Болест на Грейвс и хипертиреоидизъм

1312
Болест на Грейвс и хипертиреоидизъм

Болестта на Грейвс засяга щитовидната жлеза, орган с форма на пеперуда в основата на шията точно под адамовата ябълка. Важна част от ендокринната система. Регулира метаболизма чрез освобождаване на хормони в кръвта. Хормоните отделяни от щитовидната жлеза помагат за поддържане на оптималната скорост на метаболизма в тялото. Колкото повече хормони освобождава, толкова по - бързо протича метаболизмът.

Химикал наречен тироид-стимулиращ хормон (TSH) произвеждан в част от мозъка наречена хипофиза казва на щитовидната жлеза колко много или малко да произвежда. При болестта на Грейвс имунната система произвежда антитела които задействат TSH рецептора подмамвайки щитовидната жлеза да произвежда твърде много хормони което ускорява метаболизма причинявайки симптомите.

Болестта на Грейвс включва свръхактивна щитовидна жлеза и води до свръхпроизводство на хормони на щитовидната жлеза или хипертиреоидизъм. Сравнително лесно се лекува. Ако не се лекува обаче може да има сериозни последици.

реклама
Хиляди избраха здравето с Omed.bg. Направи го от тук !

Учените не знаят точната причина за болестта на Грейвс. Знаят, че по някакъв начин имунната система на тялото е подведена да се насочи към рецепторите на щитовидната жлеза причинявайки хипертиреоидизъм. Изследванията показват, че болестта на Грейвс може да бъде причинена от комбинация от генетични и други фактори.

Фамилната анамнеза за болестта на Грейвс увеличава вероятността за развитие на заболяването въпреки, че моделът на наследяване е неизвестен.

Други фактори. Много по - вероятно е да се развие болестта на Грейвс при пушене. Хора с повишен риск:

  • с други автоимунни заболявания
  • подложени на емоционален или физически стрес
  • жени които наскоро са родили или са бременни

Болестта на Грейвс е автоимунно състояние. Това означава, че имунната система на тялото бърка здравите клетки за чужди нашественици и ги атакува. Редица състояния могат да причинят хипертиреоидизъм, но болестта на Грейвс е най - честата засягаща около 1 на 200 души. Най - често засяга жени под 40 години, но се среща и при мъжете. Първоначално болестта на Грейвс е била известна като "екзофталмологична гуша", в последствие е наречена на сър Робърт Грейвс, ирландски лекар който за първи път описва състоянието през 1835 г. Болестта на Грейвс е най - честата причина за хипертиреоидизъм. Засяга приблизително 2-3 процента от световното население.

Симптоми

Свръхпроизводството на хормони на щитовидната жлеза може да има различни ефекти върху тялото. Симптомите могат да включват:

  • повишено изпотяване
  • загуба на тегло (без промяна в диетата)
  • нервност
  • треперене на ръцете
  • промени в менструалния цикъл
  • еректилна дисфункция и намалено либидо
  • тревожност и раздразнителност
  • неравномерен или ускорен сърдечен ритъм
  • дермопатия на Грейвс (рядко), с дебела червена кожа на пищялите
  • уголемяване на щитовидната жлеза (гуша)
  • сърдечна недостатъчност

реклама

Лечение

Съществуват различни лечения. Повечето са насочени към инхибиране на свръхпроизводството на тироидни хормони чрез насочване към щитовидната жлеза. Други имат за цел да намалят симптомите.

Антитиреоидни лекарства

Най - често използваното лечение е антитиреоидни лекарства. Три често срещани лекарства насочени към щитовидната жлеза са:

  • пропилтиоурацил
  • метимазол
  • карбимазол

Антитиреоидните лекарства помагат да се предотврати производството на излишни количества хормони на щитовидната жлеза като блокира окислението на йода в щитовидната жлеза. Симптомите обикновено се подобряват в рамките на 4-6 седмици след започване на лечението. Антитиреоидните лекарства често могат да се използват във връзка с други лечения като терапия с радиоактивен йод или хирургия. Лечението може да продължи 12-18 месеца, за да се гарантира, че състоянието няма да се върне. В някои случаи може да се предписва по - дълго.

Терапия с радиоактивен йод

Терапията с радиоактивен йод се използва за лечение на болестта на Грейвс от 40-те години на миналия век. Все още е популярен тъй като е неинвазивен и високо ефективен. Радиоактивният йод се приема през устата и е насочен директно към щитовидната жлеза. Йодът се използва от щитовидната жлеза за производство на хормони на щитовидната жлеза. Когато се приемат лекарства радиоактивният йод скоро се натрупва в щитовидната жлеза и бавно унищожава всички свръхактивни клетки на щитовидната жлеза. Това води до намаляване на размера на щитовидната жлеза и по - малко производство на хормони на щитовидната жлеза.

