Акромегалия – какво се случва когато хипофизата отделя големи количества растежен хормон?
6648Хипофизата представлява най-малката ендокринна жлеза. Разположена е в костни структури в черепните кости (т.нар турско седло). Хипофизата е основният регулатор на хормоните в организма. Нейните хормони оказват влияние върху всички останали ендокринни жлези като потискат или стимулират тяхната функция. Хипофизарните хормони се отделят на принципа на обратната връзка. Техният синтез е увеличен, когато жлезата получава информация, че периферните хормони (от останалите ендокринни жлези) са в ниски количества. Както и обратно, хипофизата отделя по-малко стимулиращи (рилийзинг хормони), когато периферните ендокринни жлези работят прекалено активно. По този начин всички ендокринни жлези работят в абсолютен синхрон.
Какво представлява акромегалията и какви са причините за нея?
Акромегалията представлява заболяване, което е резултат от повишена секреция на растежен хормон (РХ). Касае се за сравнително рядко заболяване. При някои състояния хипофизната жлеза започва автономно да отделя ексцесивни количества хормони. В случая най-честата причина за акромегалия (около 98%) е аденом на хипофизата. Това представлява малко доброкачествено образувание на жлезата, което е съставено от клетки, произвеждащи растежен хормон. Повечето тумори се характеризират със собствена (автономна) секреция на хормони. При тези аденоми туморните клетки отделят големи количества растежен хормон. Той от своя страна повлиява директно и индиректно периферните тъкани. Растежният хормон оказва своето индиректно действие върху тялото чрез стимулиране на секрецията на инсулино-подобен растежен фактор. Той е основният стимулатор на растежа.
Какви видове биват туморите на хипофизата?
Според това дали секретират хормони или не, се разделят на секретиращи и несекретиращи. В случая при акромегалия се касае за секретиращи аденоми, тъй като ако туморът не отделяше растежен хормон, нямаше да има клинични симптоми.
Според размерите си туморите на хипофизата се разделят на микроаденоми (до 10 мм) и макроаденоми (над 10 мм).
Какви са симптомите на акромегалията?
Подробно изследване! Ядрено магнитен резонанс на 7-те най-важни зони в тялото от Евромедика България!
Свръхпродукцията на растежен хормон може да се прояви като заболяването акромегалия (когато началото е в зряла възраст) и с гигантизъм (когато началото е в детска възраст). Клиничните изяви на акромегалията започват бавно. Характерни са увеличаване на ръста, килограмите, нарастване на костите, хрущялите, вътрешните органи, задебеляване на кожата, понижаване на тембъра на гласа. Има значителни промени в лицето - уголемяване на носа, езика, устните, разреждане на зъбите. Заради притискането на мозъчните структури от тумора може също да се наблюдават главоболие, промени в зрението. Акромегалията е свързана със сериозни промени във външния вид и загрубяване на чертите. Това води след себе си до редица психо-емоционални разстройства и до неудовлетворяващ начин на живот.
Защо акромегалията е опасно заболяване?
Промените, които настъпват в резултат на повишените количества растежен хормон са необратими. Освен това заболяването води със себе си и увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания (в това число и коронарни инциденти), артериална хипертония, захарен диабет, дислипопротеинемия (нарушения в липидния статус). Установено е, че акромегалията и нейните усложнения водят до скъсяване на продължителността на живот.
Как се поставя диагнозата и какви изследвания трябва да сепроведат?
Задължително е да бъдат изследвани растежния хормон и инсулино-подобния фактор в серума. Те ще бъдат повишени при акромегалия. Трябва да се проведе и образно изследване. Най-подходящото изследване е ЯМР, защото чрез него най-добре ще се визуализират мозъчните структури и наличието на евентуален аденом.
Какво е лечението на акромегалията?
Акромегалията може да се лекува оперативно, медикаментозно и чрез лъчетерапия. Медикаментозното лечение се провежда с три групи лекарства: соматостатинови аналози, блокери на рецепторите на растежния хормон и допаминови агонисти. Хирургичното лечение се провежда чрез достъп през носа. По този начин се достига до хипофизата и се отстранява тумора. Операцията се нарича транссфеноидална аденомектомия.