Какво трябва да знаем за биомаркера Д-димер

Изследването на Д-димер е кръвен тест, който показва дали някъде в съдовата система активно се образуват кръвни съсиреци. Най-често този тест е полезен при диагностицирането набелодробнаемболия и дълбока венозна тромбоза, но може да бъде полезен и при диагностицирането на други медицински състояния, при които кръвните съсиреци играят роля.

За това изследване е от изключителна важност да бъде направен в подходящото време от диагностиката или лечението на заболяването, и това се случва по преценка на лекуващият лекар.

Какво е Д-димер?

Тестът за Д-димер измерва количеството на протеин наречен фибринов Д-димер в кръвта. Фибриновият Д-димер се произвежда винаги, когато фибрин (протеин, който е основният компонент на кръвен съсирек) се разгражда активно някъде в съдовата система.

Съсирването на кръвта е изключително сложен процес. Той включва активиране на поредица от циркулиращи протеини (наречени фактори на коагулацията или фактори на съсирването), които в крайна сметка произвеждат дълги нишки фибрин. "Готовият" кръвен съсирек се състои главно от плетеница от фибринови нишки заедно с кръвни тромбоцити, които попадат във фибриновата маса. Обикновено се образува кръвен съсирек, за да се предотврати изтичането на кръв (кръвоизлив) от повреден кръвоносен съд. Съсирекът запушва изтичането.

Въпреки това винаги, когато се образува кръвен съсирек, е важно размерът му да бъде ограничен, за да не му позволи да блокира напълно кръвоносния съд, който се опитва да възстанови. И така присъщата част от образуването на кръвни съсиреци е втори процес целящ ограничаване на неговия размер.

Този втори процес, който ограничава растежа на образуващия се кръвен съсирек се медиира от протеин наречен плазмин. Плазминът разгражда краищата на нарастващия кръвен съсирек, за да се увери, че остава точно с размера.

Така, че при нормални условия "здравият" кръвен съсирек представлява баланс между тези два противоположни и едновременни процеса - процесът на образуване на фибрин и медиираният от плазмин процес на разграждане на фибрина.

Тъй като Д-димерът е продукт на разграждане на фибрин, той се появява в кръвта, когато нишките на фибрин се разграждат. Образуването и разграждането на фибрин се появяват едновременно с всеки активен кръвен съсирек**. Количеството на Д-димера открито в кръвта отразява количеството на активното образуване на кръвен съсирек, което се случва в тялото.** Повишеното ниво на Д-димер в кръвта показва, че се извършва активно съсирване на кръвта.

Цел на теста

Кръвният тест за Д-димер може да бъде полезен при търсене дали необичайна степен на съсирване на кръвта се случва някъде в тялото. Въпреки, че е полезен при оценката на различни медицински състояния, той най-често е полезен, когато се проверява дали има налице белодробна емболия или дълбока венозна тромбоза.

През последните няколко десетилетия са разработени и одобрени голямо разнообразие от кръвни тестове за Д-димер. Всички те са биохимични тестове наречени имуноанализи, които използват моноклонално антитяло (антитяло, насочено към конкретно вещество), за да открият определени части от Д-димерния протеинов фрагмент в кръвта.

Тъй като тези тестове използват различни моноклонални антитела и различни методи за измерване на това колко от моноклоналните антитела са открили Д-димерни фрагменти, различните видове Д-димерни тестове могат да дадат малко по-различни резултати. Така, че е важно всяка лаборатория да установи свои собствени граници на нормални и анормални стойности.

Тълкуване на резултатите

Определянето на строга граница между "нормални" и "анормални" нива на Д-димера, която се определя за всеки човек не е възможно. Повечето от нас имат известно количество Д-димер циркулиращо в кръвта ни по всяко време. Това е така, защото събитията от ежедневието обикновено произвеждат известно количество микротравми на различни кръвоносни съдове, което води до съсирване на кръвта.

Диапазонът на нивата на Д-димера свързан с ежедневието при хора, които нямат белодробна емболия, дълбока венозна тромбоза или друго медицинско състояние, включващо необичайна степен на съсирване на кръвта, е относително широк. За да се изчисли най-адекватната гранична стойност между нормалните и анормалните нива на Д-димера лабораториите трябва да разчитат на статистиката на популацията.

Но какъвто и да е формалният праг за конкретна лаборатория, лекарят трябва да вземе предвид липсата на точност присъща по същество при определянето на този праг. Така например ниво на Д-димер, което е малко над "нормалната" стойност всъщност може да не показва, че нивото е високо за конкретен пациент.

