Психологическата подготовка на майката за раждането. Д-р Мирослав Георгиев "Майчин дом"

Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес. То се регулира от нервната и ендокринната системи, психологиче­ската компонента тук също играе ва­жна роля. Именно психологическото състояние на жената в повечето от случаите определя хода и резултата от раждането.

Това, което се случва с психиката на раждащата жена е, че с процеса на раждането в нея се разрушават вътрешните механизми на самоконтрол, тя определено има нужда от помощ, от съдействие и разбиране, както и от предварителна психологическа подготовка.
Психологическата подготовка за раждането е основана на два принципа:

• Първо е идеята, че тялото притежава цялото познание, което му е не­обходимо за едно естествено раждане, без чужда намеса. Необходимо е само да се придобие увереност и решителност, както и доверие към собст­веното тяло.
• Второ - основният проблем, който пречи на това, е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен процес, в едно прекрасно изживя­ване, такова, каквото е създадено от природата.

Предложения с отстъпки в МЦ Майчин дом може да видитеТУК

Реалността на тези два принципа е доказана чрез работата на двама от пионерите в областта на раждането без болка - д-р Рийд /първата му книга на тази тема Раждах без страх 1945 г./ и д-р Велвоски, чийто метод на подготовка стои в основата на разработената по-късно от Ламаз методика за безболезнено раждане.

Работата на д-р Рийд е вдъхновена от един негов случай в най-бедния лондонски квартал Уайтчапъл, когато негова пациентка родила без никаква болка и отказала неговото предложение за поставяне на упойка с думите, че няма нужда, защото не изпитва болка. Той дълго търсил отговора на този феномен, докато не намерил своя отговор. Този извод заляга в основата на разработената от него методика. Според него жената изпитва болка, защото се страхува, а се страхува, защото очаква болка и защото винаги е чувала да казват, че раждането е болезнено. Страхът обаче, поражда прекомерно напрежение в мускулите, които отговарят за раждането и които би трябвало да са отпуснати, за да може то да се осъществи. За да се преодолее болката, трябва да се преодолее страхът. Това може да стане тогава, когато жената се подготви предварително - да знае какво ще се случи с нея, как протича раждането, как да диша, как да напъва, как да релаксира.
Няколко години след излизането на споменатата книга, независимо от работата на д-р Рийд, в Ленинград д-р Велвоско стига до подобен извод, но по друг път. Според него жената страда, защото в съзнанието и се е установил условен рефлекс, който свързва контракцията обезателно с болка. Така, когато френският акушер Рамаз се озовава в Русия и присъства на едно подготвено по този начин раждане, не може да прикрие учудването си. Жената раждала с усмивка, съвсем спокойна, без упойка. Тази негова опитност дава началото на разработената от него система за психопрофилактична подготовка на бременната жена, известна още като подготовка за безболезнено раждане. Оказва се, че колкото повече жената знае за раждането и колкото е по-подготвена, толкова по-добре и безболезнено минава раждането. БЪдещата майка научава повече за анатомията и физиологията на бременността, как протича самото раждане с неговите три периода и това какво да прави във всеки един от тях. В подготовката се включват серии от психофизимески упражнения, с които се цели:

• да се усвоят различните начини на дишане, прилагани по време на раждането;
• да се локализират и овладеят мускулите участващи при раждането;
• да се привикне към едно пълно отпускане и спокойствие и да може да се почива по време на контракциите;

Предложения с отстъпки в МЦ Майчин дом може да видитеТУК

Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско доле в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно - отпускане. Но обикновено става точно обратното - страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив - се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката на матката и движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква - така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.

А как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествени ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън...
Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целят процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин - хормон, който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.
Психологическа подготовка за раждане: как да определите нивото си на да се подготвите правилно:
Природата е подредила женското тяло за износванеи раждане на дете и тялото започва да се подготвя за това от момента на зачеването. Въпреки това, високото ниво трябва да бъде не само на физическа, но и психологическа подготовка за раждането на всяка бременна жена.
Положителните жени по време на раждането незабавно улавят първите признаци на раждане и пристигат навреме в болницата. Те се отличават с активността си по време на контракциите, не губат силата си от страхове, поагат на детето си. Затова е важно всички бъдещи майки да се подготвят за такова важно събитие от психологическа гледна точка.

Ниво на готовност на жената за раждане:

Психолозите определят три степени на готовност на жените за раждане на бебе.

1. НИСКА ГОТОВНОСТ

• силно вълнение;
• страхове за живота на бебето, за собственото здраве;
• очакват болка и страдание;
• паническо състояние;
• агресия към бащата на собственото си дете и дори на нероденото бебе;
• отказ за сътрудничество с лекари;
• В този случай се изисква сериозна психологическа подготовка на бременната жена с участието на психолозите

2. СРЕДНА ГОТОВНОСТ

• предимно положително отношение;
• несигурност;
• постоянни съмнения;
• податливост както на проверената информация, така и на субективните усещания, спомени и страхове на дру­ги жени;
• Психологическото обучение на това ниво трябва да се състои в подкрепа на близки хора и професионална по­мощ на лекари и консултанти.

3. ВИСОКА ГОТОВНОСТ

• позитивно отношение към тяхното положение и ражда­не;
• внимателно проучване на всичко, което може да по­могне при раждане - изучаване на дихателните техни­ки, самомасаж, облекчаване на пози;
• готовност да бъде помощник” на своето дете;
• активно сътрудничество с лекарите;
• емоционален лифт;
• Тази степен означава, че жената е преминала добро психологическо обучение.

Предложения с отстъпки в МЦ Майчин дом може да видитеТУК

Ако имате ниска степен на готовност по тази класификация, ще трябва да работи­те върху себе си и вашето психологично състояние. За жените на второ ниво е по-лесно - те просто трябва да преодолеят собствената си несигурност. За тези, които са в състояние да постигнат третата степен, силно се препоръчва да се поддържа това отношение до ражда­нето на бебето, но във всеки случай психологическата подготовка на бременна жена за раждане е резултат от няколко компонента наведнъж, за които всяка бъдеща майка трябва да знае.

Статията е предоставена с любезното съдействие на д-р Мирослав Георгиев, психиатър