирането, защо толкова много нови майки изпитват сериозна тревожност и депресия. Около една на всеки шест жени страда от следродилна депресия и много повече развиват странно поведение, като принудителното измиване на ръцете и маниакални проверки дали тяхното бебе не диша.

Това е, което ние наричаме един аспект на почти обсесивно-компулсивно поведение по време на първите месеци след пристигането на бебе, споделя Пилянг Ким, изследовател на мозъка на жени, които стават майки. Майките всъщност отчитат много високи нива на модели на мислене за неща, които те не могат да контролират.Те постоянно мислят за бебето. Дали е здраво? Болно ли е? Гладно ли е?

В новите майки има промени в много от областите на мозъка, продължава Ким. Ръстът в области на мозъка, участващи в регулирането на емоции, емпатия, свързани с регионите, но също така и това, което ние наричаме майчина мотивация - и мисля, че тази част може да бъде до голяма степен свързана с обсесивно-компулсивното поведение при животните и хората след раждането,а именно желанието да се грижиш за собственото си дете.

Има няколко взаимосвързани области в мозъка, които помагат за задвижване майчиното поведение и настроение.

От особен интерес за изследователите е набор от неврони с форма на бадем, известни като амигдала, която помага развитието на паметта и ни докарва до емоционални реакции като страх, тревожност и агресия. При една нормална мозъчна активност амигдалата расте в следващите седмици и месецислед раждането. Изследователите смятат, че този ръст е свързан с поведението на майката - именно тя я прави свръхчувствителна към нуждите на бебето - докато коктейл от хормони допринася за създаването на положителна обратна връзка, за да мотивира майчиното поведение. Дори само докато една майка се взира в своето бебе, наградните центрове на мозъка й светват. Това влияе на начина, по който майката говори на бебето си, на това колко е внимателна, дори колко го обича.

Тогава не е изненадващо, че увреждането на амигдалата е свързано с по-високи нива на депресия при майките. Увреждането на амигдалата при бебетата може да повлияе на връзката на майка-дете. В един вестник на Neuroscience от 2004 г. се споменава за проучване, в което новородени маймуни, които са имали лезии на амигдалата, са по-малко склонни да локализират своето нещастие или да разпознаят собствените си майки сред другите възрастни. Способността на новороденото да прави разлика между майка си и някой друг е свързана с амигдалата.

Мозъчните промени при жени, станали майки за първи път, им помагат да се мотивират в грижите за бебето, но също така могат да послужат като буфер за собственото им емоционално състояние. Майки с по-високи нива на тревожност и по-ниско настроение демонстрират по-малка реакция на амигдалата в отговор на собственото си бебе и отчитат повече стрес и по-негативни родителски нагласи.

Голяма част от това, което се случва в амигдалата на младите майки, е свързано с хормоните, вливащи се в нея. В района има висока концентрация на рецептори за хормони като окситоцин, който създава напрежението по време на бременност.

__Окситоцинът също се увеличава, когато жените гледат децата си, когато чуват виковете на бебетата си, и като ги притискат.__Увеличението на окситоцин по време на кърмене може да помогне на обяснението защо изследователите са открили, че кърмещите майки са по-чувствителни към звука от виковете на бебетата си, отколкото не кърмещи майки.

От това, което знаят учените, превръщането в майка, поне в мозъка, много прилича на влюбването. Това обяснява колко нови родители описват чувството, когато видят за първи път техните новородени. На ниво мозък, мрежите, които стават особено чувствителни, са тези, които се отнасят до бдителността и социално общуване, както и допаминовите мрежи, които стимулират приоритизирането на кърмачето.

Най-големите промени в мозъка се случват с първото дете на майката, макар че не е ясно дали мозъкът на една майка някога се връща към какво е било преди раждането. И все пак мозъчните промени не са ограничени само до новите майки. Мъжете показват подобни мозъчни промени, когато са дълбоко ангажирани в родителските грижи. Окситоцинът не изглежда обаче да кара спечелването на поведение при мъжете така, както прави при жени. Вместо това, родителската част на мозъка на един мъж се поддържа от социално-познавателна мрежа, която се развива в мозъка на двата пола по-късно в живота, но все пак жените се раждат с развит мозък, контролиращ тяхното хормонално поведение , който автоматично е пригоден към майчинството. Друг начин да го погледнете: проектопланът за майчиното поведение съществува в мозъка дори преди една жена да има деца.

Може би тогава майчинството наистина е като тайно място в мозъка на жената, което чака да бъде открито. Въпреки, че само майките изпитват бременност, раждане и кърмене, еволюцията е създала други пътища за адаптация на бащите към ролята на родители и тези алтернативни пътища идват с упражнения, хармония и грижи за бебето ден след ден. С други думи, актът на грижа за твоето бебе създава нови невронни пътища - неоткрити стаи в родителския мозък на бащата.