Помагайки на децата, им ВРЕДИМ повече, отколкото предполагате! Вижте кога грижите стават токсични!

20957
Помагайки на децата, им ВРЕДИМ повече, отколкото предполагате! Вижте кога грижите стават токсични!

Всеки един родител отдава живота си или поне част от него в името на това да помага и да се грижи за децата си. До колко обаче трябва да се фокусираме върху децата? Дали не изгубваме себе си и своя живот в името на това, да помогнем на децата? Грижите стават токсични, в момента в който децата погълнат целия ви живот и смисъл. Родителят не помага на себе си, тъй като не удовлетворява нуждите си, не отделя време и фокус за себе си, като цяло забравя за себе си. За добро или лошо, децата не чуват съветите, които им дават родителите. Те следват примера, който виждат. Дете с родители, които са посветили живота си на него, вижда, че това да бъдеш отдаден е "правилно". Грижата за себе си и фокуса са "грешни" и "ненужни".

А какво се случва с децата? Децата идват на този свят и прекарват първите години от живота си при родителите, за да се научат на себеизразяване, да се научат да се справят с трудности, за да открият собствените си таланти, да преоткрият множество гледни точки , да открият себе си и стойността си и да продължат след това напред, изграждайки собствен път. Но какво се случва когато грижите вместо подкрепящи станат токсични и обсебващи. Резултатът е потиснато, неамбицирано дете, без вяра в себе си и в собствените си способности, което не знае накъде да продължи. И после се питаме как се случи? Има няколко грешки, които родителите правят в стремежа си да помагат, да се раздават, да "изграждат" детето.

Запомнете__: Действие, което детето може да свърши само, не е нужно вие да правите.__ Разбира се, че ще помогнете, разбира се, че ще се почувствате нужни, но не правите добра услуга на младата душа, която те първа се учи да живее. В тази помощ, помагате единствено на себе си, като си давате усещане за пълноценности и смисъл. А детето си остава ненаучено и без опитност. Защото това, което дава увереност и самочувствие за справяне, е успехът с различни задачи и ситуации. Вие му ги отнемате с прекаленото си желание за грижа. Много родители "страдат" от родителска роля повече от нужното. Страданието им се изразява в непрекъснат копнеж за смисъл. Но скъпи родители, отдаването към детето има смисъл само и единствено за вас, защото ви дава пълнота и усещането "Аз съм нужен.". За детето това е отнемане на опитност, отнемане на креативността, която да прояви, за да излезе от ситуациите, отнемане на увереността. Толерирайте инициативността, за да се превърне детето в такъв човек. Прекалената родителска любов вреди толкова, колкото и липсата на такава.
Вашите модели и мечти, които искате да проектирате върху детето, нямат никакво значение. Може и да искате детето ви да бъде лекар, адвокат, спортист, мениджър, но това какви планове имате за него - няма значение. Защото всеки един от нас е отделна душа, която е дошла на този свят, за да прояви себе си. Всеки един от нас идва с мисия, която да изпълни и да открие. А живеейки в мисията си, идва удовлетворението от живота и развитието, както и финансовия успех. Налагането на мнението ви и желанията ви водят само до потискане на истинската му същност. Имайте доверие на детето, че то знае какво е добре за него и по кой път да продължи. Дайте напътствия, но не се налагайте.

реклама

реклама
Хиляди избраха здравето с Omed.bg. Направи го от тук !

Не манипулирайте децата, за да получите това, което искате. Думата "манипулация" звучи страшно, но какво е според вас сърденето и наказването на детето? Научили сме се да лишаваме другите от внимание, комуникация и т.н.в името на "целта" си. Но най-много да насадите излишно усещане за вина по този начин.

Ограниченията няма да направят детето по-предпазливо, а напротив - по-тревожно. Забраните "Не яж това, не ходи там, не пипай тук, от това ще се разболееш, този човек е лош, не говори с него…и т.н" създават тревоги в малкия детски ум и след време се питаме, защо детето е изпълнено със страхове. Ами защото представата му е за един лош и страшен свят, а не за място, на което може да се довери и да живее щастливо.

Не спирайте страданието на децата си. Човек израства и създава дълбочина в себе си чрез болката си. Децата ще страдат и ще се учат от това, харесва ви или не. Дайте им шанс да научат своите уроци и не спирайте един съвсем нормален и нужен процес.
Бъдете премерени в родителските грижи, защото токсичните и прекалени такива са опасни. Проанализирайте когато помагате на него и кога задоволявате просто своите нужди да сте пълноценни. Когато детето е гладно, не му давайте риба, а го научете да я лови.

Автор: Лилия Илиева


Беше ли полезна тази статия? Моля, споделете я с приятели и ни подкрепете. Така ще можем да правим здравето по-достъпно. Благодаря!



реклама
ЯМР
Коментари

Свързани статии

Може да се абонираш за нашите оферти


Абонирайте се