Нуклеарна медицина - основни факти

Нуклеарната медицина е специализирана област на радиологията, която използва много малки количества радиоактивни материали или радиофармацевтични продукти за изследване на функцията и структурата на органите.

Прилагането на нуклеарната медицина като образна диагностика е комбинация от много различни дисциплини. Те включват химия, физика, математика, компютърни технологии и медицина. Този клон на радиологията често се използва за диагностициране и лечение на аномалии на ранен етап в прогресията на заболяване като рак на   щитовидната жлеза.

Рентгеновите лъчи преминават през меки тъкани като черва, мускули и кръвоносни съдове. Тези тъкани са трудни за визуализиране на стандартна   рентгенова снимка   освен, ако не се използва контраст. Контрастът позволява тъканта да се види по-ясно. 

Образна диагностика с методи на нуклеарната медицина позволява визуализиране на структурата на органите и тъканите, както и на функцията. Степента до която радиофармацевтикът се абсорбира или "поема" от определен орган или тъкан може да покаже нивото на функция на органа или тъканта, които се изследват.  По този начин  рентгеновите лъчи се използват предимно за изследване на анатомията. 

Изображението от Ядрено-магнитен резонанс се използва за изследване на функцията на органи и тъкани.

Малко количество радиоактивно вещество се използва по време на процедурата, за да подпомогне теста. Радиоактивното вещество наречено радионуклид (радиофармацевтик или радиоактивен индикатор) се абсорбира от телесната тъкан. 

Налични са няколко различни вида радионуклиди. Те включват форми на елементите технеций, талий, галий, йод и ксенон. Видът на използвания радионуклид зависи от вида на изследването и изследваната част от тялото.

След като радионуклидът е бил даден и се е събрал в изследваната телесна тъкан ще бъде отделена радиация. Тази радиация се открива от радиационен детектор. Най-често срещаният тип детектор е гама-камерата. Цифровите сигнали се генерират и съхраняват от компютър когато гама-камерата засече радиацията.

Чрез измерване на поведението на радионуклида в тялото по време на сканирането медицинският специалист може да оцени и диагностицира различни състояния като тумори, инфекции, хематоми, уголемяване на органи или кисти.

Ядрено-магнитното  сканиране може също да се използва за оценка на функцията на органа и кръвообращението.

Областите където радионуклидите се концентрират в по-големи количества се наричат "горещи точки". Областите, които не абсорбират радионуклида и изглеждат по-малко ярки на сканираното изображение се наричат "студени петна".

При равнинни изображения гама-камерата остава неподвижна. Получените изображения са двуизмерни (2D). Компютърната томография с еднофотонна емисия или SPECT произвежда аксиални "срезове" на въпросния орган тъй като гама-камерата се върти около пациента. Тези срезове са подобни на тези направени чрез   компютърна томография. В някои случаи като PET сканиране триизмерни (3D) изображения могат да бъдат направени с помощта на SPECT данните.

Сканирането се използва за диагностициране на много медицински състояния и заболявания. Някои от по-често срещаните тестове включват:

• Сканиране на  бъбреците. За изследване на бъбреците и за откриване на аномалии. Те включват анормална функция или обструкция на бъбречния кръвен поток
• Сканиране на щитовидната жлеза. За оценка на функцията на щитовидната жлеза или за по-добра оценка на възел или маса на щитовидната жлеза
• Сканиране на кости. За оценка на всякакви дегенеративни и/или артритни промени в ставите, за откриване на костни заболявания и тумори и/или за определяне на причината за костна болка или възпаление
• Сканиране с галий. За диагностициране на активни инфекциозни и/или възпалителни заболявания, тумори и абсцеси
• Скенери на    сърцето. За идентифициране на необичаен кръвен поток към сърцето, за определяне на степента на увреждане на сърдечния мускул след инфаркт и/или за измерване на сърдечната функция
• Сканиране на мозъка. За изследване на проблеми в мозъка и/или в кръвообращението на мозъка
• Сканиране на гърдите. Често се използва заедно с мамография за локализиране на ракова тъкан в гърдата

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА СКЕНЕР С ОТСТЪПКА ТУК!

Как протичат сканиранията

Тъй като сканиранията в нуклеарната медицина могат да се извършват на много органи и тъкани на тялото всеки тип сканиране използва определена технология, радионуклиди и процедури. Сканирането по методите на нуклеарната медицина се състои от 3 фази: 

• прилагане на маркер (радионуклид)
• заснемане на изображения
• интерпретация на изображението

Времето между прилагането на маркера и заснемането на изображенията може да варира от няколко минути до няколко дни. 

Продължителността на сканирането зависи от изследваната телесна тъкан и използвания маркер. Някои сканирания завършват за минути докато при други може да се наложи пациентът да се върне няколко пъти в рамките на няколко дни.

Едно от най-често извършваните сканирания е сканирането на сърцето. Миокардните перфузионни сканирания и радионуклидните ангиографски сканирания са двата основни вида сканирания за сърцето. 

Въпреки, че всяко съоръжение може да има специфични протоколи обикновено се следва този процес:

1. Пациентът ще бъде помолен да премахне всякакви бижута или други предмети, които могат да попречат на процедурата
2. Ако пациентът бъде помолен да свали дрехите си ще му бъде дадена болнична дреха
3. Поставя се абокат
4. Пациентът се  свързва към машина за електрокардиограма (ЕКГ) с електроди (проводници) Маншет за кръвно налягане се прикрепя към ръката
5. Пациентът ляга на масата в стаята за процедури
6. Радионуклидът се инжектира във вената, за да "маркира" червените кръвни клетки. Алтернативно малко количество кръв ще бъде изтеглено от вената така, че да може да бъде маркирано с радионуклида. Радионуклидът ще бъде добавен към кръвта и ще бъде абсорбиран в червените кръвни клетки
7. След процедурата за маркиране кръвта ще бъде върната във вената. Прогресът на маркираните червени кръвни клетки през сърцето се проследява със скенер
8. По време на процедурата е много важно да се лежи възможно най-неподвижно. Всяко движение може да повлияе неблагоприятно на качеството на сканирането
9. Гама-камерата се позиционира над пациента докато  лежи на масата и  получава изображения на сърцето докато изпомпва кръвта през тялото
10. Пациентът може да бъде помолен да промени позицията си по време на теста. Въпреки това след като позицията е променена пациентът  лежи неподвижно без да говори
11. След като сканирането приключи абокатът се отстранява. На пациента ще бъде разрешено да си тръгне освен, ако медицинският специалист не даде други инструкции

https://www.hopkinsmedicine.org