Въпреки, че има опасения, че радиацията може да увеличи риска от рак на щитовидната жлеза досега нито едно проучване не е измервало повишена опасност__.__ Въпреки това съществува много малък риск от вторични ракови заболявания които могат да бъдат резултат от това лечение.

Бета - блокери

Бета - блокерите традиционно се предписват за справяне със сърдечни проблеми и хипертония. Те действат като блокират ефектите на адреналина и други подобни съединения. Могат да помогнат за намаляване на симптомите при болестта на Грейвс. Пациентите с болест на Грейвс може да са по - чувствителни към адреналин и това да доведе до симптоми като:

  • изпотяване
  • треперене
  • повишен сърдечен ритъм
  • тревожност

Бета - блокерите могат да помогнат за облекчаване на тези симптоми, но не се отнасят към самата болест на Грейвс. Често се използват успоредно с други лечения което означава, че съществува риск от възникване на странични ефекти поради взаимодействието на различните лекарства помежду си.

Хирургия

Тъй като другите лечения при болест на Грейвс подобряват състоянието операцията вече е по - рядка. Въпреки това все още се използва, ако други лечения са неуспешни. Тиреоидектомията е отстраняване на цялата или част от щитовидната жлеза в зависимост от тежестта на симптомите. Най - голямото предимство на операцията е, че тя е може би:

  • най-бързият
  • най-последователният
  • най-постоянният начин

за възстановяване на нормалните нива на хормоните на щитовидната жлеза.

След операцията пациентите могат да получат болка във врата и дрезгав или слаб глас, но те трябва да са само временни поради последвствията от дихателната тръба която се вкарва в трахеята по време на операцията. След операцията ще има белег. Тежестта на белега ще зависи от това колко от щитовидната жлеза е отстранена.

Ако се отстрани само част от щитовидната жлеза останалата част е в състояние да поеме нейните функции.

Ако се отстрани цялата щитовидна жлеза тялото няма да може да произвежда достатъчно хормони на щитовидната жлеза, състояние известно като хипотиреоидизъм. За лечение лекарят ще предпише хормонални лекарства които заместват ефекта на хормона на щитовидната жлеза.

Очно заболявани при Болест на Грейвс

Една особеност на болестта на Грейвс която е различна от другите видове хипертиреоидизъм е въздействието върху очите. Болестта на Грейвс е единственият вид хипертиреоидизъм който е свързан с подуване и възпаление на очната тъкан.

Очното заболяване при Болест на Грейвс известно като офталмопатия (екзофталм) засяга около половината от хората с болестта на Грейвс. Очите могат да станат възпалени и червени, изпъкнали, чувствителни и с оток на клепачите.

Поради повишения натиск върху зрителните нерви нелекуваната офталмология на Грейвс може да доведе до двойно виждане и вероятно частична слепота. Все още не е ясно защо болестта на Грейвс засяга очите по този начин. Тежестта на състоянието не корелира с тежестта на очните симптоми. Може да се появи преди началото на състоянието или дори без болестта на Грейвс.

Диагностика

Болестта на Грейвс може да бъде трудна за диагностициране в началото. Освен офталмопатията повечето от симптомите на болестта на Грейвс се споделят с други състояния.

Тиреостимулиращият хормон (TSH) стимулира щитовидната жлеза да отделя тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Лекарят може да назначи кръвна проба за измерване на нивата на тези хормони. Анормално високите нива на Т3 и Т4 и много ниското ниво на TSH са индикации за болестта на Грейвс.

Друг тест за болестта на Грейвс е с поглъщане на радиоактивен йод. Пациентът приема малко количество радиоактивен йод чрез течност или капсула. След като се погълне йодът се събира в щитовидната жлеза. Лекарят извършва няколко сканирания с помощта на радиоактивен индикатор. Първото обикновено се прави 4-6 часа след приема на йода. След това обикновено се прави второ сканиране 24 часа по-късно.

Диета

Болестта на Грейвс може да причини чувствителност към йод според Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания (NIDDK). Йодът се намира в морските водорасли като келп и водорасли Dulse (дулсе). Консумирането на храни които са богати на йод или приемането на йодни добавки може да влоши симптомите на болестта на Грейвс. Всички промени в диетата трябва да бъдат обсъдени първо с лекар както и прием на мултивитаминни добавки или прием на лекарства за кашлица, тъй като те могат да съдържат йод.

При правилно лечение болестта на Грейвс обикновено реагира добре на лечението. Важно е обаче да не пропускате всички планирани здравни консултации тъй като лечението на свръхактивна щитовидна жлеза може да предизвика недостатъчно активна щитовидна жлеза или хипотиреоидизъм. Симптомите включват липса на умствена и физическа енергия, наддаване на тегло и депресия.

https://www.medicalnewstoday.com


Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!



реклама
ЯМР
Коментари

Свързани статии

реклама
Лабораторни тестове

реклама
Искаш ли здрави зъби и красива усмивка? Вземи ваучер за отстъпка

Може да се абонираш за нашите оферти


Абонирайте се