Правят ли ни по-щастливи социалните мрежи?
4147
1095 активни потребители на социални медии са помолени да оценят своята цялостна удовлетвореност от живота по десетобалната система от 1 до 10 на базата на различни фактори, като например, колко щастливи се чувстват, до колко се радват на живота, колко често се чувстват притеснени или тъжни, ентусиазирани и др. 94% от тях признават, че влизат в различни социални мрежи поне веднъж дневно.
След направения подбор, половината от наблюдаваната група е помолена да не използва социални мрежи за една седмица, а другата половина - да продължи с живота си, както обикновено.
Седмица по-късно степента на удовлетвореност от живота е измерена отново и при двете групи. При тези, които не са се отказали от социалните мрежи почти не се отчита разлика в степента на удовлетвореност /повишава се от 7,67 до 7,75%/, докато във втората група степента на удовлетвореност се повишава значително /от 7,56 до 8,12%/.
Участниците, които са се отказали от социалните медии показват съществено увеличение на социалната си активност и удовлетвореност от социалния си живот. Те са помолени да разкажат за настроението си през последния ден на експеримента и всички те съобщават, че са се чувствали по-щастливи и по-спокойни, отколкото групата, която е продължила със старите си навици. Като цяло групата, отказала се от социалните медии се чувства по-пълноценна.
Профилактични прегледи с над 70% отстъпка може да намерите в Ofertomat.bg
Мейк Викинг, Изпълнителен директор на Института за щастие, заявява, че не социалните медии са лошите и причиняват вреда, а по-скоро индиректно влияят на начина, по който индивидите възприемат живота си.__ "Социалните медии нарушават нашето възприемане на реалността и на това, което другите хора са. Ние оценяваме как се справяме с живота, сравнявайки се с останалите и тъй като повечето хора публикуват само положителни, а понякога и преувеличени неща това ни кара да възприемаме реалността предубедено."
Например Facebook е един "нон-стоп новинарски канал" и поставя потребителите си в риск да видят живота си в негативна светлина. "Това в никакъв случай не трябва да се използва, като фон за оценка на собствения ни живот.", споделя Викинг. Според изследователите този негативизъм е следствие от това, че хората имат склонността да губят фокус от това, от което действително се нуждаят, фокусирайки се върху това, което другите имат.
Друго скорошно изследване установява, че усещането за щастие при възрастните индивиди, около и над 30 години, е в спад и посочва социалните медии като основен виновник за тази низходяща тенденция. Докато младите хора намират естествен начин да оцеляват в днешната технологична култура, която предполага постоянно търсене и привличане на внимание, по-възрастното поколение очевидно търпи отрицателните ефекти. В резултат на това, коефициента на щастието във възрастните индивиди в световен мащаб е по-нисък, отколкото преди 40 години.
