Какво представлява дехидратацията? Как да възстановим загубата на вода и електролити след диария, повръщане, обилни изпотявания?

Дехидратацията е често срещан проблем през летните месеци, а и не само тогава. Дехидратацията представлява състояние на воден дефицит, което е предизвикано от намален внос на вода или от прекалени загуби. Може да бъде леко изразена или да се касае за тежко нарушение на водно-електролитната обмяна.

Кои са най-честите причини за дехидратация? Какви видове бива тя?

Най-честите причини за дехидратация са прекомерни загуби през храносмилателната система - 95% (гастроенетерити, които се изявяват с обилни повръщания, диария), по-рядко през бъбреците (при бъбречни заболявания), през дихателната система и кожата (при изгаряния, повишена телесна температура, хипервентилация).

В зависимост от водния дефицит се различават 3 степени на дехидратация:

• лека степен (загуба на ≤ 5% от телесната маса)
• умерена степен (загуба на ≤ 10% от телесната маса)
• тежка степен (загуба на ≤ 15% от телесната маса)

В зависимост от това дали се губят вода и електролити в еднакви съотношения, се различават следните видове воден дефицит:

• изотонична дехидратация (Това е най-честата дехидратация. Губят се вода и електролити в едни и същи съотношения. Най-често се среща при диарии и повръщания. Наблюдава се в около 90% от случаите.)
• хипотонична дехидратация (Среща се когато се губят повече електролити и по-малко вода, например при обилни повръщания заради пилорна стеноза или при обилни изпотявания при болни от муковисцидоза.)
• хипертонична дехидратация (Среща се при загуба на големи количества вода и по-малко на електролити, например при безвкусен диабет.)

Какво е разпределението на водата в организма?

Нормално водата в организма е разпределена в клетките (вътреклетъчно/ интрацелуларно) и извън тях (извънклетъчно/ екстрацелуларно). Нормално около 60-70% от телесната маса е вода. При дехидратация обикновено се засяга извънклетъчната вода, т.е. тя се губи. Екстрацелуларната дехидратация е по-честа и протича по-леко. При тежки състояния настъпва преразпределение между интра- и екстрацелуларната вода и клетките започват да страдат, защото им се отнема водата. При интрацелуларна дехидратация симптомите са по-тежки.

Какви са симптомите на екстра- и интрацелуларната дехидратация и как да ги разпознаем?

Извънклетъчната дехидратация протича по-леко. Те се характеризира с умерена загуба на тегло, намален тургор на кожата, хлътване на очните ябълки, сухи лигавици, намалено отделяне на урина, ниско кръвно налягане, ускорена сърдечна дейност. Вътреклетъчната дехидратация протича по-тежко със следните симптоми: сериозна загуба на тегло, сухи лигавици, висока температура, мускулен хипертонус, силна нервна възбуда и гърчове последвани от потиснато съзнание до кома.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА РЕХИДРАТАЦИЯ! Как трябва да бъдат възстановени загубите?

Рехидратацията е много важна и трябва да бъде започната навреме. При деца дехидратацията настъпва много по-бързо и това може да бъде опасно за тяхното здраве. Рехидратацията може да бъде проведена перорално или венозно (парентерално).

Перорална рехидратация.

Пероралната рехидратация е винаги метод на избор за лечение, когато това е възможно (например при диария). Ако има повръщане пероралната рехидратация ще бъде затруднена. То трябва да бъде овладяно и така да се премине към нея. Не е достатъчно да се дават големи количества вода, защото загубите са и на електролити. Трябва да бъде възстановена както водата, така и електролитите. За тази цел има два варианта:

1. Стандартен разтвор на СЗО (Световна Здравна Организация). Той се приготвя в домашни условия и съдържа 3,5g NaCl, 1,5g KCl, 2,5g NaHCO3 и 20 g глюкоза на прах, разтворени в 1 l вода. В ситуации, в които няма възможност за друго заместване се прилага този начин. Не е препоръчителен, защото грамажите са малки и се допускат грешки. В ситуации на спешност и при такива, в които няма условия за друга помощ, се прави. Прилагат се по 50ml/kg при лека дехидратация и 100ml/kg при умерена за 4 или повече часове. След всяко диарийно изхождане се добавят още 10ml/kg. Приемът става на малки глътки.

2. Орални рехидратационни разтвори (ОРР). Това са прахчетата с електролити, които се предлагат в аптечната мрежа. Те са за предпочитане, защото са точно дозирани. Обикновено едно прахче се разтваря в 200 мл. вода (на всеки продукт е уточнен начина на приготвяне на разтвора и трябва да се придържате към него). 1 прахче съдържа 2,7 g глюкоза, 0,58 g натриев цитрат, 0,52 g натриев хлорид и 0,3 g калиев хлорид. Общото количество течности за рехидратация (вода + ОРР) отново е 50ml/kg при лека дехидратация и 100ml/kg при умерена.

Количествата на разтворите трябва да бъдат назначени и определени от лекар в зависимост от загубите на течности. Той ще определи на базата на анамнезата и прегледа степента на дехидратация и дали е необходимо болнично лечение. Тежката степен на дехидратация налага хоспитализация и венозно възстановяване на загубите.

Това, което е важно да запомните е, че възстановяването на водните загуби само с вода не е правилно,а трябва да бъдат добавени и електролити.

Венозна рехидратация.

При тежка дехидратация задължително се налага болнично лечение. По преценка на лекар и при другите по-леки степени може да се наложи такъв подход. Използват се различни кристалоидни (физиологичен разтвор, Рингер разтвор, Рингер лактат, Плазмалайт) и колоидни разтвори.