Седем любопитни факта за мозъка

2833
Седем любопитни факта за мозъка

Мозъкът - централната "контролна единица” на нашите тела, съхранява спомени и емоции. Древните философи са вярвали, че мозъкът може дори да приюти онази нематериална същност, която ни прави хора - душата.

Какво трябва да знаем за мозъка?

Основният орган на човешката нервна система мозъка управлява по-голямата част от дейностите на нашите тела и обработва информация получена извън тялото и отвътре в него. Място за нашите емоции и познавателни способности, включително мисъл, дългосрочна и краткосрочна памет и вземане на решения. Първото споменаване на този орган е записано в древноегипетски медицински трактат, известен като "хирургически папирус на Едвин Смит". Оттогава нашето разбиране за мозъка се е разширило неизмеримо, въпреки че все още разгадаваме много мистерии около този ключов орган.

реклама
Хиляди избраха здравето с Omed.bg. Направи го от тук !

1. Колко голям е мозъкът?

Размерът на мозъка варира значително. В голяма степен зависи от възрастта, пола и общата телесна маса. Въпреки това проучванията сочат, че при възрастните мъже тежи средно около 1336 грама. Докато мозъкът на възрастните жени тежи около 1198 грама.

По отношение на размерите човешкият мозък не е най-големият. От всички бозайници се знае, че подводният обитател кашалота е с най-голям по размер мозък . Но от всички животни на Земята мозъкът на човека има най-голям брой неврони, които са специализирани клетки, които съхраняват и предават информация чрез електрически и химически сигнали.

Приема се, че човешкият мозък съдържа приблизително 100 милиарда неврони, но последните проучвания поставят под въпрос стойността на това число.

2. Как функционира мозъкът?

Главният мозък заедно с гръбначния мозък изгражда централната нервна система. Състои се от три основни части:

Мозъчен ствол. Подобно на стебло свързва останалата част от мозъка с гръбначния мозък
Малък мозък. Намира се в задната част на черепа и отговаря за осъществяване и регулиране на двигателната дейност, двигателната обучаемост и поддържането на равновесие.
Главен мозък. Най-голямата част от мозъка ни и запълва по-голямата част от черепа. Там се намира мозъчната кора (която има ляво и дясно полукълбо, разделени от дълъг канал) и други по-малки структури. Всички те са с различна отговорност. За съзнателната мисъл, вземането на решения, процесите на паметта и обучението, комуникацията и възприемането на външни и вътрешни стимули.
Мозъкът е изграден от мека тъкан, която включва сиво и бяло вещество съдържащо нервните клетки, невронните клетки (които помагат за поддържане на невроните и здравето на мозъка) и малките кръвоносни съдове. Те имат високо водно съдържание, както и голямо количество (близо 60 процента) мазнини. Мозъкът на съвременния човек Homo sapiens sapiens е кълбовиден, за разлика от мозъците на други ранни хоминиди, при които са били леко удължени отзад. Тази форма, според изследванията, може да се е развила в Homo sapiens преди около 40 000-50 000 години.

3. Колко "гладен" е нашият мозък?

Въпреки факта, че човешкият мозък не е много голям орган за неговото функциониране е необходима много енергия. Въпреки, че човешкият мозък тежи само 2 процента от телесното тегло той използва 25 процента от цялата енергия, която тялото изисква да работи цял ден. И защо мозъкът се нуждае от толкова "гориво?

Въз основа на проучвания на модели на плъхове някои учени са предположили, че макар по-голямата част от тази енергия да се изразходва за поддържане на текущи мисловни и жизнени процеси, част от нея вероятно е инвестирана в поддържането на здравето на мозъчните клетки. Но според някои изследователи мозъкът на пръв поглед необяснимо изразходва много енергия по време на това, което е известно като "състояние на покой" когато не е замесен в никакви конкретни и насочени дейности.

Според Джеймс Козлоски "свързаните с бездействието мрежи се появяват дори под упойка и тези области имат много висока метаболитна скорост насочвайки енергийния бюджет на мозъка към голяма инвестиция в организма, който не прави нищо. Но хипотезата на Козлоски е, че не се изразходва голямо количество енергия без причина. Но защо мозъкът изглежда прави това? Енергията изразходвана "да не правим нищо", казва той, всъщност е насочена към съставяне на "карта" на натрупване на информация и опит, на които можем да се върнем, когато вземаме решения в ежедневния си живот.

4. Каква част от капацитета на мозъка използваме?

