Инфекциозна мононуклеоза – какво трябва да знаем за болестта на целувката?

Инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване, което се среща доста често особено в зимния сезон. В над 90% от случаите заболяването се причинява от вируса Ебщайн-Бар. В останалите случаи причинители може да бъдат цитомегаловирусът, някои аденовируси или токсоплазмите. Инфекциозната мононуклеоза се среща най-често в детска възраст и в периода между 15 и 25 години.

Инфекциозната мононуклеоза протича с няколко характерни клинични белега - ангина, висока телесна температура, генерализирано увеличаване на лимфните възли, увеличаване на черния дроб и слезката (далака), типични промени в кръвната картина.

Как се предава инфекциозната мононуклеоза и защо се нарича болест на целувката (kissing disease)?

Инфекциите с Ебщайн-Бар вирусът са много чести. По-голямата част от населението се е срещало с този вирус и има изградени антитела срещу него. При повечето заразени хора заболяването протича безсимптомно. При друга част се развива инфекциозна мононуклеоза. Вирусът е неустойчив във външна среща. Той се предава чрез слюнката, от където и идва наименованието на болестта. За заразяването имат значение използването на общи прибори, близките контакти, общите хавлии и т.н.

С какви други заболявания се свързва Ебщайн-Бар вирусът, освен с инфекциозната мононуклеоза?

Това е един от вирусите, който има доказано участие в патогенезата и развитието на някои злокачествени заболявания като карцином на назофаринкса и някои видове лимфоми (Ходжкинов и лимфом на Бъркит).

Какво се случва когато вирусът навлезе в клетките на тялото?

Вирусът навлиза през клетките на устната лигавица и попада в слюнчените жлези. Там той се размножава и попада в кръвта. След това навлиза в лимфните възли, в черния дроб и в слезката, където активира лимфоцитите. Именно на това се дължи уголемяването на органите.

Вирусът на Ебщайн-Бар е вирус от семейството на херпесните вируси и точно като тях остава в латентно състояние в организма до живот.

Каква е клиничната картина на инфекциозната мононуклеоза? Как да разпознаем симптомите?

Инфекциозната мононуклеоза се развива постепенно. Заболяването започва с умерено повишаване на температурата, болки в мускулите, гадене, отпадналост, болки в гърлото. До 1 седмица се развива характерната триада за инфекциозната мононуклеоза: температура + ангина + увеличени лимфни възли.

Температурата не е много висока. Обикновено е субфебрилна до 38 градуса.

Ангината е типична при инфекциозната мононуклеоза. Фаринксът и сливиците са оточни и зачервени. Типични за заболяването са налепите, които лесно се отделят от лигавицата и след тях няма кървене.

Увеличените лимфни възли са задължителен симптом. Често са увеличени тези на шията (двустранно), а може да са засегнати и други групи по цялото тяло.

Увеличаването на слезката и черния дроб се наблюдава около седмица след началото на заболяването. Това увеличаване може да продължи до 2-3 седмици след отшумяването на симптомите.

Обрив по кожата има в малък процент от случаите. След прием на пеницилинови антибиотици (поради погрешно поставена диагноза) в голям процент от случаите се появява обрив по тялото, който се нарича ампицилиново морбили.

Какво е лечението на инфекциозната мононуклеоза?

Липсва етиологично лечение насочено конкретно срещу вируса. Затова лечението е симптоматично - прилагат се лекарства за повлияване на температурата, болките в гърлото, общата отпадналост. Антибиотици може да се включат (с изключение на ампицилин , той е противопоказен) ако се насложи вторична бактериална инфекция. Трябва временно да се ограничи физическата активност, повече да се почива, да се приемат повече течности и храната да бъде богата и разнообразна на вещества.