12 неща, които децата не бива да чуват от родителите си!

Да бъдеш родител несъмнено е една много отговорна и прекрасна задача, която коренно променя живота. За мъдрото родителство се изисква кураж, приемане, умението да се дава любов и свобода, търпение, както и още редица други неща. Може би няма правилна или единствена формула за отглеждането на децата, но има неща, които определено е добре да бъдат осигурени от родителя: дом и сигурност, емоционалност, подкрепя по пътя на израстване, любов и свобода, забавление, добри навици. Има няколко неща, които би било добре да осъзнаем и да избягваме да казваме на децата. Разбира се, че родителите желаят най-доброто за техните деца, но понякога това желание има противоположен ефект. Какво не бива да казваме на своите деца и какво трябва да осъзнаем за родителството?

1. "Ти си смисълът на живота ми!"
Колко често сте чували това изречение от своите родители и правилно ли е децата да са смисълът на живота? Разбира се, че не е правилно! Да кажем на някого, че той е смисълът на нашето съществуване е все едно да го натоварим с огромната отговорност, че нашето щастие и удовлетворение зависят от него. Това е безкрайно неправилно, въпреки, че често не се осъзнава. Децата идват на този свят и в първите години имат нужда от родителската грижа и подкрепа, но с времето те поемат по своя път. Имат нужда от своя живот, своите грешки, своите преживявания, за да се изградят като личности. Родителят не бива да се концентрира и да отдава живота си на детето, защото това ще доведе само и единствено до страдание от двете страни. Посвещаването на живота ни на нашите децата и свръхобгрижването са едни от най-лошите услуги, които можем да направим за тях. Всички хора имат огромна потребност да бъдат полезни и нужни, но тя може да бъде проявена във толкова много аспекти на живота, вкл. партньор, приятели, работа, мисия. Не товарете децата си с този дълг!

2. "Ти си МОЯ дъщеря/МОЙ син и аз съм длъжен да знам всичко за теб и да ти казвам какво да правиш!"
Никой не може да притежава никого и нищо! Никой! Няма как да притежавате човешко същество и да си мислите, че имате право да контролирате живота му и действията му. Родителстовото е желание да се помогне в пътя на детето, да се развие то емоционално и физически, а след това да продължи напред като щастлив и уверен човек. Никой на никого не е длъжен и няма право да настоява, че го притежава.

3. "Ти си по-добър от Иван! Браво!"
Има редица начини да похвалим детето и да го накараме да се чувства гордо от себе си, но конкурирането не е сред тях. Не е удачно да стимулираме у детето изграждането на навик да се конкурира с околните, защото това може да се затвърди в характера му и да му създава трудности един ден в изграждането на партньорство.

4. "Спри да плачеш/викаш/крещиш!"
Сигурно се питате как е възможно това да бъде грешно отношение към детето или след като гневът е нещо "лошо", защо трябва да не правим забележка на детето? По една много проста причина. До детето трябва да достига сигналът, че неговите емоции са важни и че то има право да изпитва това, което усеща в себе си. Да, гневно е, нека се гневи, да, плаче му се, нека плаче, да, смее му се, нека се посмее. Няма правилна и грешна емоция. Когато забраняваме на детето някакви емоции или му се караме, то разбира, че това което чувства не е правилно и не трябва да го чувства. И по този начин пораства с осъждане към себе си. След време то няма как да се вслушва в собствените си усещания, при положение, че мама и татко са му се карали заради тях. Нали детето трябва да се научи да приема себе си и околните. Най-лесно е да осъждаме, но не е хубаво.

5. "Погледни Мария колко е добра в училище и какви добри оценки има, а пък ти…?!"
Питате ли детето си, след като ви каже за 5-ицата по математика, колко имат другите в класа? Ако го правите, недейте повече. Не е нужно да сравнявате дето с останалите и да му сривате самочувствието. Ако си мислите, че това го стимулира, определено грешите. Ефекта е потиснати увереност и самочувствие. Психичното здраве на детето е по-важно от оценките му.

6. "Ти си перфектен син/перфектна дъщеря! "
Не, никой не е перфектен, няма и да бъде, няма и как да стане. Не учете децата, да бъдат перфектни, учете ги да дават най-доброто от себе си и да оценяват своите усилия. Не ги учете да се вкопчват в резултатите и не ги стимулирайте към "съвършенството". То не съществува.

7. "Аз знам какво е най-добро за теб! Ти не знаеш, защото си малък! Трябва да слушаш МЕН!"
Контрол, контрол, контрол, който не довежда до нищо хубаво. Да, децата имат трудни периоди, имат моменти, в които са буйни и не вземат правилни решения, но това е част от пътя и израстването им. Не си мислете, че може да контролирате живота, действията и стъпките им. Ако дори мисълта за това ви създава тревожност, значи имате много неща, които трябва да осъзнаете относно пускането на контрола. Контрола не помага на детето, защото така то не се учи да взема решения и да си носи отговорността за тях, каквато и да е тя. Контрола помага на родителите, защото елиминира тревожността. Подхождайте с повече доверие и вяра към детето и света.

8. "Ще ти направя подарък само ако слушаш!"
Да покажете на детето, че заради лошо поведение ще бъде лишено от нещо е едно. Но ако подаръците, които получава са "условни" и ще ги получи само ако се държи по определен начин, по-добре не ги правете.

9. "Защото така казах! Точка!"
Ами това не е най-доброто обяснение за едно малко дете, което не познава света, в който живее. Вместо с крясъци да се раздават команди, седнете и обяснете на детето защо изисквате дадено нещо от него и какви са аргументите ви. Това първо ще го доведе до осъзнавания, защо трябва да направи дадено нещо и защо е полезно, и второ ще му покаже, че с хората трябва да се общува спокойно и с обяснения, а не с викове и крясъци. Не забравяйте, че родителите са първоначалният модел на поведение за децата!

10. "Голямо си бебе! Плачеш само за глупости."
Ами тъжно му е, плаче си детето. Вместо да му обяснявате какво е бебе, поговорете с него. Има един много важен въпрос, който детето трябва да чува често, за да развие своята емоционалност и да не се страхува от нея: "Как се чувстваш? Има ли нещо, което ти тежи и искаш да ми споделиш?" Стимулирайте детето да говори за емоциите си, а не да ги отрича.

11. "Какво искаш пък сега?"
С тези думи до детето достига само и единствено - "Твоите нужди не са важни." Ако те израснат с това убеждение, определено няма да се грижат за себе си добре и биха се подценявали в повечето моменти.

12. "Казах ли ти, че така ще стане!"
Определено не помагате на детето като му натривате носа. Може да греши, но какъв е проблема? Вие не грешите ли? Нека си греши и нека си носи отговорността за грешките! Това ще му помогне да взема добри решения за напред.

Родителството е прекрасно, когато е мъдро и осъзнато. Учете децата на това да познават своите емоции и да не ги отричат, давайте им любов и грижа в разумни граници и им позволете да вървят по пътя си и да грешат. Опитността е най-ценният учител в живота. Нека детето да може да продължи напред с увереност и сила, че може и заслужава! Тези убеждения зависят от детството.

Автор: Лилия Илиева