Язва на стомаха и дуоденума – каква роля има инфекцията с Хеликобактер пилори и какво е лечението?
9360Язвената болест е едно от най-често срещаните заболявания. Засяга повече от 20% от населението. Язвената болест представлява хронично заболяване, което има рецидивиращ характер. Язвата е дефект на лигавицата, който засяга мукозата и навлиза в дълбочина 5 милиметра до субмукозата (подлигавичния слой). По-повърхностните дефекти се означават като ерозии. Обикновено причините за появата на язва са много, най-честите от които: прием на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), грешки в диетата водещи до гастрит и формирането на язви, изгаряния, стрес, инфекция с Хеликобактер пилори и други.
През последните години се наблюдава значително намаляване на усложненията от язвена болест, както и се отбелязва сериозен успех в лечението на това заболяване. Тези положителни резултати се дължат на откриването на бактерията Хеликобактер пилори и успешното излекуване на инфекцията с нея чрез комбинация от антибиотици.
Язвената болест засяга и двата пола, като мъжете боледуват по-често от жените. Боледуват хора във всички възрасти.
Хеликобактер пилори и язвена болест - какво е влиянието на инфекцията при формирането на язвен дефект?
90% от язвите на дуоденума и 65% от язвите на стомаха са резултат от инфекция с Хеликобактер пилори. Той представлява Грам-негативна бактерия. Инфекцията с нея настъпва по алиментарен път, т.е. чрез консумация на заразена храна или вода. Може също така да се предаде при използването на общи прибори. След като попадне в стомаха, Хеликобактер пилори се залавя за клетките на стомашната лигавица. Бактерията започва да отделя ензима уреаза, който разгражда солната киселина и създава около себе си алкална реакция. Тя го предпазва от въздействието на солната киселина. От друга страна бактерията остава защитена от солната кислеина и като остава в мукусния слой, който покрива лигавицата. Хеликобактер пилори отделя голямо количество токсини, които предизвикват силна възпалителна реакция в стомашната лигавица. Развива се остър гастрит или т.нар. остър антрален гастрит причинен от Х. пилори. С напредването на възпалителните процеси започва намаляването на количеството на D-клетките в стомашната лигавица. Те продуцират соматостатин, а той от своя страна инхибира продукцията на гастрин. Гастрин е хормон, който стимулира секрецията на солна киселина. Когато неговата продукция не се инхибира от соматостатина, започва да се увеличава солната киселина в стомаха. Това от една страна води до задълбочаване на гастрита, а от друга създава условия вече за възникването на язва. Повишената киселинност на стомашното съдържимо е истинско предизвикателство за дуоденалната лигавица, която нормално поддържа алкална реакция. Тази солно-кисела атака при изпразването на стомаха е причината за дуоденалните язви в областта на булбуса. Нормално след като се изпразни стомахът, в дуоденума стомашното съдържимо се алкализира и там започват да действат ензимите от панкреаса. При силно кисела реакция, този процес е невъзможен и стомашното съдържимо запазва своето ниско pH, което е причина за формирането на язвен дефект.
Какви са симптомите на язвената болест и как да различим дали заболяването е на стомаха или дуоденума?
Типичният симптом за язвената болест е коремната болка. При стомашна язва тя се появява 30 минути след нахранване, а при дуоденална 3-4 часа след храна и на гладно. Често страдащите от дуоденална язва съобщават за болки и през нощта. Други симптоми на язвената болест са намален апетит, гадене, повръщане.
За да бъде уточнено заболяването е нужно да се направи консулт с гастроентеролог и да се проведе гастроскопия.
Какво е лечението на язвената болест, причинена от Хеликобактер пилори?
Лечението се състои в антибиотична терапия, която включва комбинация от медикаменти. Освен това се добавят и и лекарства, които намаляват солно-киселата секреция в стомаха и от друга страна намаляват активността на бактерията. Целта на лечението е ерадикация на Хеликобактер пилори и намаляване на секрецията на солна киселина, която се счита за агресивен фактор. Антибиотичната терапия продължава около 14 дни, а лекарствата, които намаляват секрецията на солна киселина и защитават стомашната лигавица - трябва да се приемат за по-дълъг период от време.