Диагностика на глутенова непоносимост

Понастоящем няма специфичен тест за непоносимост или чувствителност към глутен. Има начини за тестване за целиакия което е свързано с глутена автоимунно състояние, но тестовете за целиакия не могат да определят дали човек е чувствителен към глутен. 

Търсенето на диагноза за непоносимост към глутен може да бъде объркващо отчасти, защото  често се бърка непоносимостта към глутен с целиакия и обратното. И двете състояния са причинени от неблагоприятна реакция към глутен (протеин, открит в зърнени култури като пшеница, ръж и ечемик) причинявайки симптоми като диария, умора, гадене, болки в стомаха и газове.

Но целиакията се различава от непоносимостта към глутен по това, че е автоимунно заболяване при което наличието на глутен кара имунната система на организма да атакува лигавицата на червата.

За разлика от това причината за непоносимостта към глутен остава слабо разбрана, но не включва никакви на автоимунните протеини наречени автоантитела свързани с целиакия. 

Ако имате симптоми на непоносимост към глутен лекарят обикновено първо ще Ви тества за целиакия с наличните тестове. Ако целиакия не е причината всички други причини трябва да бъдат изключени тъй като няма тестове за непоносимост към глутен. Диагностиката включва процес на елиминиранe като се елиминират всички други възможни причини и се види как тялото реагира на безглутенова диета. 

Непоносимост към глутен

Непоносимост към глутен е набор от неблагоприятни симптоми които могат да се появят след консумация на глутен, но това не включва целиакия. Ето защо състоянието по - точно  е наричано чувствителност към глутен без целиакия (NCGS). 

Причини за непоносимост към глутен

Причините за непоносимостта към глутен са неизвестни, но има различни хипотези. Някои изследвания предполагат, че това може да се дължи на други компоненти открити в съдържащите глутен зърнени култури. Това включва набор от късоверижни въглехидрати (захари), наречени FODMAPs което означава ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. Тези захари намиращи се във всички зърна съдържащи глутен не се абсорбират добре в червата. Поради това те могат да започнат да ферментират и да причинят газове, подуване на корема, диария и коремна болка.

Други изследвания предполагат, че протеините наречени инхибитори на амилаза/трипсин (ATI) намиращи се във всички зърнени храни съдържащи глутен могат да причинят   алергична реакция    и да предизвикат симптоми на непоносимост към глутен. Въпреки това констатациите от изследователските проучвания не са последователни и може да се окаже, че „непоносимостта към глутен“ е широк набор от свързани и несвързани реакции към един или няколко компонента в съдържащите глутен зърна. 

Симптоми на непоносимост към глутен

Симптомите на непоносимост към глутен могат да варират от човек на човек както по отношение на тежестта така и по вида на симптомите които могат да се изпитат. Те включват не само стомашно - чревни симптоми, но и други. Симптомите на непоносимост към глутен могат да включват:    

• Болка в корема
• Газове
• Подуване на корема
• Диария
• Запек
• Проблеми с концентрацията ("мозъчна мъгла")
• Главоболие
• Умора
• Безпокойство
• Депресия
• Болки в ставите
• Кожен обрив

Диагностициране на непоносимост към глутен

Няма тест за непоносимост към глутен. Ако Вие или Вашия лекар подозирате, че сте чувствителни към глутен диагнотиката ще започне с преглед на медицинската  история и физически преглед за идентифициране на възможни обяснения за симптомите. 

Тестването за непоносимост към глутен обикновено се извършва от специалист по храносмилателни разстройства, гастроентеролог. Диагнозата на непоносимост към глутен обикновено включва следните стъпки:

• Тест за целиакия: Тъй като симптомите на целиакия и непоносимост към глутен се припокриват, целиакия е първото което гастроентерологът обикновено ще търси. Тъй като са налични тестове за диагностициране на целиякия може бързо да изключи целиакия като причина, ако резултатите са отрицателни
• Започване на безглутенова диета: Ако не може да се намери обяснение  гастроентерологът ще Ви постави на безглутенова диета за най - малко шест седмици през което време ще водите запис за всички симптоми които изпитвате. Ако симптомите се подобрят причината вероятно е непоносимостта към глутен

