Как да разпознаем добрия лекар? За разликата между призванието и работата от 8 до 17.

Има една прекрасна мисъл, според която човек не си избира сам лекарската професия, а тя избира него. За едни важи в пълна сила, за други не толкова. Но като всяка една професия, в медицинската също има изключителни специалисти и такива, с които по-добре съдбата да не ни среща.

Всеки един човек е тук с определена мисия, която да изпълни на тази Земя. Мисията "Лекар" е призвание, което е начин на живот. Но как да разпознаем тези лекари, които истински имат какво да дадат на хората и на света? Говорим за медицинската професия с по-специално внимание, не защото е по-велика от останалите, а защото се занимава с най-ценното ни - нашето здраве. А то е нещото, с което не искаме да стават грешки, не искаме да го пренебрегват, не искаме да го изпробват.

Медицината е може би най-добрият учител за живота и смъртта, просто защото прекалено често е на тънката границата между тях. За много хора е страшно, но лекарите виждат това ежедневно и притежават в себе си знанието за това, колко е ценен сегашния момент.

Ще разпознаете добрият лекар по много неща, едно от тях е подходът, с който ви разпитва. В медицината има много специалности и различни специалисти, но пациентът идва на преглед ЦЯЛ. При какъвто и специалист-лекар да отидете, на него му е нужна информация относно всички заболявания и проблеми. Не може гастроентеролога да пита само за стомаха, а кардиолога за сърцето. А когато задният инфаркт боли в областта на стомаха, какво правим? За да бъде поставена адекватна диагноза е нужда информация от цялостния организъм, както са и нужни достатъчно знания на лекаря. С три въпроса и една пълна кръвна картина, рядко ще получите точна диагноза.

Истински добрият лекар има отношение като човек към човек с достатъчна дистанция. Той ще изслуша болките ви, ще ви разпита за другите ви заболявания и начина ви на живот, ще се поинтересува и от емоционалното ви състояние. Всичко, което му е нужно и ще сложи стоп в момента, в който информацията вече стане излишна. Истинският лекар все още не е забравил, че срещу него стои човек, който е дошъл за помощ, човек със собствена болка и трудности. Точно както и лекаря. За съжаление не малко доктори са влезли тотално във "величието на лекарската роля" и забравят за съвсем естествени човешки потребности. Като например най-елементарното - мило и любезно поведение.

Добрият лекар ще се допита до колега или ще ви препрати, ако прецени за необходимо. Медиците не са Богове, въпреки че цял живот дават безсънни нощи за знание и опитност. Целта е накрая пациентът да бъде излекуван и удовлетворен.

Истинският лекар вдъхва спокойствие. След прегледа, напускайки кабинета му, вие ще сте по-обнадеждени за оздравяване и по-жизнени. Не защото лекарите обичат да дават напразни надежди, а защото знаят, че половината от лечението е вярата на пациента, че ще оздравее. От него няма да чуете: "Абе вижда му се края, радвай се докато можеш", защото първо живеем в достатъчно развит и напреднал свят и второ медицината не познава едно-две чудеса.

Добрият лекар няма да остави детето с 40 градуса температура, няма да остави жената, която рязко е загубила способността да движи крайниците си, няма да подмине човека с изгарящата гръдна болка, както и няма да си промени отношението от това, че сте с направление.

Истинският лекар излъчва изключителна вътрешна жизненост и доверие, които ще предаде и на вас. Зад тях стоят много нощи без сън, много напрежение, много книги и опитност, отдаденост 24/7, огромно пречупване на психиката, безкрайни уроци, тежки съдби, но си струва. Струва си да знаеш, че поне един човек на тази Земя е жив заради твоите решения и знания. Лекарската професия трябва да бъде изпълнявана хуманно и благородно.

Добрият лекар не ходи на работа от 8 до 17. Той е в мисията си от първото прекрачване на прага на университета и болницата до последния си ден на този свят.

Автор: Лилия Илиева