Защо се противопоставяш на всичко лошо в живота си?

Какво се случва когато ни се случи нещо лошо? Защо сме толкова негативно настроени към неприятните неща в живота ни? Ами естествено, защото те причиняват болка. Болка, която тотално отказваме да приемем и даваме всичко от себе си да й се съпротивляваме. Истината е, че това не работи. Колкото повече се съпротивляваме, толкова повече получаваме от тази болка.

Защо въобще трябва да се противим на негативната страна на живота?

Живеем във Вселена, в която властва един основен закон за противоположностите. Тоест, за да бъдем цялостни, единни, завършени, ние трябва да притежаваме в себе си две лица - това на доброто и на лошото. Това не важи само за духовния свят, но и за физическия. Има слънце и сянка, огън и вода, земя и въздух, високо и ниско, топло и студено, светло и тъмно, здраве и болест. От малки сме възпитавани, че съществуват правилни и неправилни неща, добри и лоши, Умеем да слагаме етикети на събитията и хората около нас. Научени сме да се стремим към "доброто", но дали по този начин не отричаме цяла една част в нас.

Животът ни не може и не трябва да бъде изграден само от положителни неща. За да се чувстваме добре, преди това сме се чувствали зле, за да се чувстваме щастливи, преди това е имало моменти, в които сме били тъжни. За да се чувстваме енергични и амбициозни, преди това сме усещали нужда да забавим темпото. Контраст след контраст. И какво правим ние? Стремим се активно към тези уж "позитивни аспекти" на живота и гледаме да минем колкото се може по-бързо през негативните. За да дойдат пак хубавите, пак позитивните. Истината е, че колкото повече бягаме от негативните, толкова повече ще ни сполетяват, за да може най-накрая да ги възприемем като част от живота, който живеем. Кой е казал, че едни неща са добри, а други лоши? Кой е сложил тези етикети? Живеем в динамичен свят на противоположности и за да го има едното, трябва да го има и другото. Когато не се чувстваме добре, трябва да сме наясно, че ще дойде пак светлия момент, след който ще последва отново тъмен. Това е съвършенството на природата. Абсолютен баланс, който имаме избор да приемем и да му се насладим. Но имаме избор и да му се съпротивляваме.

Колкото повече се съпротивляваме, толкова по-малко ще имаме в живота си.

Съпротивляваме се на страха, на тъгата, на болката, на гнева, на завистта, на отчаянието, на страданието, но защо е нужно? Как да направим контраста между тъга и радост, ако не съществуват и двете страни? Негативните събития и емоции, които ни се случват не са в никакъв случай лоши. Те са "негативни", защото са пречупени през собствените ни убеждения. Ще имаме много липси в живота си, докато не се научим да приемаме. Защо ли? Защото неприемащият човек иска през липсата. Той иска, защото няма и не се чувства добре от това. По този начин на енергийно ниво той излъчва вибрация за нямане, липса и неполучаване. А подобно идва при подобно. Елементарен закон в природата. Колкото повече се противопоставяме на страданието, толкова повече ще получаваме от него.

За изкривеното позитивно мислене: Аз съм позитивен, затова не мога да си позволя да съм "лош"!

Хората, които си мислят, че има позитивен възглед за нещата и не възприемат двете абсолютно противоположни страни в себе си и в света, са много далеч от позитивизма. Да, да си позитивен означава да си радостен, да си благодарен, но не и да си невъзприемащ. Човекът, който непрекъснато търси проблемите в себе си, съди се защо е лош, размишлява къде е сгрешил, кой как се е почувствал заради него и отхвърля тъмната страна в себе си, далеч не е позитивен. Вярвате ли, че позитивният човек не трябва да си позволява да е гневен, тъжен, ядосан, да плаче, да вика, да е прям в думите си? Отговорът е не. Такъв човек е потиснал истинската си природа, само и само да отговаря на дадени очаквания и етикети на обществото. Защото кой би казал, ако види гневен и викащ човек, че е позитивен? Може би никой.

Истината е, че точно този човек и вникнал в същността на природата си. Приел е радостта си и тъгата си, спокойствието си и гнева си. Знаете ли какво правят хората, които не приемат в себе си "лошата страна"? Не позволяват и на другите да я изживяват. Това са хората, от които ще чуете: "Не се ядосвай!", "Защо плачеш, моля те спри!", "Какво си се развикал, не може ли да млъкнеш и да си го запазиш за себе си?" Това са хората, които отказват да приемат провалите си, болестта си, разделите си, промените си, незнанието си, грешките си. А в тях няма нищо лошо и нечовешко. Дори са нужни, за да има израстване.

Всеки един от нас има прекрасна и тъмна страна, всеки един е добър и лош, всеки един ще има хубави и не толкова хубави преживявания. Те са нормални и нужни, за да сме пълноценни и цялостни. Просто се насладете на палитрата от цветове, които ви се предлага да изживеете. Не се ограничавайте. Това е. Просто приемане.

Автор: Лилия Илиева