Доброкачествено увеличаване на простатата – какво трябва да знаем?
7159Едно от най-честите заболявания, от които страдат повечето мъже над 50 години е увеличената простата или т.нар. доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Тя представлява уголемяване на жлезата, което води до притискане на пикочните пътища и смущения в уринирането. Касае се за заболяване с бавен, но прогресиращ ходи и доброкачествен характер. 50% от мъжете между 50 и 60 години са засегнати от ДПХ и 90% от тях между 70 и 80 години страдат от заболяването. Честотата както се вижда е доста висока. Старото наименование на заболяването е аденом на простатата, тъй като представлява разрастване на жлезиста тъкан с доброкачествен характер.
Какви са основните причини за възникване на заболяването?
Има няколко теории. Една от тях обяснява заболяването с хормоналния дисбаланс, който настъпва с годините в мъжкия организъм. Нормално в тялото на мъжа се произвежда тестостерон в сравнително големи количества и естроген в много минимални. С напредването на възрастта количеството на тестостерон намалява, тестисите намаляват постепенно синтеза му и нивото му в организма се понижава. Смята се, че или простатната жлеза поема функцията на тестисите, като се заема да произвежда тестостерон или естрогените стимулират жлезата да се разраства.
Другата теория е свързана с ембрионалното развитие. Доказано е, че по време на него простата има повече дялове, част от които закърняват. Приема се като възможно тези дялове да възстановяват развитието си в по-напреднала възраст.
Какви са симптомите на ДПХ? Как да я разпознаем?
Клиничната картина на простатната хиперплазия е резултат от притискането на уретрата от разрастналата простатна жлеза. Симптомите настъпват бавно и постепенно. За заболяването не е характерен пристъпен характер. Оплакванията включват:
- нощно уриниране
- често уриниране по малки порции
- тънка и слаба струя с намаляване на траекторията
- усещане за неизпразнен пикочен мехур
- неконтролируеми позиви за уриниране
- изтичане на капки урина след приключване на уриниране
- уриниране на порции
- нервност, нарушена памет, нарушен сън, отпадналост, липса на концентрация, тревожност
В хода на заболяването поради притискането на уретрата се задържа количество урина в пикочния мехур. Това с времето може да доведе до късни усложнения на заболяването като чести инфекции (цистит) и образуването на камъни в пикочния мехур.
Как се поставя диагнозата?
Поставянето на диагнозата става от уролог и е комплексен процес, който включва:
Подробен разказ на мъжа за симптомите и оплакванията, които има. За простатната хиперплазия те са характерни и съмненията за диагнозата възникват още в хода на разпита.
Ректално туширане на простатата. Това е много информативно изследване, тъй като дава представа за големината и консистенцията на жлезата. При доброкачествена хиперплазия простатата е увеличена с мековата консистенция, несраснала с околните тъкани. При простатен карцином тя е много твърда и неподвижна, може да е сраснала с околни структури.
Лабораторни изследвания на простатен специфичен антиген (PSA). Изследването не е много специфично, защото този показател по-често е увеличен при простатен карцином.
Образни изследвания. Методи на избор са ехографията, компютърната томография, ядрено-магнитния резонанс. Урологът може да назначи също така динамични образни изследвания, с които да установи дали има задръжка на урина в пикочния мехур и къде е мястото на притискане.
Биопсия. Тя е нужна, когато има съмнения, дали се касае за доброкачествено уголемяване на простатата или за карцином.
Какво е лечението?
Има два подхода за лечение на ДПХ: медикаментозно и оперативно. Медикаментозното лечение включва лекарства, които релаксират гладката мускулатура в простата и пикочните пътища и по този начин намаляват стеснението. Други медикаменти, които се използват са блокери на ензим, който превръща тестостерона в дихидротестостерон. Смята се, че дихидротестостерона има отношение към простатния растеж. Оперативното лечение към днешния момент се провежда минимално инвазивно. Най-често отстраняването на простатната жлеза се прави трансуретрално (през уретрата). По този начин възстановяването е изключително бързо, а резултатите - много добри.