Какво би станало с нашето тяло ако спрем да ядем хляб за 30 дни?
3399Хлябът е едно от най тачените неща на трапезата и е силно застъпен в нашите хранителни навици. Какво би станало обаче ако спрем да консумираме хляб в продължение на 30 дни.
Хлябът е около 80% нишесте, което само по себе си е полизахарид, полизахаридите се усвояват бързо от тялото и глюкозата която свързва полизахарите повишава кръвната захар, което ще повиши нивата на инсулин. Това значи че ако спрете хлябът за 30 дни ще видите подобрение в кръвната захар.
Инсулиновата резистентност ще се понижи, за този процес са нужни няколко месеца, но дори при 30 дни ще има подобрение.
От друга страна подуването на стомаха се получава от бактерии в тънкото черво. Рискът от свръхрастеж на бактериите в тънките черва е доста висок, което може да доведе до още по-голям дискомфорт. Хората с това състояние ще трябва да намалят много други неща освен хляба, но неговото спиране може значително да намали рискът от този синдром.
Модерните зърнени култури се култивират, за да бъдат по-издръжливи, по-хранителни, да са по-лесно термично обработваеми. С всички тези ползи, обаче идва и проблемът с тяхното трудно абсорбиране от човешкото тяло. Агрикултурата ни е позната от около 10 000 години, което не ни е адаптирало напълно да абсорбираме и разграждаме зърнените култури пълноценно. Това че познаваме месото и зеленчуците от 250, 000 години, ни е позволило тяхното ефикасно разграждане.
Глутенът също е в светлината на прожекторите, когато говорим за ползите и негативите от зърното. Глутенът е направен от много различни протеини, които могат да бъдат разделени в две групи:
Глутенин: Този протеин отговоря за еластичността на тестото
Глиадин: Този протеин отговаря за втасването на тестото и неговата пухкавост.
Затова пшеничното брашно позволява направата на толкова пухкав хляб.
Целиакията е неспособността на тялото да разгражда глутена в храните. При това състояние консумацията на храни съдържащи глутен предизвикват атрофия на тънкото черво. Около 13% от населението съобщава, че получава дискомфорт, когато консумират храни съдържащи глутен, дори когато са дали негативен резултат за непоносимост към глутен.
Лектини
Лектините са протеини, които са толкова лепкави че се закачат към епителните клетки, тези клетки изграждат бариери, както в стомаха, така и по нашата кожа. Когато имаме много от тези лектини, "залепнали" за епителните ни клетки, се увеличава рискът от автоимунни заболявания. Някой от ензимите, които нашето тяло образува не успяват да преминат лектините и започват да разграждат епителните ни бариери.
Лектините също подтикват нашето тяло да произвежда повече мазнини и да складира повече мазнини, като повишава инсулиновата резистентност.
Какво да очакваме?
Ако се спре консумацията на хляб ще се подобри абсорбцията на минерали. Наред с това ще се намали атрофията на тънкото черво поради липсата на глутен и лектин. Лигавицата на тънкото черво ще може да се регенерира по-лесно и ще се намали шансът от автоимунно заболяване или стомашно-чревни заболявания. С намаляването на нишестето ще се намали и шансът за разболяване от диабет тип 2.
Ще се понижи рискът от заболяване на сърцето.
Видовете хляб
На пазара има много видове хляб, кой от кой по-здравословен - каква е истината обаче?
Много хора не осъзнават че разлика между пшеничения и белия хляб, относно разлика в зърното, няма - разликата е в обработката. При "белия" хляб се премахва обвивката на зърното, а при "пълнозърнестия" обвивката остава и се смила цялото. Разликата между тях е около 1%. На всякъде пише друго но това е само и единствено с рекламна цел. Повечето от лектините и алергените, които са в зърно се намират точно в тази обвивка, която се запазва при пълнозърнестото брашно.
Източник: Dr. Sten Ekberg