Каква е връзката на чревната флора с психичното здраве и мозъка?

6 май 2020 г., 13:00 ч. 4105

Чувствате се депресирани или тревожни? Не можете да се съсредоточите? Подложени сте на стрес?

Проучвания показват, че чревните бактерии са свързани с различни състояния на психичното здраве. Между червата и мозъка има взаимна връзка. Известният учен д-р Майкъл Гершон, професор по патология и клетъчна биология и баща на неврогастроентерологията категорично вярва, че червата са нашия втори мозък.

Човешкото черво включва повече от 100 милиона нервни клетки, повече отколкото в гръбначния мозък или в периферната нервна система. Това обяснява защо антибиотиците които нарушават микробиалната екосистема на стомашно-чревния тракт могат да причинят невропсихиатрични ефекти, да взаимодействат с психотропни лекарства и/или да повлияят на настроението ни. Също така става ясно защо разстройствата на настроението са толкова разпространени при пациенти със синдром на раздразненото черво.

Химикалите които отговарят и са замесени в състоянието на депресия и щастие, например серотонин също се намират в червата. 90 процента от серотонина се произвежда в храносмилателния тракт, а не в мозъка. Много антидепресанти действат чрез повишаване на серотонина. Учени са открили, че чревните бактерии произвеждат много други невротрансмитери като допамин, норепинефрин, ацетилхолин и гама-аминомаслена киселина (GABA) които са от съществено значение за настроението, тревожността, концентрацията и мотивацията. Микробиомът на червата може да причини промени в реакцията на мозъка ни.

В проучване група здрави жени без стомашно-чревни проблеми или психиатрични симптоми на случаен принцип са включени в три групи за изследване: упортебявали ферментирал млечен продукт с пробиотици като кисело мляко, неферментирал млечен продукт (с пробиотик съдържащ пет щама ) и без консумация на продукт. Те приемали съответния продукт два пъти дневно в продължение на четири седмици.

Изследователите събрали мозъчни изображения преди и след експеримента, за да търсят всякакви промени в мозъка. Също така събрали проби от изпражнения. Резултатите показват значителни разлики в това как мозъците реагират по време на емоционална задача. Групата жени които консумирали ферментирало мляко само четири седмици имали по-спокойни мозъци по време на емоционалната задача. Групата без никаква консумация показва обратната тенденция, по-голяма хиперактивност на мозъка.

Излагането и консумацията на добри бактерии са необходими за балансиран мозък. Проучванията установяват, че има значително повече провъзпалителни цитокини при хора с депресия в сравнение с тези които не са депресирани. Този ефект върху възпалителната система може да произтича от взаимодействия с дисфункционален микробиом на червата при депресивни състояния.

Също така стресът ни прави по-склонни да развием нарушения в настроението и прави червата по-пропускливи за бактериите. Реципрочно депресията причинява дисбактериозаиоза - дисбаланс между добрите и лоши бактерии в червата. Накратко депресията може би е причинена от дисфункционални взаимодействия между червата, мозъка и имунната система.

Добрите бактерии в червата или отсъствието на някои лоши могат да ни направят по-издръжливи към депресивни състояния след стрес или травми. Не е изненадващо, че хроничното излагане на стрес е свързано с по-висока честота на депресия, тревожност и Посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Устойчивостта, способността за бързо възстановяване от трудности може би е функция на това как бактериите живеят или не живеят в червата. В проведено проучване са открили, че плъхове, които проявяват подобно на депресия поведение проявяват възпаление в хипокампуса (частта в мозъка която отговаря за дълготрайната памет). Микробиомът на червата е в постоянно взаимодействие с възпалителните вещества.

Как неинтелигентните, прости организми могат да повлияят на поведение, мисли и да въздействат на нашия интелект?

Тези микробиоти имат няколко стратегии за въздействие върху мозъка ни. Чревните бактерии произвеждат невротрансмитери които са важни за поведението, настроението, мислите и други когнитивни умения.

Също така, някои микробиоти могат да променят начина по който тези мозъчни химикали се метаболизират в тялото и по този начин да определят количеството в кръвообращението. Други химикали генерирани от чревните бактерии се наричат невроактивни, като бутират (мастна киселина, резултат от пикробна ферментация) , за който е доказано, че намалява тревожността и депресията.

Друго значение има блуждаещият нерв, който участва във връзката между червата и мозъка и е канал за двупосочна комуникация между тях. Имунната система е тясно свързана с микробиома на червата и нервната система. По този начин може да бъде медиатор на ефектите на червата върху мозъка и мозъчните ефекти върху червата.

Много проучвания показват доказателства за взаимодействия между мозъка и червата. Учените са установили специфични бактерии които са свързани с различни състояния на психичното здраве. В голямо проучване учените изследват връзката между микробиомичните фактори и качеството на живот и депресията. Те са открили връзка между микробиома на червата и психичното здраве.

Пациентите с психични разстройства имат различни популации на микроби в червата в сравнение с микробите при здрави хора. Също така стреса и хормоните на стреса като кортизола могат да окажат отрицателно влияние върху нашия микробиом. И всички тези фактори взаимодействат по сложен начин с имунната система.

Тъй като знанията за точния характер на взаимодействията между мозъка и червата се развива лечението във връзка с психиатричните разстройства може да включва и пробиотик. Всички тези резултати сочат: