Най-възрастният пациент, който лекувах, беше 104-годишен мъж. Лечение с проф. д-р Ethem Güneren

Проф. д-р Етем Гюнерен е член на Европейския борд на пластичните и реконструктивни хирурзи (EBOPRAS) от 2003 г., на Американската асоциация по пластична хирургия от 2017 г. и един от най-реномираните специалисти в Турция, автор на 6 книги, в т.ч. стихосбирка и повече от 130 академични статии, 100 от които на английски език.

Проф. д-р Ethem завършва специализацията си по пластична хирургия и медицинско пребиваване през 1998 г., след като завършва Медицинския факултет на Истанбулския университет през 1987 г. Той става доцент през 2004 г. и един от първите турски хирурзи, преминали високо селективния изпит EBOPRAS през 2003 г.

Д-р Етем е редовен лектор на медицински конференции, организирани по целия свят, в САЩ, Европа, Дубай и Турция. С повече от 25 години опит, той е домакин като авторитетна фигура в най-новите теми за пластична и реконструктивна хирургия.

МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПРОФЕСОР ЕТЕМ ОТ ТУК

Професор Гюнерен работи като ръководител на пластичната хирургия за грижи в Турция като практикуващ пластичен хирург.

Здравейте, докторе. Бихте ли започнали, като ни направите кратък преглед на вашите постижения?

Здравейте, за мен е удоволствие. В моя 25-годишен опит като пластичен и реконструктивен хирург съм оперирал общо около 2000 пациенти. Бил съм 34 пъти в Африка като пластичен хирург доброволец, в селски райони в невъзможни градове, невъзможни страни, за да лекувам невъзможни пациенти безплатно: безплатно, доброволно, без печалба. 6 пъти до Западния бряг, 5 пъти до Газа, 5 пъти до Йемен, 7 пъти до Судан. Бях изпратен от Министерството на здравеопазването или от Асоциация на пластичната хирургия, Световната асоциация на лекарите. Това е реконструктивната хирургия част от моя живот. През последните 13 години живея в Истанбул, където съм работил като редовен професор и практик по пластична хирургия.

Защо решихте да станете пластичен хирург?

Винаги съм бил любопитен човек, нетърпелив да уча и специално с интерес към медицината. Тръгнах по този път и след завършване на обучението имах 5-годишно колебание. Отслужих военната си служба и от възстановителната страна ме повикаха. Тогава започнах специализацията си и пътуванията си до Африка.

Какво харесвате най-много и най-малко във вашата професия?

Най-много ми харесва контактът с пациента, буквално всеки може да бъде пациент, на всяка възраст. Най-възрастният пациент, който лекувах, беше 104-годишен мъж с карцином на долната устна. Най-малкият пациент е на няколко месеца.

Беше бебе с малформация на ключето на небцето. Ако не се лекуват, такива деца развиват проблеми с говора и отказват да говорят, докато растат, за да избегнат смеха на другите деца и възрастните да ги гледат странно. Хирургията им е необходима, за да достигнат пълния си потенциал в живота.

И така, това, което харесвам в моята професия е, че няма възрастово ограничение. Няма различия между половете. Пластичната хирургия е техническа област. Има и артистична страна и тя е насочена към всички части на тялото. Да си пластичен хирург в известен смисъл е като да си полу-бог, защото можеш да манипулираш тялото. Може би това е комплекс за превъзходство. Но ме радва.

Това, което най-малко ми харесва... има една тема, която е сложна за мен: смяната на пола. Много е трудно да се разбере дали това е окончателно решение. Промените са необратими. Предпочитам да избягвам това. Греша ли? Не знам. Но това е огромна отговорност. Може да има много психологически последици. Не искам да навлизам в такива въпроси.

Кое е най-доброто и най-лошото преживяване, което сте имали като хирург?

Най-хубавото ми преживяване беше в Африка, в Судан. На 3-ия или 4-ия ден от медицинския лагер директорът на болницата дойде при мен и ми разказа тази история. Бащата на едно от оперираните деца плачеше. Директорът го попита: „Защо плачеш? водим лекари от Турция, бебето ти беше оперирано вчера безплатно, защо плачеш?“ Бащата отговорил: „Ако аз не плача, кой трябва да плаче?“ Синът ми беше на 4 години, вчера беше опериран от д-р Етем и за първи път в живота си чух гласа му.“

Той плачеше от радост.

Най-лошото ми преживяване беше 4-годишно момче, жертва на пожар. То умря в ръцете ми. В Samsung, преди 20 години. Беше много тежък случай. Опитвах се да го реанимирам, дефибрилирах го, опитах се да му присадя кожа, но 25 дни след инцидента той почина в ръцете ми. Изгарянето е много опустошително нараняване, както знаете... особено при деца.

Предполагам, че имате семейство. Как намирате баланса живот-работа?

По време на моя период на пребиваване беше катастрофално. По време на моя асистентски период също беше така, но когато станах доцент и редовен професор, през последните 20 години от моята практика, прехвърлих отговорността си и направих 50-50 преподавания и практики. Преди това беше много лошо, много объркващо. Нощни смени, дълги операции, дежурства, реконструкции, това е съдбата на хирурга.

Докато оперирате, не се ли страхувате да направите грешен разрез, грешка?

Шегуваш ли се? Това не е способност, това е обучение. Тренирам от 1992 г., винаги съм тренирал. Това не е магия. Това е наука. В началото ние практикуваме, като правим тестове с гипс, мъртви животни, мъртви тела, има много малка разлика с истински човек. Според мен това не е магия, ние не сме артисти, не сме специални хора, ние практикуавме много, много години, докато стане нормално действие.

Но вземете музикантите. Музикантите са хора, които като работа, често няколко пъти седмично, излизат пред публика и свирят . Това им е работата. Някои от тях го правят от 30 години. И въпреки това ги е страх. Страхуват се, защото има голяма отговорност.

А, питате за трудността и отговорността. Това е добре. Малко стрес е добра мотивация за действие. Всеки трябва да има малко стрес, за да завърши успешно това, което прави. Без стрес сме твърде спокойни. Ставаме твърде отпуснати. Нямате нужда от безпокойство, имате нужда от мотивация. Предпочитам да наричам този стрес мотивация. Концентрация и мотивация.

Кое е най-възнаграждаващото нещо, което сте чували от пациент?

Д-р Етем си поема дълбоко въздух и запазва дълго мълчание, преди да отговори.

Някои пациенти са ми благодарили, че съм спасил живота им. Гангрена, диабет или спасяването им от ниска ампутация на коляното. Или пациенти с рак. Разбира се, получавате много благодарности при пластична хирургия, но не от такъв вид. Най-възнаграждаващите благодарности идват от животоспасяващи операции.