Когато тиреостатиците не помагат – радиойодтерапия при доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза

Какво представлява J131?
В основата на радионуклидната терапия стоят радиофармацевтиците, носители на алфа- или бета-лъчение, които се натрупват избирателно в патологично променени тъкани. При лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на щитовидната жлеза може да бъде приложен радиоактивен йод - J131. Използва се този елемент, тъй като той участва в метаболизма на щитовидните хормони - T3, Т4. Приблизително 80% от цялото количество йод в организма се намира в щитовидната жлеза. J131 представлява бета-лъчител, който въведен в организма се натрупва в патологичния жлезист епител и го разрушава. Получава се така наречената безкръвна радиойодрезекция, в резултат на което намалява функционалната активност на щитовидната жлеза. Година по-късно на мястото на атрофиралите фоликули разраства съединителна тъкан.

Лечение:
Ефект от лечението с радиойод се получава най-рано на 14 ден като неговото действие се изчерпва до 2-3 месеца. Преди започване на лечението е необходимо да бъдат проведени сцинтиграфско изследване, определяне нивото на Т3, Т4, TSH, тиреоидни антитела. Необходимо е 7 дни преди провеждането на радионуклидна терапия да бъде преустановено лечението с тиреостатици. Има фракционирана и еднократна радиойодтерапия, като при фракционираната се намалява риска от странични ефекти - микседем. Няма статистически данни за развитие на карцином на щитовидната жлеза след лечение с радиойод.

Показания и противопоказания:
Радионуклидна терапия може да бъде проведена при тиреотоксикоза, базедовифицирана струма и токсичен аденом. Показани за лечение с радиойод са пациенти, които продължително време са лекувани с тиреостатици, без особен ефект, както и пациенти проявяващи алергии и други усложнения към тиреоидните медикаменти. Лечението с радиойод също е алтернатива за пациенти, които не могат да бъдат подложени на оперативна интервенция.
Противопоказани са млади пациенти, бременни жени и кърмачки.