Остър перикардит! Причини, симптоми и лечение!
53952Острият перикардит представлява възпаление на перикарда (торбичката около сърцето). Перикардът се състои от два листа - вътрешен (висцерален) и външен (париетален). Между двата листа нормално се съдържа около 25-50 мл. течност, която предпазва от триене при осъществяването на сърдечните контракции. По най-различни причини перикардът може да се възпали и количеството на перикардната течност да се увеличи (перикарден излив). От остър перикардит страдат хора във всички възрасти, но най-често се засягат млади хора.
Какви са причините за острия перикардит?
Най-често причинителите на острия перикардит са вируси. Много често перикардит се развива след прекарана вирусна инфекция. Симптоми започват обикновено 2 седмици след прекарано грипно заболяване. Най-честите причинители са:
- Вируси: коксаки В вирус, еховируси, аденовируси, Ебщайн-Бар вирус и др.
- Бактерии: стафилококи, стрептококи, пневмококи, менингококи, туберкулозни бактерии.
- Гъби и други: кандида, аспергилоза, токсоплазма, микоплазма, ехинококоза, амебиаза.
- Лекарства.
- Йонизираща радиация.
- Автоимунни заболявания.
- Остър миокарден инфаркт.
- Тумори и метастази.
Понякога не се открива причина за острия перикардит. Тогава той се нарича идиопатичен.
Заболяването най-често се развива заради директна увреда от патогенни микроорганизми, заради отделянето от тях на най-различни токсични вещества или по имунни механизми.
Какви видове бива острият перикардит?
Преглед при кардиолог и кардиогама за 56 лв.,от ДКЦ III Варна
Перикардитът бива остър, подостър и хроничен. Според патоанатомичната морфология острият перикардит бива фибринозен и ексудативен. Фибринозният перикардит се характеризира с отлагане на фибрин по двата перикардни листа, в резултат на което се получава перикардно триене. При ексудативният перикардит има излив на значително количество течност в перикардната торбичка. Ексудативният перикардит може да бъде гноен (когато перикардната течност стане гноевидна), хеморагичен (когато течността е кървениста), серофибринозен (когато има както излив на възпалителна течност, така и отлагане на фибрин).
Хроничният перикардит може да бъде ексудативен, констриктивен, адхезивен. Той вече се характеризира с фиброзни процеси, които обуславят трайни увреди в сърдечната функция, тъй като се ограничават движенията.
Какви са симптомите на острия перикардит?
Най-характерният симптом е гръдната болка. Тя е силна, разположена в сърдечната област и може да ирадиира към гърба, лявата ръка или долната челюст. Характерно е, че болката се увеличава в легнало положение, докато в седнало болните съобщават за известно облекчение. Други симптоми са повишена температура, отпадналост, умора, може да има също задух. Възможно е все още да персистират и оплаквания от основното инфекциозно заболяване или гръдната болка да започне малко след тяхното отшумяване.
Диагноза и лечение. Какво трябва да знаем за тях?
Гръдната болка е симптом, който налага спешна консултация със специалист - кардиолог. При преслушване на сърце ще се чуе характерният шум на перикардно триене, резултат от фибриновите отлагания. От ЕКГ също се откриват промени (елевация на ST-сегмента и отрицателни Т-вълни, които се възстановяват след преминаване на заболяването). Ехокардиографията е най-важна, защото чрез нея се виждат промените по перикарда и евентуалния перикарден излив. Рентгенографията има диагностична стойност когато е наличен перикарден излив. Лабораторните изследвания показват възпаление (увеличени левкоцити, ускорено СУЕ, увеличен С-реактивен протеин).
Лечението на перикардита е с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
Всяка една гръдна болка е причина за консулт с кардиолог, за да бъде уточнена нейната причина.