Какво трябва да знаем за кардиомиопатията (отслабен сърдечен мускул)
6398Кардиомиопатията е заболяване което означава отслабен сърдечен мускул. Състоянието затруднява сърцето да изпомпва кръвта в тялото. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) кардиомиопатията може да се появи при 1 на 500 души, но често остава недиагностицирана. Състоянието може да се развие с течение на времето или да съществува още от раждането. При кардиомиопатия може да се изпита задух и сърцебиене.
Видове кардиомиопатия
Разширена кардиомиопатия. Най-честата форма на заболяването. Обикновено се среща на възраст между 20 и 60 години. Болестта често започва в лявата камера на сърцето, но в крайна сметка може да засегне и дясната камера. Разширената кардиомиопатия също може да повлияе на структурата и функцията на предсърдията.
Хипертрофичната кардиомиопатия. Генетично състояние при което настъпва необичаен растеж на влакната на сърдечния мускул. Това води до удебеляване или "хипертрофия" на тези влакна. Удебеляването прави камерите на сърцето сковани и влияе на кръвния поток. Също така може да увеличи риска от електрически смущения наречени аритмии.
Според Фондацията за детска кардиомиопатия това е втората най-често срещана форма на кардиомиопатия при децата. При около една трета от засегнатите деца диагнозата се появява на възраст преди 1 година.
Ограничителна кардиомиопатия. Възниква когато тъканите на вентрикулите се втвърдят и не могат да се напълнят с кръв правилно. В крайна сметка това може да доведе до сърдечна недостатъчност. Това е по-често при възрастни хора и може да бъде резултат от инфилтративни състояния които включват натрупване на анормални вещества в телесните тъкани като амилоидоза.
Аритмогенна кардиомиопатия. Фиброзната и мастната тъкан заместват здравите тъкани на дясната камера което може да причини нередовен сърдечен ритъм. В някои случаи този процес може да се случи и в лявата камера. Според изследвания в списание Circulation Research аритмогенната кардиомиопатия увеличава риска от внезапна сърдечна смърт, особено при млади хора и спортисти. Това е наследствено генетично състояние.
Симптоми
В някои случаи обикновено липсват симптоми на кардиомиопатия. С напредването на състоянието обаче може да се изпитат следните симптоми с различна степен на тежест:
- умора
- задух
- подуване на краката и глезените
- сърцебиене
- виене на свят
- припадък
Причини и рискови фактори
Причината за кардиомиопатията не винаги е ясна, но има някои известни рискови фактори. Например състояния които водят до възпаление или увреждане на сърцето могат да увеличат риска от кардиомиопатия.
Сърдечната недостатъчност която може да възникне в резултат на инфаркт или други състояния също може да причини кардиомиопатия. Допълнителните рискови фактори:
- фамилна анамнеза за сърдечни заболявания, внезапна сърдечна смърт
- високо кръвно налягане
- заболяване на коронарната артерия
- амилоидоза и саркоидоза, които могат да увредят сърцето
- вирусни инфекции на сърцето
- диабет
- нарушение на употребата на алкохол
- някои жени могат да имат по-висок риск от кардиомиопатия след бременност
Диагноза
Лекарят извършва физически преглед и диагностични тестове, за да потвърди кардиомиопатията. Вероятно ще използва един или повече от следните диагностични тестове:
Рентгенография на гръдния кош: Помага да се определи дали сърцето се е увеличило. Това е признак за определени здравословни състояния.
Електрокардиограма (EКГ): Измерва електрическата активност на сърцето включително колко бързо бие. Също така показва дали сърдечният ритъм е редовен или анормален.
Ехокардиограма: Звукови вълни създават движещ се образ на сърцето. Показва формата и размера на сърцето.
Сърдечна катетеризация: Катетеризацията проверява потока на кръвта през сърдечните камери.
ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА КАРДИОЛОГ С ОТСТЪПКА ТУК!
Лечение
Целта на лечението на кардиомиопатия е да контролира симптомите, да забави прогресирането на състоянието и да предотврати внезапна сърдечна смърт. Видът на лечението зависи от тежестта на симптомите и формата на кардиомиопатия. Обикновено лечението включва комбинация от следното:
Промени в начина на живот
Промените в начина на живот могат да помогнат за намаляване на тежестта на състоянията които може да са довели до кардиомиопатия. По-здравословните навици в начина на живот също могат да забавят развитието на болестта.
Промените в начина на живот могат да включват спазване на здравословна диета с ограничаване приема на транс-мазнини, наситени мазнини, добавена захар и сол.
Управлението на стреса, отказването от тютюнопушенето и поддържането на физическа активност също са от полза за хората с кардиомиопатия. Количеството и интензивността на полезната физическа активност могат да варират. Важно е да обсъдите програми за упражнения с лекар или друг медицински специалист преди да започнете.
Лекарства
Обикновено лекарствата са част от плана за лечение на кардиомиопатия. Някои видове лекарства които лекарите може да предпишат:
Бета-блокери: Бета-блокерите забавят сърдечната честота. Това означава, че сърцето трябва да работи по-малко усилено.
Разредители на кръвта: Помагат за намаляване на риска от развитие на кръвни съсиреци.
Диуретици: Премахват излишната течност от тялото. Тази течност може да се натрупва когато сърцето не изпомпва ефективно.
Лекарства за кръвно налягане: Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ), блокери на ангиотензиновите рецептори и инхибиторите на ангиотензиновия рецептор-неприлизин помагат за понижаване на кръвното налягане и прекъсване на стресовите рецептори, а те се активират при хора с кардиомиопатия.
Антиаритмици: Лекарства за предотвратяване на абнормен сърдечен ритъм.
Имплантирани устройства
Лечението може да включва и различни видове имплантирани устройства. Конкретното устройство зависи от симптомите. Имплантираните устройства включват:
Пейсмейкър: След хирургичното имплантиране под кожата близо до гърдите пейсмейкърът подава електрически импулси към сърцето което го кара да бие с нормална скорост.
Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD): Това устройство също така доставя електрически удар на сърцето когато открие анормален потенциално нестабилен сърдечен ритъм. Електрическият импулс връща сърдечния ритъм към нормалното състояние.
Устройство за подпомагане на лявата камера (LVAD): Подпомага сърцето при изпомпване на кръв в тялото. Когато кардиомиопатията силно отслаби сърцето това устройство е полезно докато човек чака сърдечна трансплантация.
Устройство за сърдечна ресинхронизация (CRT): Това имплантирано устройство помага да се координират контракциите на лявата и дясната камера на сърцето, за да се подобри сърдечната функция.
Хирургия
Когато симптомите са тежки операцията може да бъде опция. Някои възможни хирургични процедури за кардиомиопатия включват:
Септална миектомия. Тази операция лекува хипертрофична кардиомиопатия с препятствие на кръвния поток. Включва отстраняване на част от преградата която изпъква в лявата камера. Премахването на удебелената тъкан подобрява притока на кръв от сърцето.
Трансплантация на сърце. Хората с определени форми на кардиомиопатия с напреднала сърдечна недостатъчност може да се нуждаят от сърдечна трансплантация. Трансплантацията на сърце обаче е обширен процес, за който не всеки отговаря на изискванията.
Кога да посетите лекар
Кардиомиопатията е сериозно медицинско състояние което изисква лечение. Без лечение болестта може да прогресира и да стане животозастрашаваща. Всеки със силна фамилна анамнеза за кардиомиопатия или изпитва един или повече от симптомите на това заболяване трябва да посети лекар. По-ранната диагноза може да подобри перспективите на състоянието.
https://www.medicalnewstoday.com