Гроздето – храна и лекарство

Гроздето е използвано и за храна, и за лекарство още от древността, благодарение на голямото му разпространение и лесната му достъпност. Широкият му спектър на действие го прави популярното средство и в народната медицина.

От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като ампелотерапия.

Химичният състав на гроздето е различен за различните сортове. Той зависи от степента на зрялост, от почвата, от продължителността на слънцегреене в региона и начина на отглеждане.

Гроздето е изключително хранителен плод, което се дължи на захарите в състава му: от 13 до 25% захари, преобладаваща от които е глюкозата, следвана от гроздовата захар и малко фруктоза.

Известен факт е, че гроздовата захар е отлично "гориво" за човешкия организъм, защото не се преработва от храносмилателните ензими и постъпва в кръвта непроменена, като се усвоява оптимално. Плодовите киселини в състава на гроздето са винена, ябълчена, елагова киселина и др. и са от 4 до 7%. Те подпомагат функциите на храносмилателната и отделителната система.

Етеричните масла, танинът и смолистите вещества в съдържанието на гроздето придават изтънчен аромат и приятен вкус на различните сортове. Общото количество на минералните вещества като магнезий, калций, силиций, арсен, йод, цинк и др. в плода са от 0,5 до1%, от които най-голям дял се пада на калия.

Гроздето съдържа още известно количество витамин А и C и в по-малко количество витамини РР, каротин, В1, В2.

В гроздето се съдържат фибри, пектин и ферментите липаза, протеаза и инвертаза, които стимулират храносмилането. Ресвератролът е мощен, естествен антиоксидант, който се съдържа в плодовете на тъмните сортове. Той разширява кръвоносните съдове, укрепва ги, сваля кръвното налягане и предпазва от инфаркт.

Според проучвания екстрактите в гроздовите семена съдържат няколко пъти по-мощни антиоксиданти от витамините Е и С. Силният антиоксидант проантоцианин, който се съдържа в ципите и семките на тъмните сортове, особено в мавруда сваля нивото на "лошия" холестерол и предпазва от образуване на тромби. Освен ресвератрол и полифеноли, лилаво-черните сортове, съдържат и други биоактивни вещества, за които се твърди, че убиват раковите клетки, като витамин В17, наричан още лаетрил или амигдалин. Това вещество се открива както в гроздовите семена, така и в плодовите костилчици, като най- голяма концентрация от него има в кайсиевите ядки.

Изследвания сочат, че при редовно приемане на грозде се намалява значително риска от сърдечно-съдови заболявания, най-вече заради високото съдържание на калий.

Прието под формата на гроздов сок, то има способността да пречиства черния дроб, освобождава повече пикочна киселина, алкализира и минерализира организма. Затова консумацията на прясно изцеден гроздов сок се препоръчва при безапетитие, чернодробни и жлъчни възпаления, при обстипация (запек).

Ципите и семената на зърната, поради грубостта си могат да предизвикат разстройство на стомашно-чревния тракт, подуване, газове, метеоризъм. Поради това не е подходящо за хора с язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колит и ентероколит.

Високото захарно съдържание на гроздето пък го прави неподходящо за болни с диабет и затлъстяване.

Италиански експерти са установили високо съдържание на мелатонин във няколко сорта тъмно грозде, като най-много се съдържа в стария червен сорт "Небиоло", следван от "Кроатина”, което ги прави подходящи за хора, страдащи от безсъние.

Съветвам пациентите да не забравят:

При традиционното консервиране на гроздов сок семената и обвивките се отстраняват чрез прецеждане, така че да не остават в крайния продукт.

За да се съхрани по-добре и сигурно той трябва да се пастьоризира или стерилизира при висока температура, което намалява лечебните му свойства, защото деактивира голяма част от биоелементите.

Често се добавя и захар за подобряване на вкуса и за по-сигурна консервация, което намалява значително качествата и действието му.

Не препоръчвам консумирането на дълго престоял консервиран гроздов сок, не поради опасност за здравето, а поради нищожния лечебен ефект, който има в сравнение с фрешовете и свежото грозде.

Д-р Ива Левкова, диетолог