Omed.bg

Околощитовидни жлези! Каква е тяхната функция в организма и какво се случва, когато тя се наруши?

Хората в България се нуждаят от способни лекари и компетентна здравна информация. Ако искаш да помогнеш за обучението на бъдещ лекар, натисни бутона donate.

Вие дарявате средствата на Фондация „Прогрес медик“, която подпомага студентите по медицина в България.

 
Околощитовидни жлези! Каква е тяхната функция в организма и какво се случва, когато тя се наруши?

 

  Повечето хора са наясно каква е функцията на щитовидната жлеза в нашия организъм и със заболяванията, които възникват при нарушаване на нейната функция, предвид факта, че тяхната честота е сравнително висока. За сметка на това, вероятно не сте толкова добре запознати с функцията на околощитовидните (паращитовидни) жлези.

  Паращитовидните жлези предтставляват няколко (обикновено 4, броят им варира между 2 и 6, в редки случаи до 17) малки жлези с големина на оризово зърно, които са прикрепени към капсулата на щитовидната жлеза, обикновено в задната й част. В някои случаи обаче те могат да се намират на нетипични места – вътре в тъканта на щитовидната жлеза, в тимусната жлеза или дори в гръдната кухина. Този любопитен факт може да се обясни с ембрионалното развитие, при което околощитовидните жлези променят положението си, докато достигнат крайната си позиция.

Каква е функцията на паращитовидните жлези?

  Въпреки малките си размери паращитовидните жлези имат изключително важна функция в обмяната на веществата. Те играят основна роля в калциево – фосфорната обмяна в организма. Те секретират хормон, наречен паратхормон, който действа на различни органи и системи – основно бъбреци, кости и стомашночревен тракт. Основната му функция е да повишава нивата на калция и да намалява тези на фосфора в организма. Това се постига чрез повишено извличане на калций от костите и задръжка на калциеви йони от бъбреците и чревния тракт. В регулацията на калциевата обмяна освен паратхормона, активно участва и витамин Д.

Какво се случва, когато функцията на паращитовидните жлези е понижена?

  Това състояние се нарича хипопаратиреоидизъм и се наблюдава най – често след хирургия на щитовидната жлеза, при която не винаги е възможно да се отделят и запазят паращитовидните жлези. В по – редки случаи това състояние може да бъде резултат от действието на някои медикаменти или на автоимунен процес.

  Когато нивта на пратхормона намалеят значително, настъпват два основни типа промени – понижени нива на калций и повишени нива на фосфати. Ниското ниво на калция може да доведе до свръхвъзбудимост на мускулните клетки, която се изявява като мускулни потрепвания и спазми, които могат да бъдат болезнени. Освен това промени се наблюдават и по кожата – тя става суха, напукана и люспеста, очите – може да се развие катаракта, а при децата се засягат и зъбите. За коригиране на състояние могат да се използват различни калциеви препарати заедно с витамин Д.

Какви промени настъпват при повишена функция на паращитовидните жлези?

  Състоянието се нарича хиперпаратиреоидизъм и може да бъде два типа – първичен и вторичен. Първичния се наблюдава при хиперфункция на жлезите или при наличие на аденом, който произхожда от тях (доброкачествен тумор, който секретира големи количества паратхормон). Вторичният хиперпаратиреоидизъм се развива като последствие на понижени нива на калций в организма в резултат от друго основно заболяване, например хронична бъбречна недостатъчност или рахит. По принципа на обратната връзка те водят до отделяне на по – високи нива на паратхормона, които да компенсират хипокалциемията.

  Високите нива на паратхормон водят до повишена резорбция на костите и увеличена абсорбция на калций от чревния тракт и бъбреците. Всичко това има за резултат високи нива на серумния калций, намаляване на плътността на костите – остеопороза и образуване на калциево оксалатни камъни в бъбреците. Когато нивата на калция достигнат много високи стойности се появяват мускулна слабост, гадене, повръщане, запек, като може да се стигне дори до чревна непроходимост и остра бъбречна недостатъчност. За да се предотврати настъпването на подобни тежки усложнения е необходимо своевременно лечение. Когато се касае за аденом, лечението е оперативно. При вторичен хипопаратиреоидизъм първостепенно е лечението на основното заболяване.

 

2448

реклама

Коментари



Свързани статии


Сподели !