Кои са най-важните стъпки при отглеждането на децата?

Отглеждането на децата определено е много интересен и забавен момент, изпълнен с безброй въпроси. Чакат ви много любов, много смях, много нови емоции и много моменти, в които ще се чудите "Какво да правя сега?!". Темата е безкрайна, но има някои основни моменти, върху които е добре да обърнем внимание, за да може детенцето да се развие правилно, както психически, така и физически.
Всичко започва със забременяването и развитието на плода в корема на майката. Започваме още от тук, за да обясним ролите на мама и татко. Първите девет месеца бебчето е напълно свързано с майка си и затова в момента на раждането стартира процесът на отделяне. Това е първото раздалечаване на майката от бебчето и първата му "травма" заради това. Процесът на отделяне на детето продължава близо 20 години и е плавен и постепенен. Затова:

Скъпи родители, толерирайте отделянето и самостоятелността на децата. През първите 4 години от живота на детенцето, неговата майка ще бъде най-важният човек в живота му. Връзката, която са изградили по време на износването се усеща и в първите години от израстването му. Майката става центъра на света за бебчето. След това, детенцето започва да изучава и татко. Разбира, че в света има и други хора и бавно започва да ги изучава. В периода, в който майката е центъра на Вселената за детето, тя трябва да бъде топла, мека, нежна, любяща и даваща грижа. Появата на таткото е първият образ на сила, закрила и твърдост, с който се запознава детето. Когато започнат да се появяват и новите хора, позволете на детето да изучи света и тях, за да си създаде свои възприятия. Нека бъде отворено за първите стъпки в яслата, детската градина и училище.

Позволявайте му да се справя и само. Детенцето ще трупа опит по много начини. Най-важният от тях е този, чрез който научава всичко само. Давайте му право да се учи. Не правете нещо вместо него, при положение, че може и самичко да го свърши. Така не му помагате, а само му отнемате от опитността. Справяйки се с нови неща, то си създава увереност и ентусиазъм са изучава този пъстър свят.

По-малко критика, повече пример. Запомнете едно нещо: Децата следват примера, който виждат, а не съветите, които им давате. Ако учите децата да бъдат едни, а вие сте самата противоположност, просто няма как да се случат вашите планове. Ако го учите да е спокойно и да обяснява това, което не му харесва, а вие викате по него дори за дреболии, просто си губите времето в приказки. Демонстрирайте или създайте първо у себе си качествата, на които искате да научите детето си. Противният вариант не работи. Ако не зачитате себе си, и детето ви няма да го прави. Ако не сте щастливи хора, и детето ви няма да е. (Като тук не говорим за определени обстоятелства, а за чистото и просто радостно състояние на духа. Много хора са нещастни, защото просто така са избрали.) Ако го учите на ред и подреденост в дома, а вие не го правите, няма смисъл. Обичайте се с партньора си, за да му покажете какво означава щастливо семейство.

Умерено с ограниченията. Как детенцето ще възприема света зависи до голяма степен от вашите насоки. Има основно два варианта: да приеме, че живее в цветен и интересен свят или че живее в страшен и опасен свят. Тук разликата идва от вашите ограничения и забрани. Ако умът е до толкова тревожен, нещо да не се случи с детето, най-вероятно ще му предадете тези мрачни мисли и усещания. "Не прави това, не прави онова, ще паднеш от тук, този човек е лош, светът е гаден…", сами се сещате, че резултатът ще бъде страхливо и затворено дете.

Но все пак създайте граници. За да създадем ценности на детето, трябва да го запознаем с представите за морално и неморално, добро и лошо, редно и нередно (до колкото може да сложим подобни етикети) . Възпитавайте го да спазва обещанията си, да бъде учтив, да поздравява, да уважава себе си, близките си и приятелите. Все пак трябва да е наясно, че света не се върти около него. Така ще го предпазите от прекалено разглезване.

Полека с грижите и любовта. Прекаленото обгрижване ще му струва скъпо по много причини. Понякога с цел да направим всичко, което можем за "доброто" на детето, го задушаваме с криворазбрана любов. Така му отнемате инициативност и вътрешното усещане, че знае какво е добро и правилно за него. Вижте повече кога грижите стават токсични ТУК.

Толерирайте полезните навици. Научете го да си подбира храната, стимулирайте физическата активност, дори може да го запишете на спорт или танци, които ТО САМО си избере. Стимулирайте го да се грижи за тялото и здравето си, така имунната му система ще се подсили, а енергията му ще бъде още повече. Поощрявайте го да си мисли за мечтите, да прави "планове" и стъпки към реализирането им. По този начин посявате семенцата на целеустремеността и постоянството. Когато порасне ще знае, че за да постигне нещо трябва да има план и стъпки, по които да действа. Всичко започва уж на игра,а един ден може да пожъне огромен успех.

Зачитайте чувствата и мнението му. Те са важни точно толкова, колкото и вашите. Питайте го често, как се чувства, какво е предизвикало у него определени усещания, какво мнение има за нещата, какво мисли за някаква ваша идея или придобивка за дома. Да, детето не знае кой телевизор е по-добър, но когато го попитате кой му харесва повече, то чува: "Моето мнение е важно и чуто. Аз съм важен." Нямате представа колко хора имат у себе си усещането, че не са важни и зачетени и всичко идва от детството. Интересувайте се от него и от това как е преминал денят му. Опитайте да не осъждате чувствата му, за да се научи по-лесно да ги изразява, а не да ги потиска.

Стимулирайте го да общува. Дали с други дечица, дали с възрастни, дали с животни, нека контактува и да изучава света. Комуникативността е едно от най-важните качества, които е добре да притежава човек.

Не се налагайте. Дайте право на избор. В противен случай детето ще израсне потиснато и ще се научи, че мнението му не е важно и "правилно".
Знайте, че най-добрият възпитател е ясен, държащ на своята позиция, но представяйки я с мекота и право на избор.
Знайте, че децата имат нужда да споделяте част от времето си с тях и подаръците няма как да заместят комуникацията ви.
Насладете се на истинското родителство и помнете, че основната му цел е да създаде дете, което да бъде самостоятелно, щастливо и подготвено за пъстротата на живота.

Автор: Лилия Илиева