Коклюш - диагностика на заболяването

Коклюшът е сериозна бактериална респираторна инфекция причинена от бактерията Bordetella Pertussis. Може да причини тежки пристъпи на интензивна кашлица. 

При сериозните случаи кашлицата може да продължи докато целия въздух  от белите дробове се изчерпа. Това принуждава заразеният да си поеме въздух при което издава силен характерен "магарешки" звук. След пристъп на кашлица дишането става нормално докато кашлицата не започне отново.

Коклюшът се предава лесно от човек на човек обикновено чрез кашляне или кихане. Заразяването е възможно да се случи на всяка възраст. Но заболяването е най-сериозно при   бебета и деца, които са твърде малки, за да са получили всички детски ваксини срещу магарешка кашлица. Бебетата на възраст под една година, които получават това заболяване често се нуждаят от болнични грижи.

Диагностичните тестове за коклюш помагат за ранното диагностициране на заболяването. Това е важно тъй като лечението е най-ефективно в началото преди да започнат сериозните пристъпи на кашлица.

Най-добрият начин за предпазване  от заболяването е ваксинацията срещу коклюш. Ваксинираните хора все още могат да развият  заболяването, но обикновено е по-леко и по-кратко.

Тестовете за коклюш се използват, за да се установи дали има заразяване. Поставянето на диагноза и лечение в ранните етапи на инфекцията може да направи симптомите по-малко тежки и да помогне за предотвратяване на разпространението.

Лекарят може да назначи тест при симптоми на коклюш. Вие или Вашето дете може също да се нуждаете от тест, ако сте били изложени на контакт с някой, който има коклюш иимате симптоми на настинка.

Симптомите на коклюш обикновено се проявяват на три етапа. Най-добре е да се изследвате в първия етап когато лечението работи най-ефективно. На този етап симптомите са като тези на обикновена настинка. Те могат да продължат една до две седмици и обикновено включват:

• Хрема
• Лека треска
• Лека кашлица (бебетата може да не кашлят)
• Паузи в дишането при бебетата наречени апнея

Във втория етап симптомите са по-сериозни и могат да включват:

• Силни пристъпи на кашлица последвани от пронизителен специфичен звук
• Толкова силна кашлица, че предизвиква повръщане
• Чувство на силна умора след пристъпи на кашлица

Пристъпите на кашлица могат да се влошат и да продължат 10 седмици или повече. При по-леко заболяване е възможно кашлицата да не е придружена от специфичния звук. Инфекцията обикновено е по-лека при тийнейджъри и възрастни особено при тези, които са ваксинирани за коклюш.

В третия етап кашлицата ще бъде по-лека и се случва по-рядко. Но възстановяването може да бъде бавно.

Диагностични тестове за коклюш

Два вида тестове обикновено се използват за диагностициране на коклюш. И двата теста използват проба от течност и клетки взети от назофарингеален секрет. Лекарят може да назначи един или двата теста:

• Микробиологично изследване. Тестът за бактериална култура е най-точен когато се прави през първите две седмици след началото на заболяването.  Най-добре е да се вземе сутрин на гладно или поне 3-4 часа след хранене. Вземането на секрета става чрез  стерилен сух памучен тампон   закривен под ъгъл. Секретът се изпраща в лаборатория. Клетките в пробата се отглеждат докато се образува достатъчно култура за тестване. След това пробата се проверява за специфичните бактерии. Излизането на резултатите от теста може да отнеме до седмица
• PCR (полимеразна верижна реакция) тест. Този тест е най-точен когато се направи през първите три до четири седмици след началото на заболяването. PCR тестът проверява взетият секрет за генетичен материал от бактерията. Резултатите могат да са готови след два часа

И за двата теста се прилага този начин за вземане на пробата.

Серологично   изследване. Изследва се серум в които се търсят специфични антитела срещу коклюш. Обикновено не се използва за диагностициране на инфекции. 

Антителата са протеини в кръвта, които имунната система произвежда, за да се бори с инфекцията. Серумен тест за антитела може да се направи от 4 до 12 седмици след началото на инфекцията тъй като специфичните серумни антитела се появяват след 4-та седмица от началото на заболяването. Така тестът може да се използва в по-късни етапи когато микробиологията и PCR тестовете могат да не дадат точни резултати.

Резултати

Микробиологично изследване:

Положителен резултат означава наличие на коклюш.

Отрицателният резултат може да означава, че няма коклюш, но не го изключва. Ако  пробата е взета твърде късно или са приемани антибиотици преди теста резултатите е възможно да не са точни.

PCR тест:

Положителен резултат означава, че в пробата е открит генетичен материал от бактерията и вероятност да има коклюш. Но PCR тестът може да е открил материал от други сродни бактерии и да го е сбъркал за бактерии на коклюш.

Отрицателният резултат означава, че с голяма вероятност няма  коклюш, но не го изключва. Възможно е пробата да не е имала достатъчно бактерии, за да бъде тестът точен.

За да постави диагноза лекарят използва резултатите от тестовете, взима под внимание симптомите и дали  сте били изложени на заразени с коклюш.

Ако сте направили този тест и сте ваксинирани определени антитела ще се покажат в резултатите от теста. Ако кръвен тест открие някои други антитела това може да означава, че наскоро сте имали инфекция с коклюш.

Коклюшът се лекува с антибиотик. Антибиотиците могат да направят инфекцията по-малко сериозна, ако лечението започне преди кашлицата да се влоши. 

Лечението може също така да помогне да предотвратите разпространението на болестта на други хора. Ако имате въпроси относно резултатите от теста или лечението говорете с лекаря си.

Ваксинацията е най-добрата защита, но не предпазва за цял живот. Попитайте лекаря кога Вие и Вашето дете трябва да бъдете ваксинирани. Лекарят също ще отговори на всички въпроси, които Ви вълнуват относно възможните странични реакции от ваксината.

При бременност  ваксинацията е между 27-та и 36-та седмица от бременността. Ако се направи ваксина по време на бременност майката ще предаде защита срещу коклюш на  бебето през първите месеци от живота преди  да може да бъде ваксинирано след раждането.

https://medlineplus.gov