Какво означават забраните и наказанията за децата? Правилен възпитателен метод ли са?

Забраните и наказанията са "метод на възпитание", който е използван от много родители. Да се забранява и наказва е лесно. Затова се и прави. По този начин родители си мислят, че налагат някакъв контрол над децата, но всъщност това си има своите негативни последствия. Дете, което е свикнало да бъде наказвано развива определени черти в характера си и разбирания, че това е "нормално".

Наказанията и забраните са проява на слабост от една страна на родителя, защото да се наказва е много по-лесно, отколкото да се съберат сили и търпение, за да се обясни дадена ситуация. Наказанията са резултат на неосъзнатост. Зад тях стои нуждата на родителя да контролира детето, негативизма и нетърпението. Да, родителството е трудна задача, но всеки, който е взел решение да създаде нов живот, трябва да има силата да поеме всички аспекти на тази отговорност.

Наказанията са проява на неосъзнатост. Зад тях стоят родителските страхове.

Много родителите използват този метод в ежедневието си и го възприемат като нещо истински полезно за детето. Това е така, защото най-вероятно именно те са възпитавани и отглеждани с тези подходи. Наказанията и забраните често са продължение на един модел, който се предава в семейството. Негативният подход няма как да има позитивен резултат. Идеята на наказанията са детето да си "вземе поука", но много често резултатът е друг. По-скоро децата по този начин биват подтиквани да нарушават тайно забраните и се учат на инат.

Пазете достойнството на детето си. Така го учите да обича себе си.

Много често се случва децата да бъдат наказвани, дори без да им се обяснява защо и къде за сгрешили. Дават им се забрани "Не прави това! Забранявам ти това!", без дори да им бъде обяснено защо. В такива моменти децата започват да губят правилна преценка за това, кое е наистина опасно и рисково за тях и кое не. Това са ситуации, които вместо да изграждат личната преценка на детето, те малко по малко губят от инстинктите му за самосъхранение, от усещанията какво е най-правилно за него. Някои родители дори използват методите с публични наказания или се стремят несъзнателно да "изложат" децата си пред близки и познати, за да разберат повече хора колко "лоши и непослушни" са те. Не е възможно един човек, чието достойнство е било накърнено, да даде позитивна реакция. Това, че децата са малки не означава, че не трябва да бъдат уважавани като хора.Тяхното достойнство трябва да бъде пазено и уважавано. Всеки един възрастен човек има тази потребност. При децата не е по-различно. Крясъците и наказанията не са начините да предадете знанията си и опита си на децата си. Децата не са по-глупави или по-невъзприемчиви. Дори напротив. Те са новото знание и новото бъдеще на тази планета. Те просто нямат все още опитност и имат нужда от повече обяснения и повече разбиране. Децата са богатство. Не ги осакатявайте.

Всяко дете, което бива унижавано или наказвано редовно, развива в себе си усещането,че "не става". Тези деца са потиснати, неуверени и знаят, че "винаги грешат и нещо не им е наред".

Целта на родителството е да се създаде човек, който е достатъчно силен и осъзнат, за да поеме по пътя си. Учете децата на любов към себе си, на самоуважение и на уважение към околните, учете ги да бъдат както приемащи и разбиращи, така и да отстояват себе си и да слагат граници там, където е нужно.

Имайте търпение към децата. И вие сте били някога дете.

Не подхождайте с негативни и "агресивни" възпитателни методи като наказание и забрана. Вместо това обяснете. Отделете време за себе си и се заредете с търпение. След това го дайте това търпение и разбиране на детето. Обяснете му кое би било неправилно и опасно за него, обяснете му къде според вас е сгрешило и защо. Ето това би било продуктивно и би имало позитивен резултат. Децата не са по-глупави от възрастните или по неразбиращи. Възрастта не е тази, което определя дали един човек ще бъде възприемчив и отворен към света.

Спомнете си когато вие бяхте дете.

И вие сте били малки и беззащитни. И вие сте имали нужда да опознавате света. Имали ли сте нужда от крясъците и наказанията на родителите си? Какво са ви донесли те?

Да, понякога децата наистина тръгват по неправилни пътища за тях. Да, ролята на родителите в тези моменти наистина е да ги напътстват. Но опитайте първо с общуване. По този начин ще научите детето да комуникира с хората, да споделя, да изразява себе си, а не да се крие.

Избягвайте наказанията в ежедневието. Когато ситуациите са наистина сериозни, тогава се налагат подобни методи (например посягане към наркотици), но не ги прилагайте в ежедневието си. "Няма да ставаш от масата, докато не си изядеш всичко! Няма да излизаш, докато не направиш това, което искам! Забранявам ти да ходиш там! Точка!" Това няма да даде позитивен резултат. По-скоро ще отключите реакции на съпротива и инат у детето.

Забраните винаги ще бъдат нарушавани, освен ако детето не осъзнае защо му ги налагате.

С контрола родителите си създават сигурност. Но забраните винаги ще бъдат негативни, ако към тях не бъде предоставено едно обстоятелствено пояснение защото нещата трябва да стоят по този начин. Много е важно да научите детето на самоконтрол. Той се създава като обяснявате кое крие риск и кое не. Детето трябва да уважава себе си, за да може и да се контролира. В противен случай идва момент, в който то спира да се вслушва в собствените си преценки и не може да взема решения без родителя да му каже кое "може" и кое "не може".

Не позволявайте детето да загуби своята преценка за света и своето чувство за самосъхранение. Прекаленият контрол и прекалените забрани биха довели точно до това.

Когато научите детето да общува и разговаряте спокойно, може да му обясните кое е опасно и защо. По този начин то ще се чувства, че то взема решение за себе си и за това как да постъпи. Прекаленият контрол и "властта" на родителя смачкват детето. Те убиват неговата инициативност и способност да взема решения.

"Винаги ми е тежало това, че родителите ми не са ме зачитали достатъчно. Винаги моето мнение не е било достатъчно важно за тях. Трябваше да правя това, което те смятаха за правилно. Не ги разбирах. "

Ани, 13 г.

Ако искате децата да израстват като щастливи и самостоятелни, уважавайте тяхното мнение, ценете тяхната личност и пазете достойнството им. Обичайте ги заради това, което са, за да може един ден и те да обичат и приемат себе си, а не да отхвърлят нещата в себе си, които сте отхвърляли и вие.

Не бъдете толкова сурови и безмилостни към техните грешки. Човешко е да се правят грешки. И възрастните не са безгрешни, въпреки годините и опита, които имат зад гърба си.