Децата имат нужда от емоционалното присъствие на родителя в живота си!

Емоционалното и социалното развитие на децата зависи до голяма степен от семейните отношения и околната среда.

Децата, идвайки на този свят, имат нужда от любовта, грижите, защитата и сигурността на мама и татко. Хубавият дом и добрите условия обаче не са достатъчни, за да израсне детето щастливо. Често родителите правят една грешка, която остава следа у съзнанието на детето: Лишават детето от присъствието си, като заменят липсата си с подаръци и други материални неща. Да, факт е, че добрият стандарт осигурява много добър живот на детето и условия, в които да се развива, но това не е достатъчно за неговата емоционалност. Детето има нужда от емоционалното присъствие на родителя в живота му. Детето има нужда от достатъчно качествено прекарано време с родителя, за да се чувства добре! Родителите много често избират ангажиментите си, за да осигуряват по-добро качество на живот, което е напълно оправдано. Но забравят и за другата страна на монетата. Детето има нужда неговите емоции да бъдат чувани и зачитани, за да може да се развие като човек, който умее да показва чувствата си, а не да ги сдържа в себе си. Детето има нужда да бъде стимулирано да говори открито за своите емоции, без да се притеснява и без да се чувства, че изпитва нещо "неправилно". Детето има нужда да усети свободата на емоциите и да не му бъде забранявано да е гневно или да плаче. Всичко това са все малки стъпки в развиването и отключването на емоционалността у децата - нещо, което у много семейства бива пренебрегвано, защото няма много време за това. Естествено, че родителя когато е изморен и смазан от работа, няма да иска да слуша как детето му вика или плаче за нещо. Първичната и естествена реакция в повечето случаи е: "Стига си плакал! Какво си се развикал! Малко по-тихо! Имам нужда от почивка." Да, нормално е, защото всеки човек има капацитет за справяне с нещата и в края на деня той намалява, а при хроничното претоварване - съвсем. Но по този начин до детето достига посланието, че изпитва нещо грешно и лошо, което не е така. Това би накарало детето да потиска своите негативни емоции, защото вижда, че те не се приемат от родителите.

Родителят не може да замени липсата си от живота на детето с материалните богатства, които може да предложи. И това не е нещо лошо, но изборът трябва да бъде осъзнат. Всеки един човек трябва да е наясно, че избира нещо за сметка на друго и, че всеки един избор си има негативните и позитивните последствия.

Родителството далеч не е само посрещане на физиологичните и материални нужди на децата. Огромно значение в развитието има откликването на родителя спрямо детските емоции.

Какви са последствията, когато родителят не присъства емоционално в живота на детето?

В това положение децата се чувстват незачетени. Усещат, че това което изпитват като емоция няма към кого да бъде изразено и малко по малко се затварят в себе си. Също така нетолерирането на изживяването на негативни емоции като плач, гняв, тъга, водят до посланието, че тези чувства не са уместни и правилни. Което далеч не е така. Това кара детето да ги потиска и задържа в себе си, което не е хубаво. Децата трябва да бъдат учени на изразяване на себе си и емоциите си, за да могат един ден да живеят удовлетворено както със себе си, така и с другите хора.

С децата трябва да се говори относно емоциите. Те имат нужда от въпросите -как се чувстват, кое ги кара да се чувстват добре и кое не толкова, от какво имат нужда и т.н. Децата, които не познават своята емоционална палитра, както и не са се научили да изразяват себе си, израстват като по-лабилни личности и като по-трудно адаптивни към стреса. Важно е на децата да им бъдат давани любов, подкрепа, приемане и по-малко поставяни условия, нужно е да бъдат изслушвани и да не бъдат спирани от своите гняв и тъга, защото те са нормални човешки чувства. Детето е добре, да усеща, че родителят е готов да го изслуша и да го приеме, да реагира с подкрепа и съвет, а не да го осъжда и да му се кара, че плаче или е гневно. Детето трябва да знае, че родителят е отворен към него и за неговите нужди. По този начин се създават емоционално интелигентни деца, които познават своите емоции и тези на другите и си дават свобода на чувствата.

Детето има нужда да прекарва време с родителите си, при това качествено. Време, в което всеки един човек от семейството е отдаден към настоящия момент. А не татко да работи на лаптопа, мама да почиства, а детето да е в стаята и това да се брои за време "заедно". Отдаденост, любов и споделяне на семейния уют и любимите занимания са нещата, които са нужни, за да бъде времето истински качествено.

Автор: Лилия Илиева