Захарта – какво би станало ако я спрем за месец?

Какво би станало с нашето тяло, ако спрем всички видове дизахариди и полизахариди? Видове дизахариди са: захар, мед, агаве и други . Полизахаридите съдържат нишесте, което нишесте се превръща в глюкоза, която може да доведе до повишаване на кръвната захар.

Краткосрочни промени:

Първоначално може да ни се прияде повече сладко, защото тялото е привикнало да си набавя енергия чрез тези захари и когато тялото спре да получава това "гориво", то тялото е в шок.

На тялото ще са нужни около пет дни, за да се пренастрой да си набавя енергията от други източници, а не само от захарите, които му предоставяме. Освен засиленото желание за яденето на сладки неща, може да усетим лека абстиненция, понеже захарта подобно на наркотиците засилва произвеждане на допамин - невротрансмитер, който отговаря за нашето настроение и мотивация. Сладкото кара мозъка да отделя много повече допамин отколкото натуралното отделяне. С времето започваме да се нуждаем от повече и повече захар, за да си набавим този "раздут" минимум, за да може клетките да реагират и произведат допамин.

При всеки човек нивото на пристрастяване е различно.

Долните центрове на мозъка отговарят на различни стимули като:

• Захари
• Социални мрежи
• Наркотици

Тези стимули може да изменят невроните и дори да смалят невронните връзки.

Горните дялове на мозъка могат да повлияят изменянето на мозъка и неговото адаптиране. Горните дялове основно се активират по време на физически активности.

В мозъка се произвежда протеинът абриневрин, който отговаря за борбата с гореспоменатото възможно смаляване на невронните връзки. Абриневринът се произвежда при физическа активност и намален прием на захари. Основен противник на абриневрина е инсулинът, който намалява неговата ефективност.

Всички изследвания с отстъпка на ИНСУЛИН, виж тук.

След този период може да забележим много позитиви:

• Намалено желание за консумиране на сладко.
• Стабилизирана кръвна захар. Този фактор довежда до:
  • Намалена податливост към депресия
  • Подобрена концентрация
• Тялото спира да разчита на захарата като източник на енергия, което довежда до горене на мазнини.
• Намаляване произвеждането на инсулин, което повлиява загубата на тегло.

Когато на тялото бъде спряна захарта и нишестето (глюкозата), мозъкът започна да прозвежда кетони, като алтернативен източник на енергия. Тези кетони не енергинизат само мозъка, но и тялото.

Промяна във вкуса

Много от вкусовете биват притъпени от захарта, когато тя бъде спряна нашите вкусови рецептори ще преоткрият света. Проучвания съобщават, че хора които са спрели захарта и след време опитат торта или сладки изделия ги откриват за прекалено сладки и не толкова апетитни както преди.

Ден 30? Не спирайте!

Ако на 30-тия ден си направите кръвни тестове, те обективно ще покажат:

• Понижената кръвна захар
• Понижен A1c - показател са средното ниво на глюкоза в кръвта през последните три месеца
• Понижение триглицериди - показател на мазнините в кръвта
• Подобрен холестерол

Дългосрочни подобрения

• Чернодробната ви мазнина ще се понижи
• Ще бъде намален рискът от диабет тип 2
• Ще се намали рискът от бъбречна недостатъчност
• Ще се понижи кръвното налягане
• Рискът от заболяване на сърцето

Всички изследвания с отстъпка на ПКК и БИОХИМИЯ, виж тук.

Връзката между захарта и Ковид-19

По време на пандемия и локдауни ние сме задължени да си седим вкъщи. Липсата на социален контакт и неяснотата покачва нивата ни на стрес и притеснение. Най-лесния вариант за преодоляване на този стрес е захарта. Комбинацията от засилената консумация на захар и невъзможността да се тренира навън, произвеждането на абриневрина е минимално, което вреди на нашите невронни връзки, производството на кетони също е засегнато, което отслабва мозъка и неговите функции, което отново повишава нивата на стрес, което води до компроментиране на имунната ни система. А шансът за заразяване от ковид е много по-висок при компрометирана имунна система.

Като заключение може да кажем, че прекомерната консумация на захар може да увеличи риска от заразяване с ковид.

Източник: Dr Sten Ekberg