Правят ли ни по-щастливи социалните мрежи?
45321095 активни потребители на социални медии са помолени да оценят своята цялостна удовлетвореност от живота по десетобалната система от 1 до 10 на базата на различни фактори, като например, колко щастливи се чувстват, до колко се радват на живота, колко често се чувстват притеснени или тъжни, ентусиазирани и др. 94% от тях признават, че влизат в различни социални мрежи поне веднъж дневно.
След направения подбор, половината от наблюдаваната група е помолена да не използва социални мрежи за една седмица, а другата половина - да продължи с живота си, както обикновено.
Седмица по-късно степента на удовлетвореност от живота е измерена отново и при двете групи. При тези, които не са се отказали от социалните мрежи почти не се отчита разлика в степента на удовлетвореност /повишава се от 7,67 до 7,75%/, докато във втората група степента на удовлетвореност се повишава значително /от 7,56 до 8,12%/.
Участниците, които са се отказали от социалните медии показват съществено увеличение на социалната си активност и удовлетвореност от социалния си живот. Те са помолени да разкажат за настроението си през последния ден на експеримента и всички те съобщават, че са се чувствали по-щастливи и по-спокойни, отколкото групата, която е продължила със старите си навици. Като цяло групата, отказала се от социалните медии се чувства по-пълноценна.
Профилактични прегледи с над 70% отстъпка може да намерите в Ofertomat.bg
Мейк Викинг, Изпълнителен директор на Института за щастие, заявява, че не социалните медии са лошите и причиняват вреда, а по-скоро индиректно влияят на начина, по който индивидите възприемат живота си.__ "Социалните медии нарушават нашето възприемане на реалността и на това, което другите хора са. Ние оценяваме как се справяме с живота, сравнявайки се с останалите и тъй като повечето хора публикуват само положителни, а понякога и преувеличени неща това ни кара да възприемаме реалността предубедено."
Например Facebook е един "нон-стоп новинарски канал" и поставя потребителите си в риск да видят живота си в негативна светлина. "Това в никакъв случай не трябва да се използва, като фон за оценка на собствения ни живот.", споделя Викинг. Според изследователите този негативизъм е следствие от това, че хората имат склонността да губят фокус от това, от което действително се нуждаят, фокусирайки се върху това, което другите имат.
Колагенова мезотерапия с апарат "Guna Phoresis" от Дерматологична клиника ЕвроДерма
Друго скорошно изследване установява, че усещането за щастие при възрастните индивиди, около и над 30 години, е в спад и посочва социалните медии като основен виновник за тази низходяща тенденция. Докато младите хора намират естествен начин да оцеляват в днешната технологична култура, която предполага постоянно търсене и привличане на внимание, по-възрастното поколение очевидно търпи отрицателните ефекти. В резултат на това, коефициента на щастието във възрастните индивиди в световен мащаб е по-нисък, отколкото преди 40 години.