Лаймска болест - диагностициране и лабораторни тестове
946Незабавно уведомете Вашия лекар, ако сте били ухапани от кърлеж или ако изпитвате симптоми и имате други рискови фактори за лаймска болест след като прекарвате време в район където лаймската болест е често срещана.
Кога диагностиката на Лаймска болест е затруднена
Има няколко причини поради които може да е трудно да се диагностицира лаймската болест. Тестовете са по-малко точни за кратък период от време след първото заразяване. Това е така, защото тези тестове търсят протеини създадени от имунната система, за да помогнат тялото да се пребори с инфекцията (антитела), а не за самата инфекция. Може да отнеме няколко седмици докато тялото произведе достатъчно антитела, за да се покаже положителен тест.
Единственият сигурен признак на Лаймска болест е еритема мигранс (EM), кръгов обрив, който често има форма на око. Но до 30% от хората, които получават лаймска болест никога не получават обрив. Също така е възможно човек да не забележи обрива преди да изчезне.
Симптомите на лаймската болест като треска и болки в тялото също могат да бъдат причинени от други заболявания. Това може да доведе до пропускане на диагноазата Лаймска болест тъй като симптомите се приписват на друго заболяване. С настоящите тестове е трудно да се направи разлика между стара инфекция с лаймска болест и нова.
Ето защо случаите на лаймска болест могат да бъдат пропуснати и до 40% от случаите на лаймска болест не се диагностицират до по-късен стадий на заболяването. По това време лаймската болест е по-трудна за лечение и са по-вероятни дългосрочните усложнения така че ранната, навременна и точна диагноза е много важна.
Как се диагностицира лаймската болест?
ЕМ обривът е сигурен признак на лаймска болест така, че Вашият лекар може да диагностицира и лекува без необходимост от лабораторни изследвания. ЕМ обрив често оформен като око е сигурният признак на лаймска болест. Ако се развие ЕМ обрив пациентът ще има диагноза лаймска болест и ще бъде лекуван за тази болест без да са необходими допълнителни лабораторни изследвания.
ЕМ обривите не са толкова очевидни при по-тъмна кожа. За всички останали случаи Вашият лекар трябва да прецени дали симптомите и рисковите фактори сочат диагноза Лаймска болест. Например:
- Ухапа ли Ви кърлеж?
- Прекарали ли сте време на открито в район, където лаймската болест е често срещана?
- Скорошно пътуване: Лаймската болест може да е често срещана там където сте били дори, ако е необичайна за там където живеете
- Настоящите симптоми и от колко време са налице
- Пълната медицинска история включително предишни необясними симптоми, които могат да помогнат за поставяне на точна диагноза независимо дали в крайна сметка това е лаймска болест или друго състояние
Имам ли нужда от тест за лаймска болест?
Лекарят ще прецени дали Вашите симптоми и рискови фактори предполагат Лаймска болест когато решава дали имате нужда от тест за Лаймска болест. Лабораторните тестове могат да подкрепят клинична диагноза, но не трябва да се използват самостоятелно за потвърждаване или отхвърляне на настояща диагноза Лаймска болест.
Лекарят може също така да назначи тестове, за да прецени дали други състояния с подобни или припокриващи се симптоми например заболяване на щитовидната жлеза, автоимунно заболяване или други заболявания пренасяни от кърлежи може да са причина за симптомите.
Ако сте пътували Вашият лекар може да Ви изследва за видове Борелия, които причиняват Лаймска болест в други части на света.
Ако мислите, че може да имате Лаймска болест споделете с лекаря симптомите и рисковите фактори, които мислите, че може да има при Вас. Лаймската болест може да е възможна причина и лекарят ще прецени дали трябва да се изследвате.
В някои случаи тестът за Лаймска болест може да не е от полза. С помощта на настоящите тестове е трудно да се направи разлика между настоящи и предишни инфекции така, ако преди това сте били диагностицирани с Лаймска болест и е вероятно да сте били повторно заразени лекарят може да постави диагнозата въз основа на Вашите симптоми и рискови фактори.
Тестване на кърлежи
Ако сте запазили кърлежа, който Ви е ухапал можете да го изпратите в лаборатория за изследване дали е носител на бактерии или вируси. Кърлежът може да е положителен за определени заболявания, но е възможно да не е предал никое от тях. Все пак информацията може да помогне на Вашия лекар да реши за кои инфекции пренасяни от кърлежи да Ви изследва. Не отлагайте превантивните антибиотици след високорисково ухапване от кърлеж докато чакате резултатите от теста за кърлежа.
Изследване за лаймска болест
Трябва да отидете в лаборатория, за да Ви вземат кръв. Отнема няколко дни, за да получите резултата.
Съществуват 2 основни метода за изследване за лаймска болест. Тестовете за антитела протичат двуетапно - ELISA последван от Уестърн блот тест (Western blot). Уестърн блот тестът трябва да се извърши при всички лица с положителен или горнограничен резултат от ELISA.
