Omed.bg

Остър перикардит! Причини, симптоми и лечение!

 
Остър перикардит! Причини, симптоми и лечение!


   Острият перикардит представлява възпаление на перикарда (торбичката около сърцето). Перикардът се състои от два листа – вътрешен (висцерален) и външен (париетален). Между двата листа нормално се съдържа около 25-50 мл. течност, която предпазва от триене при осъществяването на сърдечните контракции. По най-различни причини перикардът може да се възпали и количеството на перикардната течност да се увеличи (перикарден излив). От остър перикардит страдат хора във всички възрасти, но най-често се засягат млади хора.

Какви са причините за острия перикардит?

   Най-често причинителите на острия перикардит са вируси. Много често перикардит се развива след прекарана вирусна инфекция. Симптоми започват обикновено 2 седмици след прекарано грипно заболяване. Най-честите причинители са:

   Понякога не се открива причина за острия перикардит. Тогава той се нарича идиопатичен.

   Заболяването най-често се развива заради директна увреда от патогенни микроорганизми, заради отделянето от тях на най-различни токсични вещества или по имунни механизми.

Какви видове бива острият перикардит?

   Перикардитът бива остър, подостър и хроничен. Според патоанатомичната морфология острият перикардит бива фибринозен и ексудативен. Фибринозният перикардит се характеризира с отлагане на фибрин по двата перикардни листа, в резултат на което се получава перикардно триене. При ексудативният перикардит има излив на значително количество течност в перикардната торбичка. Ексудативният перикардит може да бъде гноен (когато перикардната течност стане гноевидна), хеморагичен (когато течността е кървениста), серофибринозен (когато има както излив на възпалителна течност, така и отлагане на фибрин).

   Хроничният перикардит може да бъде ексудативен, констриктивен, адхезивен. Той вече се характеризира с фиброзни процеси, които обуславят трайни увреди в сърдечната функция, тъй като се ограничават движенията.

Какви са симптомите на острия перикардит?

   Най-характерният симптом е гръдната болка. Тя е силна, разположена в сърдечната област и може да ирадиира към гърба, лявата ръка или долната челюст. Характерно е, че болката се увеличава в легнало положение, докато в седнало болните съобщават за известно облекчение. Други симптоми са повишена температура, отпадналост, умора, може да има също задух. Възможно е все още да персистират и оплаквания от основното инфекциозно заболяване или гръдната болка да започне малко след тяхното отшумяване.

Диагноза и лечение. Какво трябва да знаем за тях?

   Гръдната болка е симптом, който налага спешна консултация със специалист – кардиолог. При преслушване на сърце ще се чуе характерният шум на перикардно триене, резултат от фибриновите отлагания. От ЕКГ също се откриват промени (елевация на ST-сегмента и отрицателни Т-вълни, които се възстановяват след преминаване на заболяването). Ехокардиографията е най-важна, защото чрез нея се виждат промените по перикарда и евентуалния перикарден излив. Рентгенографията има диагностична стойност когато е наличен перикарден излив. Лабораторните изследвания показват възпаление (увеличени левкоцити, ускорено СУЕ, увеличен С-реактивен протеин).

   Лечението на перикардита е с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

   Всяка една гръдна болка е причина за консулт с кардиолог, за да бъде уточнена нейната причина. 

 

Хората в България се нуждаят от способни лекари и компетентна здравна информация. Ако искаш да помогнеш за обучението на бъдещ лекар, натисни бутона donate.

Вие дарявате средствата на Фондация „Прогрес медик“, която подпомага студентите по медицина в България.

6913

реклама

Коментари



Свързани статии


Сподели !