Това, срещу което се съпротивляваш, ще продължава да бъде в живота ти!
5817Чували сте, може би, този израз: Това, срещу което се съпротивляваш, ще продължава да присъства в живота ти. Това не се случва, за да се чувстваме зле или защото животът е гаден. Случва се, защото това, в което насочваме и концентрираме нашата енергия, то се разраства с пълна сила. Няма никакво значение дали имаме добро или негативно отношение към дадена ситуация или човек или каквото и да е. Има значение обаче това, че когато ние отделяме време и енергия за това, ще го срещаме непрекъснато. Чисто и просто казано - енергия и природни закони.
Съпротивлението ни е едно от нещата, които умеем брилянтно. Непрекъснатата нужда за контрол на нещата ни изкарва извън баланс, защото когато ни се случват привидно неприятни неща, ние какво правим - съпротивляваме се срещу тях. Вместо да се доверим и да си кажем, че може би има смисъл от всичко това или вместо просто да приемем случващото се, ние започваме да недоволстваме и да се противим. Защо? Истината е, че понякога привидният хаос е най-доброто нещо, което може да ни се случи по две причини. Първо, той ясно и категорично ни показва, че нищо, абсолютно нищо не можем да контролираме. Дори и да можем е за известно време. Ако има една дума, която може да бъде приравнена с думата "живот", това е "динамика" или "движение". Нищо не остава статично и неподвижно, следователно нищо не може да бъде контролирано. Нито начинът, по който изглеждаш е вечен, нито начинът, по който се чувстваш, нито работата, която работиш, нито хората, които имаш около себе си, нито животът, който водиш. Днес си слънчев и усмихнат, утре не се събираш в кожата си от гняв и тъга. И това е напълно нормално. Просто най-накрая трябва да приемем вълните и да се носим по тях, а не да живеем срещу тях. И второ, хаосът ни учи на доверие. Той ни кара да се отдадем на ситуацията такава, каквато е.
Естествено, че всеки се старае и дава най-доброто от себе си, но просто не всичко зависи от нас. Това, което трябва да направим е да приемаме повече тези ситуации, които сме нарекли "лоши". Защото всъщност не са чак толкова лоши, а дори са полезни за нас в повечето случаи. Знайте, че няма ситуация или човек, от които да няма какво да научите. Изборът е ваш как ще използвате нещата около вас - градивно или деструктивно. Да приемеш противоположностите на живота, би донесло много повече щастие и облекчение, отколкото да се съпротивляваш срещу тях. Човек НЕ може да е вечно щастлив и да се чувства добре. Просто е невъзможно, а и това би било доста вредно за него. Спомнете си, кои са ситуациите, от които сте научили най-много и които са допринесли за изграждането ви като човек. Всички знаем отговора на този въпрос. Трудните моменти дават дълбочина и нови осъзнавания, а щастливите ни разширяват и ни дават удовлетворение. Имаме еднаква нужда и от двете неща. Затова просто ги приемете.
Разглеждайте нещата извън тези етикети "добър" и "лош". Гледайте ги като такива каквито са с обективните им имена, а не с категоризациите, което е хубаво да ни се случва и кое не. От всичко има смисъл, дори от проблемите със здравето, от инцидентите, от неразбирателствата с хората, от неуспехите в работата. Това са нещата, които ще ви изградят като личност и ще ви разширят мирогледа, а не поводът за чаша вино. Въпреки, че и той е прекрасен.
Не бива да забравяме, че светът е двойствен - има високо и ниско, добро и лошо, щастие и тъга, любов и страх. Добре е да живеем в мир с този закон, защото в противен случай сами си създаваме страдание. Спускайте се по вълните надолу, когато това се случва и се носете по тях нагоре, когато животът ви награждава. И двете са ценни за вас, и от двете имате нужда. Приемете ги. Тогава ще се случват доста по-лесно нещата, защото са с доверие към света. Съпротивлението само забавя процесът, който така или иначе трябва да се случи. Когато сте на гребена на вълната си припомняйте, че това няма да е вечно, както и когато се ниско долу. И това няма да продължи дълго. Ще дойде следващия контрастен период, след който ще дойде друг. Така е устроен животът на тази земя. Давайте шанс на времето да си свърши и своята работа.
Автор: Лилия Илиева