Ако първият тест се окаже положителен или неясен лабораторията ще направи втори кръвен тест. Ако първият тест се окаже отрицателен не се препоръчва втория тест. Вторият тест трябва да е положителен, за да се постави диагноза лаймска болест.
- Първият тест: ELISA (ензимно-свързан имуносорбентен анализ). Този кръвен тест е за антитела срещу бактериите от Лаймска болест. ELISA тестът е често използван за диагностициране на лаймска болест поради своята бързина и висока чувствителност. Чрез ELISA се откриват както IgM така и IgG антитела срещу B. burgdorferi. ELISA е чувствителен, но има висок процент фалшиви положителни резултати давайки положителни резултати при инфекциозна мононуклеоза, ревматоиден артрит и други автоимунни състояния. Тъй като може да отнеме известно време на тялото да произведе антитела този тест не винаги е точен скоро след като човек е заразен
- Вторият тест: Уестърн блот тест (Western blot) също идентифицира антитела срещу лаймска болест и може да потвърди резултатите от ELISA. Тестът разглежда как антителата реагират на специфични части от бактериите на лаймската болест. Най-често се извършва при съмнение за хронична форма
Има два варианта за втория тест.
Освен Уестърн блот тест другият вариант е да се направи втори тест ELISA, който измерва антитела срещу специфичен протеин открит в бактерии от лаймска болест.
Тези тестове могат да бъдат проведени върху кръвната проба използвана за първия тест. Пациентът може да не се връща отново в лабораторията.
Насоките за тестване препоръчват втори тест само, ако първият тест е положителен или неясен. Тъй като първият тест може да не открие антитела скоро след възможно излагане на лаймска болест това означава, че човек с лаймска болест може да не получи втория тест.
Ако ELISA тестът е отрицателен лекарят може да иска да се повтори теста след две до четири седмици или да вземе друга проба от кръвта за изследване седмица или повече по-късно.
Чувствителност на тестовете
Вторият тест ELISA е по-чувствителен (по-малко вероятно е да пропусне съществуваща инфекция) по време на по-ранните етапи на лаймската болест. Ако смятате, че сте били заразени през последните няколко седмици или месеци лекарят може да обмисли използването на втори тест ELISA.
Втори ELISA и Western blot се считат за еднакво чувствителни при хора, които са били заразени месеци или години по-рано. Някои лекари предпочитат да използват Western blot за предполагаеми случаи в късен стадий, защото може да предостави допълнителна информация, която да помогне да определи дали има лаймска болест.
Резултатите от теста
Ако и двата теста са положителни това означава, че пациентът е имал лаймска болест в даден момент. Ако преди това сте били диагностицирани с лаймска болест и е възможно да сте се заразили отново положителният тест може да не е полезен тъй като е трудно да се направи разлика между настоящи и предишни инфекции като се използват наличните в момента тестове.
Ако единият или и двата теста са отрицателни Вашият лекар все още може да диагностицира лаймска болест особено, ако наскоро сте развили подобни на лаймска болест симптоми независимо от резултатите от теста. Но ако лекарят не диагностицира лаймска болест можете да бъдете тествани отново след няколко седмици.
Ако имате лаймска болест тялото може да изгради достатъчно антитела до този момент, за да бъдат открити чрез кръвен тест.
Двуетапното кръвно изследване за по-късни стадии на лаймска болест е по-точно отколкото за ранна инфекция тъй като тялото трябва да е имало достатъчно време, за да произведе антителата открити от диагностичните тестове.
Western blot тестът разглежда дали има имунен отговор - производството на IgM или IgG антитела към специфични протеини (антигени) на бактериите причиняващи Лаймска болест.
IgM антителата обикновено се произвеждат от тялото когато инфекцията е нова и скорошна.
IgG антителата обикновено се произвеждат няколко седмици по-късно.
Когато IgM или IgG антителата се комбинират със специфични протеини от бактерията на лаймската болест това води до образуване на тъмни петна или „ивици“ върху Western blot тест лентата.
Western blot тестът се счита за положителен за Лаймска болест, ако поне две от три IgM ленти са положителни в рамките на 30 дни от началото на симптомите или пет от 10 IgG ленти са положителни по всяко време.
Резултатите от лайм теста могат да варират в зависимост от стадия на показаното, колко добре имунната система реагира на бактериите от лаймската болест и дори от лабораторията където се извършва теста.
Лекарят може да не заподозре веднага лаймска болест, ако състоянието е прогресирало до по-късен етап. От една страна много симптоми на Лаймска болест в по-късен стадий са неспецифични, което означава, че могат да бъдат причинени от няколко различни състояния.
В допълнение настоящите симптоми може да са по-трудни за свързване с исторически рискови фактори например смътно припомнено ухапване от кърлеж или пътуване до ендемична за Лаймска област област.
Необходими са по-добри диагностични тестове, които са директни и могат да открият инфекция на всички етапи на лаймската болест. Изследователите изучават нови диагностични методи използвайки по-добри тестове за антитела, методи за директно откриване и различни начини за измерване на имунния отговор към лаймската болест.
https://lyme.health.harvard.edu