реклама

Един мит гласи, че хората обикновено използват само 10 процента от капацитета на мозъка си, което предполага, че ако само ние знаехме как да "навлезем” на останалите 90 процента бихме могли да успеем да отключим невероятни способности. Макар да не е ясно къде точно е възникнал този мит идеята, която по някакъв начин бихме могли да използваме като все още непотърсена мозъчна сила със сигурност е много привлекателна.

Сканирането на мозъка показа, че използваме почти целия си мозък през цялото време, дори когато спим. Макар, че моделите на активност и интензивността на тази дейност може да се различават в зависимост от това какво правим и в какво състояние сме будност или сън.

Дори когато сте ангажирани със задача и някои неврони са включени в тази задача останалата част от мозъка е заета да прави други неща. Поради това например решението на проблем може да се появи, след като не сте мислили за това известно време или след сън през нощта. Това е така, защото мозъкът е постоянно активен.

5. Дясното или ляво поукълбо на мозъка използваме?

Това има последици за Вашата личност. Предполага се, че хората, които използват лявото полукълбо са с математически наклоннности и аналитично мислене. Докато хората използващи дясното полукълбо са по-креативни. Но колко вярно е това? Въпреки че е вярно, че всяко от мозъчните полукълба има малко по-различни роли, хората всъщност нямат "доминираща" страна на мозъка, която управлява тяхната личност и способности. Изследвания разкриват, че хората използват и двете мозъчни полукълба почти в еднаква степен. Истина е обаче, че лявото полукълбо на мозъка се занимава повече с използването на език, докато дясното полукълбо се прилага повече за тънкостите на невербалната комуникация.

6. Как се променят мозъкът с възрастта?

С напредване на възрастта части от мозъка започват да се свиват по естествен път и започваме постепенно да губим неврони. Фронталният дял и хипокампусът (дял от мозъка, отговорен за дългосрочната памет) двeте ключови области на мозъка за регулиране на когнитивните процеси, включително формирането на паметта и запаметяването започват да се свиват, когато навършим 60 или 70 години. Това означава, че естествено бихме могли да започнем да откриваме нови неща или да изпълняваме няколко задачи едновременно, по-предизвикателни от преди. До не много отдавна учените вярваха, че след като започнем да губим неврони няма да можем да създадем нови мозъчни клетки и трябва да се примирим с това. Оказва се обаче, че това не е вярно. Изследователят Сандрин Тюрет от King's College London в Обединеното кралство обясни, че хипокампусът е решаваща част в мозъка на възрастните по отношение на генерирането на нови клетки. (И това има смисъл, ако вземете предвид, че той играе важна роля в процесите на учене и памет.) Процесът, при който се създават нови нервни клетки в мозъка на възрастен, се нарича неврогенеза и според Thuret оценките предполагат, че средно възрастният човек ще произвежда "700 нови неврона на ден в хипокампуса". Това, според нея, означава, че когато достигнем средна възраст, ще заменим всички неврони, които сме имали в тази част от мозъка в началото на живота си с тези, които произвеждахме през зряла възраст.

7. Възприятието "контролирана халюцинация ли е?"

Голямата загадка на човешкия мозък е свързана със съзнанието и нашето възприемане на реалността. Работата на съзнанието е предизвикателство за учени и философи. Въпреки, че бавно се приближаваме до разбирането на това явление предстои да научим още много неща.

Анил Сет професор по когнитивна и изчислителна невронаука от Университета в Съсекс във Великобритания, който е специализиран в изследването на съзнанието предполага, че този интригуващ процес се основава на някаква "контролирана халюцинация", която нашите мозъци генерират, за да разберат света. Според него доставяйки възприятията на нещата до нашето съзнание мозъкът ни често прави това, което може да наречете "информирани предположения" въз основа на това как "очаква" да бъдат нещата. Това обяснява невероятния ефект на много оптични илюзии.

Въпреки многото постижения в научните изследвания и клиничните технологии, много въпроси за мозъка остават без отговор. Например, ние все още не разбираме как се обработва сложна информация в мозъка. Всеки ден осъзнаваме кои сме, това какво възприемаме и какво сме в състояние да приемем за даденост. Така следващия път когато вземете цвете и го помиришете отделете малко време, за да признаете колко прекрасно е наистина всяко едно от най-малките ни действия.

https://www.medicalnewstoday.com


Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!



реклама
ЯМР
Коментари

Свързани статии

реклама
Лабораторни тестове

реклама
Искаш ли здрави зъби и красива усмивка? Вземи ваучер за отстъпка

Може да се абонираш за нашите оферти


Абонирайте се