„ Моля те, не пораствай!” или какви психотравми оставяме у децата си? ЧАСТ 1

Замисляли ли сте се каква е основната функция на родителите? Определено не е тази да управляваме живота на децата ни според нашите разбирания, защото "ние знаем какво е най-добро за тях”. Не е и целта на родителите да предпазят детето от трудности, защото те са нужни за да се изгради личността му. Истинското предназначение на родителството е да изгради независим, самостоятелен човек, който да придобие достатъчно знания, за да поеме както изпитанията в живота, така и неговите удоволствия. Човек, уверен в себе си и своя път, който умее да се вслушва в себе си и знае наистина кое е най-подходящо за него.

"Ти си смисълът на живота ми!”

Посвещаването на живота ни на нашите децата и свръхобгрижването са едни от най-лошите услуги, които можем да направим за тях. Още повече пренебрегването на бащата заради детето не е много подходящ пример за малкото човече, което някой ден ще изгражда семейство. Правейки детето смисъл на собствения ни живот му даваме огромен товар, който след време се проявява в дълг към родителите. Дълг, който се плаща с чувство за вина. Всички хора имат огромна потребност да бъдат полезни и нужни, но тя може да бъде проявена във толкова много аспекти на живота, вкл. партньор, приятели, работа, мисия. Не товарете децата си с този дълг, защото напускайки дома ви те остават с чувството, че вашият живот приключва! А вие оставате при човек, с който от 20 години не сте се виждали насаме и може би дори вече не познавате. Запомнете: Децата се учат от вашия пример, а не от съветите, които им давате! Ако го учите да отделя време за себе си и за почивка, а работите по 12 часа/6 дни в седмицата на какво всъщност го учите? Ако го учите да изгради прекрасно семейство и да обича партньора си, а вие показвате неуважение към вашия, какъв пример му давате? Покажете любовта между вас пред него, за до повярва и то в нея. Децата осъзнават проблемите, които не "трябва” да се говорят пред тях, защото вашите действия са тяхно показно. Всички сме хора и преминаваме през определени периоди в живота ни, били сме деца, ученици, родители, специалисти в работата си, баби и дядовци и защо да не бъдем щастливи и изпълнени със смисъл през всички от тях? Когато родителството стане роля, която е единственият източник на себеусещане, това няма как да се случи. Освободете се от нуждата да бъдете нужни! Дайте увереност и възпитайте свобода на избора у детето си! Така ще сте щастливи и цялостни както вие, така и то. Не създавайте зависимост в семейството, тъй като това би спряло самостоятелността на детето и би предизвикало гняв и чувство за вина. Семейството безспорно е важна част от живота, но не и единствената. Нека семейството бъде част от собствения ви път, а не смисъл на целия ви живот.

Учете детето на израз на емоциите.

Знаете ли коя е основната причина за невротичност и тревожност у децата, а след това и у възрастните? Това са преживяванията от детството ни.
Привидно ние живеем в материален свят, но в дълбочина всичко около нас, включително самите ние сме енергия. Емоцията е енергия, която няма как да изчезне в пространството и ако не бъде изразена се натрупва в нас. Това създава блокажи, вътрешни ограничения и непотребни възприятия за света. Оставете детето свободно да изразява всички свои емоции - радост, удовлетворение, смях, тъга, плач, гняв. Не го ограничавайте от негативните такива. Те не са нищо лошо, а напротив - те са част от богатата палитра на живота. Не учете детето да преживява всичко самичко в душата си. Резултатът ще бъде един потиснат, трудно комуникативен и невротичен човек. Опитайте да възпитате приемане на себе си у детето, за да си позволява да бъде и щастливо и тъжно, което ще донесе свобода на духа. Не крийте и вашите емоции, запознайте детето с всички аспекти на живота, защото ако то не бъде запознато с тях, след време рискувате да падне от високо. Позволете си да бъдете щастливи, за да си позволи и вашето дете да бъде такова.

"Внимавай!” "Не ходи!” "Не прави!” "Не мисли!”

Очаквайте ЧАСТ 2...

Автор: Лилия Илиева