В страданието няма нищо лошо, стига то да бъде осъзнато!
4099Какви са първите ви асоциации със страданието и тъгата? Най-вероятно негативни, а и това е съвсем обяснимо. Все пак всички се стремим към щастие, но бягайки от страданието, дали наистина бягаме от него и дали не отричаме нещо съвсем естествено?
Следващият път когато някой ви представя съвършено прекрасната страна на живота си и се зачудите "Как може той да е толкова щастлив и успешен, а аз - не?!", просто спрете. Защо ли? Ами защото ние, хората, имаме различни силни страни, но в едно сме безупречно добри. И това е играта на роли и слагането на маски.
Истината е, че природата е съвършена система, която цели само и единствено баланс и равновесие. Високо и ниско, топло и студено, бяло и черно, добро и лошо не могат да съществуват едно без друго. Теорията за енергиите Ин и Ян според Фън Шуй е много древна и в абсолютно единство с това.
Според тази теория нашето така бленувано щастие не може да бъде без нашето страдание, което така умело прикриваме. Да се върнем към маските … Когато получаваме основно нашето себеусещане от външния свят е логично да влизаме често в ролята на "Щастливия", "Успешния", "Старателния", "Безгрешния" и т.н. И да получим малко "аплодисменти" и внимание от околните за добре изиграната сцена, това няма да даде пълнота на душата и емоционално удовлетворение. Няма вечно щастлив, позитивен, усмихнат, смеещ се, успяващ и пълен с енергия човек. Този "свръх" човек все още не се е родил. Или пък ако подозирате някого за този неземен човек, го препратете към НАТФИЗ. Може пък да открие мисията си... :)
Не сме много различни един от друг, за да крием така слабостите си и моментите, в които не се чувстваме добре. Всички сме хора с абсолютно човешки нужди. Да, страхът от това да бъдем уязвими също е оправдан, но определено да трупаме негативните емоции вътре в нас и да живеем с маски е по-неприятният вариант. Страданието е нещо напълно нормално и човешко чувство, НО разбира се ако тук пък не влизаме в ролята на жертвата. Как "все за мен са лошите неща, как все се провалям, все попадам на гадни хора, милия аз…". В този тип поведение няма нищо градивно и освобождаващо. А всъщност дали страданието не се явява в живота ни, за да ни освободи?
В природата всичко е енергия. Емоциите ни са енергия и веднъж появили се, те няма как да изчезнат в пространството. Изразяването на появила се негативна емоция чрез гняв или плач е най-освобождаващото, което можем да направим в този момент. С прикриване емоциите не изчезват. Стоят си там където сме ги натикали и в един прекрасен слънчев ден излизат дали чрез неоправдан вече силен гняв, чрез избухване, чрез нервен срив, чрез агресия… Следващият път когато си кажете "Писна ми от всичко, писна ми от теб…", се запитайте "Какво съм прикривала толкова дълго време? Каква роля играя? "
Приемете в себе си двете противоположни страни. Те са част от вас, за да допринесат с нещо към житейския ви път. Ако успеете да се отдадете на тъжната емоция, освобождаването ще дойде много, много по-бързо. Осъзнавайки, че ще има моменти, които няма да са никак силни, просто им се доверете. Отдайте се. Плачете, когато ви се плаче. Това не е слабост. Това е освобождаване. За да сте истински щастливи е нужно със смирение да приемате всяка част от себе си. След всеки един спад следва изстрелване нагоре. Точно както е и в природата. Никога нощта не е продължавала вечно, няма и да продължи!
Автор: Лилия Илиева