Как да се разбираме по-добре с децата си? Как да общуваме по-ефективно?

Комуникацията между деца и възрастни често е голямо предизвикателство. Общуването между хората е истинско изкуство, а между деца и родители палитрата е още по-пълна. Разликата в поколенията и в годините създава основните трудности, но пък и в това все пак има чар. Децата са най-скъпото нещо на родителите, както и обратното. Докато израства, детето преминава през различни етапи, в които се изгражда като личност. Някои деца са с по-мек и благ характер, но други се славят с твърдоглавост и непоклатим инат. Как да се справим с общуването с децата? Има ли тайни, които биха го направили по-лесно и ефективно?

Всички сте чували, че първите 7 години от живота на детето са най-важни за неговото възпитание и за изграждането на характера му. Ето и някои съвети как да прекарате това време по-забавно и ефективно.

1. Зачитайте детето. Това е много важна стъпка, затова заслужава и първото място. Не бива да се отнасяте с детето все едно е по-ниско от вас самите. Детето също има нужда да се чувства зачетено и уважавано. Неговите мисли и чувства заслужават да бъдат чути и зачетени. Не бива да пренебрегвате мнението на детето, дори и то да не е право според вас. Когато пренебрегвате детето или се държите контролиращо над него, е напълно нормално да предизвикате у него негативни реакции. Отнасяйте се с детето като с равен и проявявайте разбиране. Така ще възпитате в него приемане и съчувствие. Освен това ще го научите колко е важно хората да се изслушват и разбират.

2. Не бъдете твърде настоятелни. Когато искате детето да направи нещо, важно е да не се държите заповеднически. Определено понякога то няма да се вслушва в съветите ви, но това не бива да ви изкарва извън баланс. Може да го посъветвате отново в същата насока, но с други думи и отново с благ и любящ тон. С добро отношение бихте постигнали повече, отколкото с гневно и властно такова.

3. Учете детето чрез приказки. Ако искате да научите на нещо детето или да му покажете правилно поведение, то може да разказвате житейски истории във вид на приказки. По този начин те ще влязат в съзнанието на детето и то ще ги запомни. Малките деца не се вслушват в сухата материя. Всичко трябва да бъде поднесено интересно, интригуващо и забавно.

4. Играйте си и се учете. Ученето във вид на игра е един много ефективен метод. Трудно ще научите децата, ако им диктувате теории за живота. Но пък може много добре да представите важни ситуации от живота във вид на игра. Освен това чрез игри може да започнете да правите първите сметки на малки цифри или да нарисувате първите букви.

5. Бъдете умерени в забраните и в "НЕ"-тата. Забраните не действат добре на никой човек. Разбира се, че има неща, които децата не трябва да правят. Но вместо да им заповядвате, седнете и търпеливо им обяснете, защо не бива да правят дадено нещо. Ако забраната е с мил тон и съчетана с обяснение и отговор на въпроса "Защо не може?", то шансът да събудите ината на детето е малък. Ако отправите забрана и не дадете обяснение, почти със сигурност ще събудите желание у детето да я наруши.

6. Търпение. Дайте всичко от себе си да бъдете търпеливи. Децата нямат много страхове и не подозират кое е опасно и кое не. Затова са по-смели и по-щури, което създава тревоги на родителите. Имайте търпение да обяснявате и да говорите с децата си. Избягвайте да им казвате, че ви е омръзнало от тях и са ви в тежест.

7. Разпитвайте детето как е преминал денят му. Нека ви споделя своя свят през неговата гледна точка и наблюдавайте неговата опитност. В дадени ситуации може да го насочвате как е би било по-добре да реагира. В други може просто да го попитате как се е почувствало, дали е било щастливо или дали нещо го е наранило.

8. Учете детето да говори за емоциите си. По този начин ще го научите по-лесно да изразява себе си и да говори за това, което усеща. Питайте го често "Как се чувстваш от това?" С всеки изминал ден то ще започне да обръща повече внимание на това, което в вътре в него и ще се научи по-добре да го облича в думи.

9. Приемайте детето си такова каквото е, за да може и то като порасне да приема себе си и околните. Приемайте детето си. От това се нуждаем всички, дори възрастните хора. Не опитвайте във всяка стъпка да го моделирате и променяте, нека изрази и разкрие истинската си същност такава, каквато е, защото е уникална и единствена. Всеки един от нас със своята различност прави света уникален и интересен.