Изключване на други причини

Изключването на възможните причини е част от процес известен като диференциална диагноза. Според името си диференциалната диагноза разграничава предполагаемата причина от всички други възможни обяснения. Диференциалната диагноза е важна когато резултатите от тестовете са несигурни и още по - важна когато няма налични тестове. Диагностицирането на непоносимост към глутен е процес на елиминиране.  Възможните причини които гастроентерологът ще иска да изключи, ако се подозира непоносимост към глутен:

• Целиакия: Целиакия има тенденция да бъде по  -агресивна от непоносимост от глутен и причинява прогресивно увреждане на червата. Целиакия може да се разграничи от непоносимост от глутен със специфични за целиакия лабораторни тестове
• Алергия към пшеница: Алергията към пшеница включва имунен отговор предизвикан от антитяло наречено имуноглобулин Е (IgE). Алергията към пшеница може да се диференцира с кръвен тест за IgE. Алергията към пшеница може също да включва кихане и други респираторни симптоми
• Синдром на раздразнените черва (IBS): IBS засяга главно долната част на червата наречена дебело черво причинявайки слуз в изпражненията и усещане, че червата никога не са напълно празни. Въпреки, че няма тестове за IBS може да се разграничи от непоносимост към глутен по липсата на специфична реакция към глутен
• Възпалително заболяване на червата (IBD): IBD може да причини сериозно увреждане на червата докато при непоносимост към глутен не се случва. Ректалното кървене също е често срещано при IBD. IBD може да се диференцира от непоносимост към глутен чрез изследване на дебелото черво с  ендоскоп

Глутеново предизвикателство

Предизвикателството с глутен не е същото като диета без глутен. Това е тест който се използва, за да се види дали причината за симптомите наистина е глутен или нещо друго. Може да е вариант, ако има някаква несигурност относно диагнозата. 

Глутеново предизвикателство се провежда след като пациентът се е подложил на безглутенова диета в продължение на поне шест седмици. След това лекарят ще извърши „сляп“ тест при който пациентът или ще се храни с храна съдържаща глутен (наречена контрола) или с безглутенов еквивалент на тази храна (наречена плацебо). Пациентът не знае кое какво е.

Предизвикателството с глутен се провежда на стъпки в продължение на три седмици:  

• Получавате ежедневна порция или контролна или плацебо храна за една седмица
• Ще  ядете по едно и също време всеки ден
• Останалата част от храната която ядете ще бъде без глутен
• След това записвате всички симптоми които изпитвате включително времето
• Получавате едноседмична почивка, но все пак ще продължите да се храните на безглутенова диета
• През последната седмица ще повторите стъпка 1, но ще бъде дадена противоположната храна
• В края на предизвикателството лекарят ще сравни резултатите

Ако симптоми са се променили с поне 30% между контролната и плацебо седмицата това може да означава чувствителност към глутен. Ако не може да се наложи да се проучат други причини за Вашите симптоми.

Тестове за целиакия

Въпреки, че има различни тестове за диагностициране на целиакия процедурата не винаги е проста. Диагностиката обикновено започва с кръвни изследвания, за да се види дали има специфични вещества (наречени маркери) за заболяването. Това е последвано от процедури които пряко или непряко разглеждат червата и се получават тъканни проби за оценка в лаборатория. 

