Помагайки на децата, им ВРЕДИМ повече, отколкото предполагате! Вижте кога грижите стават токсични!

Всеки един родител отдава живота си или поне част от него в името на това да помага и да се грижи за децата си. До колко обаче трябва да се фокусираме върху децата? Дали не изгубваме себе си и своя живот в името на това, да помогнем на децата? Грижите стават токсични, в момента в който децата погълнат целия ви живот и смисъл. Родителят не помага на себе си, тъй като не удовлетворява нуждите си, не отделя време и фокус за себе си, като цяло забравя за себе си. За добро или лошо, децата не чуват съветите, които им дават родителите. Те следват примера, който виждат. Дете с родители, които са посветили живота си на него, вижда, че това да бъдеш отдаден е "правилно". Грижата за себе си и фокуса са "грешни" и "ненужни".

А какво се случва с децата? Децата идват на този свят и прекарват първите години от живота си при родителите, за да се научат на себеизразяване, да се научат да се справят с трудности, за да открият собствените си таланти, да преоткрият множество гледни точки , да открият себе си и стойността си и да продължат след това напред, изграждайки собствен път. Но какво се случва когато грижите вместо подкрепящи станат токсични и обсебващи. Резултатът е потиснато, неамбицирано дете, без вяра в себе си и в собствените си способности, което не знае накъде да продължи. И после се питаме как се случи? Има няколко грешки, които родителите правят в стремежа си да помагат, да се раздават, да "изграждат" детето.

Запомнете__: Действие, което детето може да свърши само, не е нужно вие да правите.__ Разбира се, че ще помогнете, разбира се, че ще се почувствате нужни, но не правите добра услуга на младата душа, която те първа се учи да живее. В тази помощ, помагате единствено на себе си, като си давате усещане за пълноценности и смисъл. А детето си остава ненаучено и без опитност. Защото това, което дава увереност и самочувствие за справяне, е успехът с различни задачи и ситуации. Вие му ги отнемате с прекаленото си желание за грижа. Много родители "страдат" от родителска роля повече от нужното. Страданието им се изразява в непрекъснат копнеж за смисъл. Но скъпи родители, отдаването към детето има смисъл само и единствено за вас, защото ви дава пълнота и усещането "Аз съм нужен.". За детето това е отнемане на опитност, отнемане на креативността, която да прояви, за да излезе от ситуациите, отнемане на увереността. Толерирайте инициативността, за да се превърне детето в такъв човек. Прекалената родителска любов вреди толкова, колкото и липсата на такава.
Вашите модели и мечти, които искате да проектирате върху детето, нямат никакво значение. Може и да искате детето ви да бъде лекар, адвокат, спортист, мениджър, но това какви планове имате за него - няма значение. Защото всеки един от нас е отделна душа, която е дошла на този свят, за да прояви себе си. Всеки един от нас идва с мисия, която да изпълни и да открие. А живеейки в мисията си, идва удовлетворението от живота и развитието, както и финансовия успех. Налагането на мнението ви и желанията ви водят само до потискане на истинската му същност. Имайте доверие на детето, че то знае какво е добре за него и по кой път да продължи. Дайте напътствия, но не се налагайте.

Не манипулирайте децата, за да получите това, което искате. Думата "манипулация" звучи страшно, но какво е според вас сърденето и наказването на детето? Научили сме се да лишаваме другите от внимание, комуникация и т.н.в името на "целта" си. Но най-много да насадите излишно усещане за вина по този начин.

Ограниченията няма да направят детето по-предпазливо, а напротив - по-тревожно. Забраните "Не яж това, не ходи там, не пипай тук, от това ще се разболееш, този човек е лош, не говори с него…и т.н" създават тревоги в малкия детски ум и след време се питаме, защо детето е изпълнено със страхове. Ами защото представата му е за един лош и страшен свят, а не за място, на което може да се довери и да живее щастливо.

Не спирайте страданието на децата си. Човек израства и създава дълбочина в себе си чрез болката си. Децата ще страдат и ще се учат от това, харесва ви или не. Дайте им шанс да научат своите уроци и не спирайте един съвсем нормален и нужен процес.
Бъдете премерени в родителските грижи, защото токсичните и прекалени такива са опасни. Проанализирайте когато помагате на него и кога задоволявате просто своите нужди да сте пълноценни. Когато детето е гладно, не му давайте риба, а го научете да я лови.

Автор: Лилия Илиева