Ехография на щитовидна жлеза – каква информация дава това изследване?

Щитовидната жлеза е разположена в предната част на шията и това позволява нейното по-лесно изследване. Има много заболявания, при които са променени формата, консистенцията, структурата, размерът на жлезата. Всички тези патологични промени трябва да бъдат установени и по този начин да се постави по-лесно диагнозата.

Щитовидната жлеза се изследва чрез оглед, палпация (опипване), ехография, сцинтиграфия, компютърна томография, ЯМР. Ехографията е най-лесното и безвредно изследване, което може да бъде прилагано на всеки един пациент без никакви ограничения.

Защо ехографията е предпочитано изследване за диагностика на щитовидни заболявания?

1. Ултразвуковото изследване е абсолютно безвредно. Не използва рентгенови лъчения и може да бъде прилагано на всички групи пациенти, включително деца и бременни.

2. Ултразвукът дава детайлна информация за размерите на щитовидната жлеза. Понякога жлезата е дискретно увеличена и това трудно може да бъде установено при оглед или палпация. Едва доловимите промени в размерите могат да бъдат установени с ехография.

3. Ехографията дава информация относно консистенцията на жлезата. Нормално жлезата е с хомогенен вид и характерен ехографски образ. При някои заболявания се получават дифузни промени, които чрез ултразвук могат да бъдат онагледени. Например при тиреоидит на Хашимото дифузно в цялата жлеза започват да се натрупват имунни клетки -лимфоцити (лимфоцитарни инфилтрати), които изглеждат като по-тъмни петна.

4. Ехографията дава най-информативни данни за наличието на структурни промени. Може да се касае за възли или кисти. Всеки един възел може да бъде видян на ехография и по неговия вид може да се предполага дали се касае за доброкачествено образувание (в 95% от случаите) или за злокачествено. Доброкачественият възел изглежда добре ограничен, личи си капсула, няма калцификати, нараства бавно, докато злокачесвеният е с неясни граници и ехографският му изглед може силно да варира. На базата на ехографията на един възел се взема решение дали е нужна биопсия или не.
Кистите също се диагностицират с ехография. Виждат се като черни петна и могат да бъдат определени също така техните размери. Дали ще се пунктира една киста или ще се проследява във времето зависи от нейните големина и динамика на растеж.

5. Ултразвуковото изследване може да определи какво е кръвоснабдяването във всяка една област. Чрез доплеровата ехография може да се установи дали кръвообращението в жлезата не е силно повишено (както е при Базедова болест) или отслабено. Може също така да се установи дали възлите са богато кръвноснабдени или по-слабо. Могат да се проследяват клонове на щитовидните артерии и до къде достигат. Кръвоснабдяването има значение за някои заболявания.

6. Чрез ехография се визуализират шийни и надключични лимфни възли. Увеличените лимфни възли задължително трябва да бъдат уточнени - каква е причината за увеличените им размери, има ли данни за метастази или се касае за обикновен възпалителен процес. Нормално ехографски здравият лимфен възел си има типичен образ. Когато той е патологично увеличен се наблюдават промени не само в размерите му, но и във формата и кръвоснабдяването му.

7. Ултразвукът дава информация за съдово-нервните снопове, които преминават през шията. Големите артерии и нерви може да бъдат ангажирани от болестен процес или да бъдат изместени в нетипична посока заради уголемен орган.

8. И не на последно място от значение е това, че ехографското изследване е сравнително евтино и много високо информативно. Това го прави предпочитан и достъпен метод на избор за диагностика. За качествено проведено изследване имат значение апаратурата и знанията на специалиста.

Ехографията е едно безвредно и много детайлно образно изследване. Предпочита се за диагностика на много заболявания и позволява провеждането на някои инвазивни изследвания - биопсии.