„ Искаш ли да бъдеш силен – бягай, искаш ли да бъдеш красив – бягай, искаш ли да бъдеш умен – бягай!”
4171Тези думи били изсечени преди 2000 години на огромна скала в Елада. Това показва, че още от древността хората са били наясно с множеството благоприятни ефекти на бягането върху организма.
В съвременното общество застоялият начин на живот е съществен проблем както за възрастните, така и за децата. Обездвижването (хипокинезията) повишава риска от развитие на затлъстяване, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, загуба на костна маса, диабет и дори онкологични заболявания. Ако успяваме да отделим около 30 минути дневно, няколко дни през седмицата за бягане, това би могло значително да подобри нашето здравословно състояние, самочувствие и психическо състояние. Ето кои са някои от благоприятните ефекти на бягането:
Сърдечносъдова система
Бягането е типичен аеробен спорт. Това означава, че докато тичаме притокът на кръв и съответно на кислород към клетките на тялото ни е увеличен. Аеробните тренировки от своя страна имат доказани благоприятни ефекти върху работата на сърдечносъдовата система. Докато тичаме сърдечната честота се ускорява и кръвоснабдяването на всички органи и системи се увеличава, но най - много кръв се насочва към белите дробове, сърцето и скелетните мускули и това подобрява функционирането им. Ако успяваме да отделим за бягане по 20 - 30 минути, няколко дни от седмицата за по - продължителен период от време, ще постигнем дълготрайните ефекти върху сърцето и кръвоносните съдове, които са понижаване на сърдечната честота и кръвното налягане и съответно намален риск за развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти, а именно инфаркти и инсулти.
Стрес и психическо напрежение
Има резултати от множество проучвания, които показват, че бягането намалява нивото на стреса, но освен това последното има и редица други положителни ефекти, като например редуциране на симптомите на депресията. Едно проучване е показало, че бягането е също толкова ефективно, колкото и психотерапията. Друга полза от тичането, като едно аеробно упражнение е, че повишава способността ни да учим и запаметяваме нова информация и забавя стареенето и дегенеративните процеси в мозъка, което го прави много подходящо и за възрастни хора, стига те да нямат придружаващи заболявания, които да са противопоказание за усилена физическа активност.
Безсъние
Бягането може значително да подобри съня на хора, страдащи от хронично безсъние. То съкращава времето за заспиване, намалява събужданията през нощта и подобрява качеството на съня. Въпреки, че точните механизми, по които се осъществява това не са напълно изяснени, има редица предположения, като например фактът, че докато бягаме, телесната ни температура се покачва, а известно време след като спрем се стига до температурен спад, който значително улеснява заспиването. Това важи с особена сила за бягането през късния следобед. Други възможни обяснения са, че тичането влияе върху ритъма на сърцето, като забавя чесстотата му в покой и че намалява тревожността и депресивните мисли, които могат да ни попречат да заспим.
Опорно - двигателна система
Нашето тяло е идеално приспособено за бягане. Като се започне от стойката, дължината и формата на долните крайници и се стигне до структурата на скелета и мускулите. Въпреки че съществува схващането, че бягането натоварва ставите и уврежда коленето, съществуват научни доказателство за обратното. Болките в коленето, които се появяват след продължително бягане, не са резултат на увреждане на ставата, а от пренатоварването или недостатъчното разтягане на мускулите преди и след тренировката. Едно 8 - годишно проучване, което включило над 2500 души, една част от които редовно бягащи, а другата - не, проследило развитието на остеоартрит на коленните стави в двете групи хора. Резултатът бил, че честотата на остоартрит била значително по - ниска в групата на бягащите. Въпреки че не е сигурно, че бягането е факторът, който е обусловил намалената честота на увреждане на коленните стави, проучването със сигурност е показало, че то не увеличава риска от остеортрит коленете.