Жените боледуват 20 пъти по-често от тиреоидит на Хашимото! Ето какво представлява заболяването!

Нарича се още хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото и е автоимунно заболяване, което се развива при хора с генетична предизпозиция. Това е първото открито автоимунно заболяване, още когато е започнала да се заражда идеята за този тип имунна патология.
Счита се, че зачестяването на заболелите е резултат от вирусни инфекции, повишена консумация на йод или радиация. Най-често боледуват хора между 30 и 50 години, като жените боледуват 20 пъти по-често!

Каква е причината за тиреоидитът на Хашимото?

Това е абсолютно генетично заболяване. Генезата му е автоимунна, като характерно за тези заболявания е, че е нарушен имунният толеранс. В резултат на това в кръвта се отделят антитела, които атакуват и разрушават нормални тъкани, в случая - щитовидната жлеза. Образуват се тиреоглобулинови, микрозомални, растежни антитела и такива, които стимулират TSH-рецепторите, от където идва и клиничната картина.

Какви са симптомите?

Заболяването се характеризира с увеличени размери на жлезата. При опипване може да бъде плътна и болезнена. За съжаление началото на клиничната картина започва когато почти половината жлеза е вече унищожена. В повечето случаи нивата на хормоните са нормални, но могат да бъдат както завишени, така и намалени. Много по типично е жлезата да реагира с хипофункция и съответно да не успява да отговори на нуждите на тялото. Ниските нива секретирани хормони водят до типична симптоматика на хипотиреоидизъм - уморяемост, затруднена памет, сърцебиене, наддаване на тегло, световъртеж, чупливи нокти, мускулни спазми, подпухналост, депресия. В много редки случаи клиничната картина протича с типични симптоми на хипертиреоидизъм, поради реакция на жлезата с хиперфункция. Посъветвайте се с вашия ендокринолог ако откривате някои от изброените симптоми у вас. За заболяването са типични високи нива на TSH.

Лекува ли се?

Да, лечение се провежда с тиреоидни хормони, като се цели потискане на тиреотропната секреция и на имунната система. Независимо, че заболяването е автоимунно, не е ефективно да се лекува с кортикостероиди и имуносупресори, заради безбройните нежелани действия. Синтетичните хормони успяват да компенсират напълно недостатъчната функция на жлезата и повечето хора нямат никакви странични реакции. За ефективно лечение е нужна точната доза, която да замести липсващата функция, като за всеки пациент тя е различна. Прогнозата на заболяването е много добра, защото дори и да се стигне до състояние на хипотиреоидизъм, то бързо може да бъде коригирано с хормон-заместителна терапия. Така не се влошава по никакъв начин качеството на живот на пациентите.