Какви са референтните стойности на щитовидните хормони? При кои заболявания има отклонения?

Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещани и в пъти повече боледуват жени отколкото мъже. За поставянето на правилна и точна диагноза са нужни както подробни оплаквания на пациента, така и лабораторни и образни изследвания. За функцията на щитовидната жлеза се съди по серумните нива на хормоните Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин). Много важно значение има също тиреоид стимулиращият хормон (TSH).

Как става синтезът на щитовидните хормони? От какво зависят техните нива?

Йодът от циркулацията се улавя от белтък в щитовидната жлеза наречен тиреоглобулин чрез ензима тиреопероксидаза. Върху този белтък се синтезират монойодтирозин (съдържа 1 молекула йод) и дийодтирозин (съдържа 2 молекули йод). При свързането на 2 молекули дийодтирозин се получава хормонът тироксин (Т4) с 4 молекули йод, а при свързването на дийодтирозин с монойодтирозин се получава хормонът трийодтиронин (Т3) с 3 молекули йод. Т3 също така може да се получава и при трансформацията от Т4. Синтеза и секрецията на тези хормони се определят от тиреоид стимулиращия хормон. Когато периферните хормони - Т3 и Т4 са високи, тогава TSH е нисък, защото хипофизата получава сигнал от периферните тъкани, че има достатъчно количества хормони и няма нужда от повече. Както и обратното - когато периферните хормони са ниски, хипофизата отделя повече TSH, за да може да се повишат Т3 и Т4. По този начин периферните хормони дават обратна връзка на хипофизата.

Какви промени може да настъпят в серумните нива на хормоните в резултат на заболявания на щитовидната жлеза? Какви са нормалните стойности на хормоните?

Щитовидната жлеза функционира в три посоки - може да бъде с нормална, повишена или понижена функция. Нормалните стойности са:

TSH - 0,3 - 5,0 mU/l

FT3 - 3,0 - 8,8 pmol/l

FT4 - 8,8 - 24 pmol/l

ВАЖНО! Резултатите може да варират между отделните лаборатории! Правилното интерпретиране на данни става от ендокринолог на базата на посочените от лабораторията референтни стойности.

Повишен TSH + ниски Т3 и Т4. Това е типичен резултат за хипотиреоидизъм, т.е. намалена функция на жлезата. В 80% от случаите причината е тиреоидит на Хашимото. Представлява автоимунно заболяване, при което се образуват антитела срещу тиреопероксидазата (anti - TPO или МАТ) и срещу тиреоглобулина (ТАТ). Диагнозата се поставя на базата на серумни нива на хормоните и антитела.
При състояния на хипотиреоидизъм TSH е повишен, защото се опитва да стимулира жлезата да отделя повече хормони, тъй като хипофизата е получила сигнал, че те са недостатъчно в периферията.

Повишено TSH + леко понижени до нормални Т3 и Т4. Отново се касае за хипотиреоидизъм, който може да бъде умерен или субклиничен.

Повишено TSH + повишени Т3 и Т4. Подобни резултати са сравнително редки. Трябва да се мисли в няколко посоки, една от които е резистентност на тъканите към щитовидни хормони.

Понижено TSH + повишени Т3 и Т4. Това са типични резултати за хипертиреоидизъм. TSH е понижен, защото до хипофизата достига сигнал, че периферните хормони Т3 и Т4 са високи и жлезата няма нужда от стимулация да произвежда още. Най-честата причина за хипертиреоидизъм е Базедовата болест или още наречената болест на Грейвс. При нея има увеличаване на щитовидната жлеза. Образуват се антитела срещу TSH-рецептора, които трябва да бъдат изследвани задължително, за да се постави тази диагноза. Други причини за хипертиреоидизъм са токсичен аденом, възлеста гуша, карцином, подостър тиреоидит на Де Кервен.

ВАЖНО! Статията е с информативна цел. Диагнозата, на което и да е заболяване, трябва да бъде поставена само и единствено от специалист. За правилна диагностика са нужни подробна анамнеза на пациента, лабораторни и образни изследвания. Това са стъпки, които ще определи и проведе лекуващият лекар, за да може да открие евентуално налично заболяване и да започне адекватно лечение.