Афантазията - неспособност за визуализиране

674
Афантазията - неспособност за визуализиране

Изследователите са открили ясни разлики между хората, които могат да създават визуални образи в съзнанието си и тези без тази способност. Невъзможността за доброволно формиране на умствени образи е описана за първи път в медицинската литература от Франсис Галтън през 1880 г. Хората с това състояние изпитват затруднения при изобразяването на сцени или предмети в съзнанието си, явление известно като умствена слепота. Ученият Адам Земан определя състоянието като "афантазия". Афантазията е рядкост, но учените са идентифицирали два вида разстройства:

Придобита афантазия, която може да се появи след мозъчна травма или от време на време след периоди на депресия или психоза.

Вродена афантазия, която е налична при раждането.

реклама
Хиляди избраха здравето с Omed.bg. Направи го от тук !

Въздействието на афантазията

Хората без визуални изображения могат да изпитат множество предизвикателства.

Например способността да си припомнят лица или познати места може да предизвика разочарование и социални затруднения.

Невъзможността визуално да се запомнят важни събития като например как са изглеждали цветята или роклята в сватбения ден също може да бъде обезсърчаващо.

Дори прости задачи за изобразяване като например броене на овце до заспиване е предизвикателство.

Статия в Scientific Reports отбелязва, че хората с това състояние изживяват образи докато сънуват, въпреки че не са толкова ярки или чести. Това наблюдение предполага, че докато неволното визуално изобразяване може да остане непокътнато, умишленото извикване на изображения е по-голямо предизвикателство. За да проучи по-дълбоко вътрешната работа на "окото на ума" група изследователи проучва разликите между хора, които имат афантазия и хората с типични умения за изобразяване. Изследователите използвали задачи за рисуване изискващи визуална памет, за да установят разликите между двете групи.

реклама

Изследователският екип показал снимки на три стаи на 61 души с афантазия и 52-ма без това състояние. След това учените помолили участниците в двете групи да нарисуват стаите, веднъж по памет и веднъж докато използват снимката като ориентир. Рисунките са оценени обективно от 2795 онлайн доброволци.

След като събрира данните екипът оценява възрастта, разликите в художествените способности и представянето на визуалното разпознаване. Сравнява способностите на участниците за изпълнение на образни задачи с отделни обекти спрямо пространствени отношения между няколко елемента. Когато рисували по памет тези с афантазия имали затруднения при запомнянето на предмети от картината. Нарисували значително по-малко обекти средно 4,98 в сравнение с 6,32 за контролната група. Техните предмети били цветни и прекарвали по-малко време, за да ги рисуват отколкото тези с типични умения за изображения. Групата на афантазиите също използва повече символи и текст в своите предавания като често разчита на словесни стратегии чрез етикетиране на мебел или архитектурен компонент вместо да се рисуват детайлите.

Водещата на изследването Уилма Бейнбридж, асистент по психология в Чикагския университет заявява: "Едно от възможните обяснения може да бъде, че тъй като хората с афантазия имат проблеми с тази задача, те разчитат на други стратегии като вербално кодиране на пространството. Устното изразяване на представите им и други компенсаторни стратегии всъщност могат да ги направят по-добри в избягването на фалшиви спомени. Участниците с афантазия обаче не показват увреждания в пространствената памет. Тази група точно поставя предмети в своите рисунки с по-малко грешки отколкото участниците с типични способности за изображения. Когато бъдат помолени да нарисуват директно от изображение и двете групи са изпълнили задачата без значителни разлики в ефективността. Този резултат кара изследователите да вярват, че макар и тези с афантазия да нямат способности за визуални образи, те изглежда запазват пространствената памет, което вероятно показва, че тези две функции на паметта се съхраняват по различен начин в мозъка. От гледна точка на участника когато попитали човек с афантазия казал: "Когато видях изображенията, аз ги описах и взех от това описание, така че можех да държа само седем до девет подробности в паметта." Друг обяснява: "Трябваше да запомня списък с обекти, а не картината."

Бейнбридж и нейните колеги се надяват да използват ЯМР сканиране в бъдещи проучвания, за да изяснят къде и как се проявява афантазия в мозъка. Дотогава настоящите изследвания са значителни, тъй като потвърждават съществуването на това рядко състояние и дават повече прозрения за това какво е да живееш без способността да създаваш образи през окото на ума.

https://www.medicalnewstoday.com


Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!



реклама
ЯМР
Коментари

Свързани статии

Може да се абонираш за нашите оферти


Абонирайте се