Omed.bg

Възможно ли е да има тиреотоксикоза без да има повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм)?

Хората в България се нуждаят от способни лекари и компетентна здравна информация. Ако искаш да помогнеш за обучението на бъдещ лекар, натисни бутона donate.

Вие дарявате средствата на Фондация „Прогрес медик“, която подпомага студентите по медицина в България.

 
Възможно ли е да има тиреотоксикоза без да има повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм)?


   Хипертиреоидизмът представлява повишаване на функцията на щитовидната жлеза, в резултат на което се синтезират и секретират голямо количество щитовидни хормони, надхвърлящи нуждите на организма. Тиреотоксикозата представлява клиничен синдром, който е резултат от повишени количества на щитовидни хормони в кръвта. Не е правилно да се поставя равенство между тиреотоксикоза и хипертиреоидизъм, защото двете състояния са различни. Разликата между двете състояния е, че при хипертиреоидизъм повишените нива на щитовидни хормони задължително са част от хиперфункция на жлезата, а тиреотоксикозата представлява повишени нива на тиреоидни хормони в кръвта, които може да бъдат както резултат по повишена секреция на жлезата, така и по други причини.

Обобщено: Хипертиреоидизъм означава повишена функция, а тиреотоксикоза – повишено количество хормони в кръвта.

   Да, може да съществува тиреотоксикоза без да има повишена функция на щитовидната жлеза. Това означава, че причината за повишените щитовидни хормони НЕ Е в хиперфункцията на жлезата, а друга.

   Най-честите причини за тиреотоксикоза в следствие на хиперфункция на щитовидната жлеза са Базедова болест, нодозна струма и токсичен аденом. При тези състояния жлезата работи свръх усилено и произвежда големи количества хормони.

   Най-честите причини за тиреотоксикоза (повишени нива на тиреоидни хормони – Т3 и Т4 в кръвта), които НЕ са свързани с хиперфункция на щитовидната жлеза са:

   При тези състояния се наблюдава ДЕСТРУКЦИЯ на тиреоидна тъкан, което води до отделяне на голямо количество щитовидни хормони в кръвта, които нормално все още трябва да бъдат в щитовидните клетки. В тези случаи жлезата не произвежда повече хормони от нормалното, но най-често възпалителните процеси, които протичат в нея при тези заболявания, водят до клетъчно разрушаване (деструкция) и до изсипване на хормони в кръвта.

   Послеродовият тиреоидит се среща сравнително често. Развива се след раждане. Симптомите са сравнително дискретни. Развива се в резултат на имунологични реакции в организма по време на бременността, които водят до преходен автоимунитет срещу щитовидната жлеза.

   Подострият грануломатозен тиреоидит на Декервен се развива 2 седмици след прекарана вирусна инфекция. Счита се, че отново заболяването има автоимунна генеза. Образуват се антитела срещу вируси, които след това атакуват щитовидната жлеза и се развива възпаление.

   Много хора с аритмия приемат антиаритмичен медикамент, който съдържа йод и той може да доведе до развитието на тиреоидит. Нарича се амиодарон-индуциран тиреоидит.

   Туморните процеси в щитовидната жлеза протичат с деструкция на жлезата, което води до отделянето на хормоните от щитовидните клетки.

   Предозирането с щитовидни хормони също може да доведе до тиреотоксикоза. В тези случаи причината се открива и коригира лесно.

Какво лечение се прилага при тиреотоксикоза, която не е резултат от хиперфункция на щитовидната жлеза?

   Лечението е различно в зависимост от причината. Постпарталният тиреоидит е дискретно заболяване и не винаги изисква лечение. Ако все пак има ясно изразена клинична картина, то може да се приложат бета-блокери, които имат тиреостатичен ефект. Подострият тиреоидит на Декервен се лекува с кортикостероиди. Туморните процеси трябва да бъдат оперативно излекувани. Тиреоидитът в резултат на антиаритмици трябва да бъде разгледан детайлно от кардиолози и ендокринолози и да се вземе решение, кое е най-доброто за човека и кое решение ще има най-положителен ефект върху здравето му. Когато тиреотоксикозата е в резултат на предозиране с щитовидни хормони, тогава ендокринологът трябва да коригира внимателно дозата. 

 

2845

реклама

Коментари



Свързани статии


Сподели !