Кървене и кръвоспиране! Каква първа помощ трябва да окажем при кръвотечение?

Кървенето може да бъде както съвсем безобидно, така и да бъде животозастрашаващо състояние и да доведе до летален изход. Основната функция на кръвта е транспортна. Тя пренася кислород и хранителни вещества до тъканите и едновременно с това ги очиства от отпадните продукти на метаболизма. Нормално средното количество кръв у един възрастен човек е около 5 литра (приблизително 70мл/кг за мъже и 65 мл/кг за жени).

Какви са най-често срещаните видове кървене?

Кървенето може да бъде вътрешно и външно в зависимост от това къде изтича кръвта.

Външното кървене се характеризира с изтичане на кръв извън тялото. Най-честите причини за него са травмите - разкъсно-контузни, порезни, прободни рани и т.н. При вътрешното кървене кръвта изтича в телесна кухина - гръдна, коремна, черепна и т.н.

Кървенето също така може да бъде артериално, венозно или капилярно в зависимост от това какъв съд е засегнат.

При артериалното кървене е засегнат артериален съд. Кървенето е на пулсации в синхрон със сърдечната дейност. Цвета на артериалната кръв е алено червен заради това, че е добре оксигенирана.

При венозното кървене е засегнат венозен съд. Кървенето е под налягане, но за разлика от артериалното, то е постоянно, а не на пулсации. Цвета на венозната кръв е тъмно червен заради бедното съдържание на кислород и голямото количество въглероден диоксид.

При капилярното кървене са засегнати най-малките кръвоносни съдове, а именно - капилярите. Кръвта изтича бавно, може да наподобява сълзене или просто да изтича без това да става под налягане.

Кои са най-честите причини за кървене?

Най-честите причини за кървене са травмите. Опасността от загубата на големи количества кръв идва от това, че жизнено важни органи като мозък, сърце и бял дроб не се хранят достатъчно и доставката на кислород към тях намалява. Загуба от порядъка на 400-500 мл. кръв не би представлявала опасност за живота, но ако загубите са над 1000 мл. тогава те може да са причина за летален изход. Обикновено кръвозагуба над 15% е вече опасна за живота.

Другипричини за кървене са язви на стомаха или дуоденума (вътрешно кървене), хемороиди, руптура на паренхимни органи (слезка, черен дроб), руптура на магистрални съдове (гръдна или коремна аорта, илиачни артерии и т.н.).

Как да разпознаем опасното кръвотечение? Какви са симптомите на опасната кръвозагуба?

Най-типичните симптоми, които насочват към опасна кръвозагуба са слабост, бледа кожа, ниско кръвно налягане, учестен пулс, световъртеж, загуба на съзнание. При големи кръвозагуби се развива хиповолемичен шок, който е опасен за живота.

Кои са основните правила за кръвоспиране? Как да реагираме бързо и адекватно, докато пристигне медицинският екип?

Обикновено когато се касае за ситуации, в които пострадалият или заболелият губи големи количества кръв, трябва незабавно да бъде повикан екип на спешна медицинска помощ. Докато дойде екипът има редица от мерки, които трябва да бъдат предприети и които биха спасили живота на пострадалия. Тези мерки имат една единствена цел и тя е да бъде максимално намалена кръвозагубата.

Основните методи за овладяване на външно кървене са следните:

1. Щом се касае за външно кървене, най-вероятно има травми и отворени рани, които са причината за него. Първият метод е притискане на раната с ръка, с пръсти (ако се вижда засегнатият съд), с кърпи, марли, дрехи или други подръчни материали. Добре е да се спазват правилата за стерилност и предпазване на раната от инфектиране, но те могат да бъдат пренебрегнати, когато се касае за животозастрашаваща кръвозагуба, тъй като спасяването на живота е основна цел.

2. Друг метод за справяне с кръвотечение са компресивните превръзки. Правят се с няколко слоя марли, върху които се увива бинт. Когато марлите се напоят, те не трябва да бъдат премахвани и замествани с нови, защото по този начин ще се наруши съсирека, ако въобще е започнал да се образува такъв, и кръвотечението ще започне отново със същата сила. Върху напоените марли се слагат други сухи марли и отново се увива бинт. По този начин върху превръзката се прави надвръзка.

3. Кървенето може да бъде овладяно също чрез пристягане с гумен маркуч, Есмарх, ръкавица или други подходящи средства. Пристягането се прави малко над нивото на кървенето. Трябва добре да се пристегне, докато спрат да се усещат периферни пулсации и докато спре кървенето. Този метод се използва само за овладяване на кървене по крайниците. Най-ефективно е когато се притисне кръвоносния съд върху костна подложка, например пристягане на бедрото или на мишницата. По този начин главният съд от едната страна се притиска в бедрената или раменната кост, а от другата с Есмарха и така притокът на кръв спира. Не трябва Есмархът да се държи повече от 30 минути през лятото и 60 минути през зимата. Затова при поставянето се пише часът, в който е сложен. При изминаването на оказаното време, Есмархът може да се отпусне за няколко минути, за да се възстанови кръвообращението на периферните тъкани за момент. След това може да се пристегне отново за 10-15 минути до пристигането на екип на спешна помощ или до транспортирането на пациента в болнично заведение.

Основните методи за овладяване на вътрешно кървене са следните:

1. Кървене от носа. Пациентът не трябва да бъде легнал. Той трябва да е в седнало положение, наведен напред и с едната ръка да притисне двете ноздри една към друга с два пръста за 10 минути. Поставянето на тампонада е лекарска манипулация, но при обилно кървене може това да бъде направено до пристигането на екип на бърза помощ или до пристигането в болница.

2. Кървене от ухото. Ако се касае за кървене от ушната мида или външния слухов проход, мястото на нараняване може да бъде притиснато с ръка или марля. Кървенето от вътрешната част на ухото НЕ бива на бъде СПИРАНО! То може да бъде в резултат на високо кръвно налягане, травма на базата на черепа, повишена интракраниално налягане и т.н.

3. Кървене от дихателните пътища или белия дроб. Проявява се с кръвохрак. Пациентът трябва да е в седнало положение и незабавно да се потърси лекарска помощ, защото извън болнични условия то не може да бъде овладяно.

4. Кървене от гастроинтестиналния тракт. Проявява се с повръщане на кръв (хематемеза) или с потъмняване на изпражненията (мелена). Може също така в изпражненията да има ясна кръв, което означава, че кървенето е от дистален участък на дебелото черво. Кървенето в домашни условия не може да бъде овладяно, затова незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.

5. Кървене от вътрешни органи. Проявява се с хиповолемичен шок. Касае се за животозастрашаващо състояние, което изисква незабавна намеса на медицински екип. Симптомите са бледа кожа, изпотяване, ниско кръвно налягане, ускорен пулс.

Кървенето е особено опасен симптом, към който трябва да се подхожда с внимание и при необходимост да бъде потърсена лекарска помощ.