Изследване на урина! Как се провежда и какви са стойностите на показателите в норма?

Изследването на урина е рутинна стъпка в диагностиката и проследяването на много заболявания. Урина се изследва при заболявания на отделителната система (бъбречно-каменна болест, бъбречна колика, възпалителни процеси на бъбрека, уретерите, пикочния мехур или уретрата, туморни процеси), гастроинтестиналния тракт (включително заболявания на черен дроб и жлъчен мехур), ендокринната система (захарен диабет, безвкусен диабет, синдром или болест на Кушинг), хематологични заболявания и други.

Кои са най-често срещаните симптоми, които изискват изследване на урина, с цел поставяне на диагноза или насочване към нея?

Урината е начинът, по който тялото се очиства от ненужни вещества. Чрез нея могат да бъдат установени патологични процеси, засягащи най-различни системи. Заболяванията на отделителната система са най-честата причина за изследване на урина. Симптомите, които изискват анализ на урина са следните:

• болки в кръста
• болки, парене или дискомфорт при уриниране
• често уриниране
• промени в количествата на една порция урина
• промени в цвета или мириса на урината
• наличие на кръв в урината (хематурия)
• болки в корема
• повишена телесна температура
• повишено артериално налягане

Използват се най-различни методи за оценка на физико-химичните качества на урината. Чрез този анализ се установява наличието и количеството на отпадни продукти, минерали, соли, белтък, глюкоза, бактерии, кръвни клетки, цилиндри и др. Урината зависи от физическата активност, количеството приети течности, храната, медикаментите и различните заболявания. Анализът на урина бива химичен, физичен, микроскопски и микробиологичен.

Кои са основните и най-важни показатели на урината?Какви са техните референтни стойности и към какви заболявания насочват отклоненията?

ЦВЯТ. Нормално урината е светло жълта и бистра. Промените в цвета може да се дължат на заболяване на черния дроб, жлъчната система или на кръвта. Също така цветът се определя от количеството приети течности, от вида им, от храната (например цвеклото, боровинките, къпините оцветяват урината), от медикаментите. Ако урината е мътна, то това най-вероятно се дължи на наличието на кръвни клетки, белтък, бактерии и т.н.

МИРИС. Нормално урината има характерен мирис, който се дължи на уреята основно. Нормалният мирис не е силен и натраплив. Промените в миризмата се дължат много често на инфекции на отделителната система. Лошата миризма е резултат от метаболизма и отпадните продукти на бактериите. Когато глюкозата е в големи количества в урината (например при диабет) тогава миризмата е сладникава.

КИСЕЛИННОСТ (рН). Нормалните стойности на рН на урината са 4,5 - 8. Промените в киселинността на урината може да са резултат от гладуване, тежка дехидратация, диария, повръщане, бъбречни заболявания, белодробни заболявания, инфекции, прием на медикаменти.

ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО. Нормалните стойности на относителното тегло на урината са 1.005 - 1.030. Относителното тегло показва съдържанието на вода и останалите елементи в урината. Колкото е по-голямо количеството на водата, толкова е по-ниско относителното тегло. Това означава, че то зависи от количеството приети течности. Ниско относително тегло се наблюдава при неспособност на бъбреците да концентрират урината и при безвкусен диабет (липса на антидиуретичен хормон). Високо относително тегло има при по-малко количество вода. Може да се наблюдава при дехидратация, инфекции, диабет.

БЕЛТЪК. Нормално в урината няма белтък. Наличието му се означава като микро- или макроалбуминурия (в зависимост от количеството). Наблюдава се при бъбречни заболявания (гломерулонефрит), диабет, инфекции, лупус, прееклампсия и еклампсия (високо кръвно налягане по време на бременност), фебрилитет, усилена физическа активност.

ЗАХАР. Нормално в урината няма глюкоза. Наличието й насочва към захарен диабет или бъбречна увреда. Наличието на захар в урината е предпоставка за урогенитална инфекция, тъй като се създава благоприятна среда за развитието на микроорганизми.

БИЛИРУБИН. Нормално билирубин няма в урината. Наличието му и завишените стойности насочват към заболявания на черния дроб или жлъчната система. Нормално в урината има малки количества уробилиноген, който е продукт на метаболизма на билирубина. Повишените му стойности също насочват към заболявания на хепато-билиарната система.

НИТРИТИ. Наличието на нитрити в урината е белег за инфекция на отделителната система. Нитритите са продукт, който се получава от нитрати чрез ензими, отделени от бактериите.

КЕТОННИ ТЕЛА. Нормално в урината няма кетони. Те са резултат от тежко гладуване, диабетна кетоацидоза (усложнение на диабета в резултат на лош контрол или първа изява на тип 1), хранителни разстройства като булимия и анорексия, диета с малко количества въглехидрати. Урината има мирис на ацетон.

МИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА УРИНЕН СЕДИМЕНТ. Това изследване включва търсенето на левкоцити, еритроцити, цилиндри, плоски епителни клетки, кристали, бактерии. Нормално в урината няма левкоцити. Нормата е до 2-3 левкоцита на зрително поле. Повишеният брой е сигурен белег за инфекция на отделителната система. Нормално също няма еритроцити. При заболявания на бъбреците, уретерите, пикочния мехур, уретрата може да има микроскопска или макроскопска хематурия (зависи от количеството на еритроцитите). Бактериите са сигурен белег за инфекция. Плоските епителни клетки означават, че пробата не е взета правилно.

Вижте ваучери с отстъпки за изследване на урина ТУК!

Какви са условията за правилно вземане на уринна проба?

Най-подходящо е да се изследва средната порция на първата сутрешна урина след тоалет на гениталиите. Преди изследването не трябва да се приемат течности или храни, които оцветяват урината, не трябва да сте в менструация, да сте извършвали тежка физическа дейност. По преценка на специалист може да се наложи спирането на някои медикаменти временно. Урината се съхранява в стерилен контейнер и се транспортира до лабораторията. Събирането на 24-часова урина се прави с цел изследване на количество белтък, клирънс (способността на бъбрека да очисти тялото от дадено вещество) или да се измери 24-часова диуреза. Събирането става в чист съд, при което след 24 часа се разбърква и се прехвърля малко количество в малък контейнер. Транспортира се до лабораторията.

Изследването на урина е важна стъпка в поставянето на много диагнози, затова трябва да бъде извършено правилно.