Хиперфункция на щитовидната жлеза по време на бременност! Какво трябва да знаем?

Заболяванията на щитовидната жлеза засягат и двата пола, но са около 8 пъти по-чести при жени. Бременността и раждането на дете са нормални етапи от живота на всяка жена. Благодарение на добре развитите аспекти на медицината като диагностика, проследяване на заболяванията и лечение, повечето жени със заболявания на щитовидната жлеза могат да забременеят и да родят дете.

Хиперфункцията на щитовидната жлеза се изразява в повишена секреция на щитовидни хормони (Т3 и Т4). Повечето жени боледуват още преди да настъпи бременността и сравнително по-рядко заболяват по време на нея. Зад повишената функция на щитовидната жлеза стоят някои заболявания: Базедова болест (още се нарича болест на Грейвс или автоимунен хипертиреоидизъм), гестационен хипертиреоидизъм (при него жената заболява по време на бременността и може състоянието да има преходен характер), струма, токсичен аденом, тиреоидит (остър и подостър).

Симптомите на хиперфункция се появяват независимо от това дали е настъпила бременността или не. Те са тахикардия (учестена сърдечна дейност), екстрасистоли (прескачане на сърцето), редукция на тегло, стомашно-чревни проблеми като диария или чести изхождания, нервност и превъзбуденост, промяна в настроението, безсъние, суха кожа.

Защо щитовидната жлеза трябва да бъде стриктно проследявана по време на бременност, особено ако тя е с хиперфункция?

Повишените нива на щитовидни хормони крият опасност за бебето и майката. Лошият контрол на хиперфункцията или неоткритата такава могат да доведат до нежелани последици.

• Усложненията за плода могат да бъдат: спонтанен аборт, преждевременно раждане, раждане на бебе с ниско телесно тегло, фетален хипертиреоидизъм.
• Усложненията за майката могат да бъдат: развиване на сърдечна недостатъчност, артериалната хипертония по време на бременност (прееклампсия и еклампсия), влошаване на заболяването.

Много често когато говорим за хиперфункция на щитовидна жлеза, се касае за Базедова болест или т.нар автоимунен хипертиреоидизъм. Това заболяване протича с наличието на стимулиращи антитела, които увеличават продукцията на щитовидни хормони. От там идва и характерната клинична картина. Тези антитела когато са завишени преминават през плацентата и навлизат в кръвообращението на плода. Това може да доведе до повишаване на функцията на неговата щитовидна жлеза и по този начин се развива преходен хипертиреоидизъм на плода или на новороденото. Характеризира се със забавено развитие на плода по време на бременност, със сърдечни проблеми и учестена сърдечна дейност. Това състояние е преходно и преминава за няколко месеца. До тези последствие може да се стигне само при неоткрит хипертиреоидизъм на майката или при лош контрол на вече диагностицирано заболяване. Рискът от преждевременно раждане, аборт или преходна дисфункция на щитовидната жлеза на плода съществуват, така че това състояние не бива да бъде пренебрегвано.

Как трябва да контролираме състоянието си? Кога са задължителни прегледите при ендокринолог и провежда ли се медикаментозно лечение?

Ако имате установено заболяване на щитовидната жлеза, прегледите трябва да започнат още преди бременността. Задължително е след установяване на бременността или в първия триместър, да направите медицинска консултация със специалист и да проследите нивата на антителата и щитовидните хормони. Освен това ехографските прегледи на плода са от голямо значение, тъй като показват дали той страда от това състояние. На ехограф може да се види дали има изоставане в развитието му, сърцебиене, отоци или други характерни признаци. Ако нивата на антитела са високи и с напредването на бременността, то ехографията на плода става задължителна, а след раждането той трябва да бъде изследван дали има хиперфункция на жлезата. Има антитиреоидни медикаменти, които са подходящи да се приемат по време на бременност, както и в кърмаческия период. Относно тази тема ще се консултирате с лекаря, който след състоянието ви и бременността.

В заключение може да кажем, че хипертиреоидизмът по време на бременност не е опасен, ако той бива добре контролиран и следен от специалист.