Кръвни тестове

Има няколко кръвни теста, които могат да открият маркери за целиакия включително автоантитела и генетични мутации свързани с болестта. Те включват: 

• Тест за антиендомизиални антитела (EMA): Тестът открива тип автоантитела открити при 90% от хората с целиакия. Тези имунни протеини атакуват съединителната тъкан в лигавицата на червата наречена ендомизиум
• Тест за тъканна трансглутаминаза IgA (TG-IgA): Тестът открива друг тип автоантитела свързани с целиакия. Те атакуват част от червата наречена lamina propria
• Тест за общ серумен IgA: Тестът показва колко TG-IgA има в кръвна проба. Помага да се определи дали симптомите съответстват на повишени нива на TG-IgA
• Тест за демидиран глиадинов пептид (DGP): Тестът открива по - рядко срещани автоантитела свързани с целиакия. Използва се когато тестовете TG-IgA и EMA са отрицателни
• HLA-DQ2 и HLA-DQ8 тестове: Те откриват специфични генни мутации наречени HLA-DQ2 и HLA-DQ8, които се срещат съответно при 95% и 5% от хората с целиакия

Ендоскопия

Ако резултатите от кръвните изследвания показват целиакия следващата стъпка ще включва една от двете процедури които разглеждат червата отвътре. Целта на процедурите е да се провери за атрофия на издатини в лигавицата на червата, състояние при което подобните на пръсти издатини в лигавицата на червата (наречени вили) са сплескани и унищожени.

Има два метода за преглед, които  гастроентерологът може да използва:

• Ендоскопия: Това включва вмъкване на дълга тръба с малка камера в устата  и надолу по гърлото, за да се  видят тънките черва. Обикновено се извършва при наблюдавана анестезия  в зала
• Капсулна ендоскопия: Включва  поглъщане на миниатюрна капсула която преминава през целия храносмилателен тракт. Не включва анестезия и в крайна сметка излиза от тялото чрез движение на червата

Биопсия

Въпреки, че  атрофията на вилозите е основна характеристика на целиакия тя може да възникне при други заболявания. Поради тази причина е необходима биопсия (отстраняване на тъканна проба) за поставяне на окончателна диагноза. Може да се направи по време на редовна ендоскопска процедура. 

Биопсията се изследва от лабораторен специалист, патолог, за да се определи дали отговаря на критериите и характеристиките или целиакия описани в системата за модифицирана класификация на Марш.

Чревната биопсия остава златен стандарт за диагностика на целиакия. Нарастващата точност на кръвните тестове  кара някои експерти да предположат, че положителните тестове за антитела iс високи стойности придружени от по - малко инвазивна капсулна ендоскопия са всичко което е необходимо за поставяне на окончателна диагноза.

Други медицински специалисти твърдят, че положителните резултати за HLA-DQ2 и HLA-DQ8 придружени от симптоми на целиакия са всичко което е необходимо за потвърждаване на диагнозата.

Домашно тестване

Има тестове за тестване у дома, които можете да закупите които тестват за различна хранителна чувствителност включително чувствителност към глутен. Те изискват или малка проба от изпражнения или кръвна проба от пръста. 

Кой трябва да се изследва за целиакия?

 Според Фондацията за целиакия за целиакия трябва да се изследват следните групи:

• Деца над 3 години и възрастни, изпитващи симптоми на целиакия
• Родители, братя и сестри или деца на някой с диагноза целиакия
• Всеки със свързано автоимунно заболяване или генетично заболяване особено диабет тип 1, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, автоимунно чернодробно заболяване, синдром на Даун, синдром на Търнър, синдром на Уилямс и селективен дефицит на имуноглобулин А (IgA)

Диагностицирането на глутенова непоносимост е процес който отнема време и изисква търпение. Може да бъде разочароващо, защото резултатите не винаги са убедителни. Въпреки това имайте търпение да работите с гастроентеролог и да се подложите на необходимите изследвания, за да се  потвърди диагнозата. 

Пропусканетоа на диагнозата и впускането в безглутенова диета може да изглежда разумен вариант. Но това може да остави истинската причина за симптомите недиагностицирана. 

В същото време има съображения за храненето на които трябва да обърнете внимание преди да започнете диета без глутен особено,  ако имате диабет.

Може ли внезапно да се прояви непоносимост към глутен?

Известно е, че хората развиват непоносимост към глутен известна още като чувствителност към глутен без целиакия след тежки пристъпи на гастроентерит. Други тежки инфекции или заболявания на стомашно - чревния тракт могат да променят начина по който тялото  обработва глутена и да доведат до непоносимост. 

https://www.verywellhealth.com