Албумин-креатининовото отношение има водеща роля при диагностиката на бъбречни заболявания и диабетна нефропатия
9627
Определянето на концентрациите на албумин и креатинин в еднократна порция урина, с последващо изчисление на албумин-креатининовото отношение, се използва за ранна диагностика и оценка на хронични заболявания на бъбреците. Определянето на степента на екскреция на албумин с урината играе водеща роля за диагностиката, оценката на прогресирането и контрола на лечението на бъбречните заболявания, а също така и на диабетната нефропатия.
Нормално с урината се отделя неголямо количество белтък /150мг за денонощие/, в това число не повече от 3-30 мг албумин за 24ч. Повишение на албумина в урината повече от 30мг/ден, свидетелства за наличие на заболяване на бъбреците. Един от най-ранните признаци за поражение на бъбречната тъкан е микроалбуминурията - термин, с който се обозначава екскреция с урината на албумин в диапазона 30-300мг/ден/.
Екскрецията на албумин с урината е подложена на значителни вариации в рамките на деня, което е свързано с физическата активност, диетичния режим, циркадните ритми и други фактори. Поради тези причини изследването му в еднократна порция урина не дава обективна информация за степента на екскреция на албумина. Затова за златен стандарт в диагностиката на протеинуриите, в това число и албуминуриите, се използва определянето на количеството белтък в събирана урина за 24ч. Изпълнението на това изследване е свързано с някои затруднения и неудобства, дължащи се на необходимостта от събиране на урината в продължение на 24ч., от неточности, свързани със събирането на урината, измерването на нейното количество и др. В тази връзка, с цел да се улесни диагностиката на албуминурията, е било предложено, да се измерва концентрацията на албумина в еднократна порция урина и да се коригира спрямо креатинина, също измерен в тази порция урина. Така се определя албумин-креатининовото отношение в урината - UACR.
Лабораторни изследвания с отстъпки в Бургас
В UACR креатининът се явява мярка за оценка на концентрацията на урината. Използването на креатинина в това отношение се основава на същия принцип както и при изчисление на скоростта на гломерулната филтрация /скоростта на екскреция на креатинина е достатъчно постоянна и тя може да бъде лесно измерена/. Анализите са установили, че UACR практически напълно съответства с резултатите при анализ на 24-часова събирана урина. Отчита се висока информативност и лекота при изпълнението на UACR и се препоръчва като основен скринингов тест за албуминурия.
Необходимо е да се отбележат и някои ограничения на UACR метода и особеностите при интерпретация на теста.
Трябва да се има предвид, че при изчислението на това отношение се използва концентрацията на креатин в урината, която се влияе в значителна степен от обема на мускулната маса, а също така и от редица фактори, свързани с мускулната маса като пол, възраст, раса. При жените, например, мускулната маса и съответно креатинина в урината е по-нисък в сравнение с мъжете. Затова и при интерпретация на резултатите трябва да си използва диференциран подход. Понастоящем той е разработен само по отношение на фактора пол - за микроалбуминурия при жените се говори при ACR > 3.5 мг/ммол , а при мъжете - > 2.5 мг/ммол. Концентрацията на креатинина в урината се повлиява и от употребата на месна храна. През нощта екскрецията на албумина с урината е снижена.
В резултат на това ACR в сутрешната порция урина е по правило по-ниско от ACR в случайна, еднократна порция урина, взета в рамките на деня. ACR, изчислен от сутрешна урина, е по-точен и позволява да се избегнат фалшиво положителните резултати. При повишено ACR, получено от еднократна, случайна порция, се препоръчва тестът да бъде повторен с първа сутрешна урина. Ако съотношението албумин/креатинин в сутрешна урина е над 2.5 mg/mmol при мъжетe и над 3.5 mg/mmol при жените, изследването се повтаря. Поне два или три теста трябва да са положителни, за период от три-шест месеца, за да се потвърди диагнозата микроалбуминурия.