По подобен начин нивото на Д-димера, за което се съобщава, че е точно под граничната стойност не винаги означава, че няма необичайно съсирване на кръвта. Изводът е, че Д-димерният тест обикновено не дава окончателен отговор. Той предоставя допълнителни доказателства за вероятността даден човек да има необичайно ниво на съсирване на кръвта. Тези доказателства трябва да се тълкуват според всички други клинични резултати достъпни за лекаря.

Защо стойността на Д-димер е висока?

Когато тълкува повишена стойност на Д-димерен тест лекарят трябва също да вземе предвид факта, че състоянието на активно съсирване на кръвта може да се обясни с много състояния, освен белодробната емболия или дълбоката венозна тромбоза, включително състоянието на ежедневието, както и медицинските състояния. Факторите свързани с високите нива на Д-димера, включват:

• Възраст над 60 години
• Тютюнопушене
• Раса (Чернокожите са склонни да имат по-високи нива на Д-димер)
• Функционална неподвижност
• Бременност
• Скорошна операция
• Предсърдно мъждене
• Остър коронарен синдром
• Удар
• Кръвоизлив на гастроинтестиналния тракт
• Травма
• Злокачествени образувания
• Инфекция
• Сърповидно-клетъчна болест
• Прееклампсия
• Тежки чернодробни заболявания
• Дисеминирана вътресъдова коагулация

Този дълъг списък от състояния свързани с повишени нива на Д-димер, често затруднява точното определяне какво по-конкретно причинява повишено ниво на Д-димер при даден пациент.

Много хора за които се подозира, че имат белодробна емболия или дълбока венозна тромбоза, ще имат едно или повече от условията в този списък, като в този случай високото ниво на Д-димер ще има ограничена диагностична стойност.

Каква е ползата от Д-димер теста?

Въпреки тези присъщи ограничения има няколко случая, когато тестването на Д-димер е полезно в клиничната медицина.

Белодробна емболия

По-голямата част от хората с наскоро прекарана белодробна емболия ще имат повишено ниво на Д-димер. Тъй като обаче много други състояния също причиняват високи нива на Д-димера, самият този тест не може да се използва за диагностициране на белодробна емболия.

Тестът с Д-димер се използва за определяне на необходимостта от по-нататъшно тестване заедно с официална оценка на риска на човек от белодробна емболия. Лекарите обикновено използват стандартът PERC Passivated Emitter and Rear Cell като метод за оценка на риска от белодробна емболия.

При хора за които се счита, че са с нисък риск от белодробна емболия, ако Д-димерът не е повишен белодробната емболия може по същество да бъде изключена и не са необходими допълнителни изследвания.

Ако рискът от белодробна емболия е в междинния диапазон,ь тестът с нисък резултат на Д-димер показва, че шансовете са много ниски, че е настъпила белодробна емболия и повечето лекари не биха направили допълнителни изследвания.

Така че, при тези две групи хора, които се оценяват за възможна белодробна емболия, "нормален" D-димерен тест може да бъде много полезен.

Въпреки това, ако рискът от белодробна емболия се прецени като висок, при такъв пациент независимо дали Д-димерният тест е нормален или с повишени стойност, са необходими допълнителни тестове, за да се постави окончателна диагноза.

Дълбока венозна тромбоза

Тестът за Д-димер е с повишени резултати при почти всеки човек с активна дълбока венозна тромбоза. Поради тази причина тестът с нисък резултат на D-димер може да бъде полезен за изключване на дълбока венозна тромбоза, особено при хора, чиито клинични признаци на действително наличие на дълбока венозна тромбоза не изглеждат много убедителни.

От друга страна тестът с висок резултат на Д-димер не е категоричен при диагностицирането на дълбока венозна тромбоза, тъй като много други състояния могат да причинят високи нива на Д-димер.

Други медицински състояния

Освен при оценяване на хора със съмнение за белодробна емболия или дълбока венозна тромбоза, тестът с Д-димер е потенциално полезен и при няколко други медицински състояния. Те включват:

Коронарнатаартериалнаболест

Високите нива на Д-димера са свързани с коронарна артериална болест. Това е особено вярно за хора, които имат остър коронарен синдром (ОКС) - спешните състояния, които се получават при разкъсване на атеросклеротична плака, което води до образуване на остър кръвен съсирек в коронарната артерия.

Съответно се съобщава, че нивата на Д-димера са повишени при хора с миокарден инфаркт и нестабилна стенокардия. Освен това хората лекувани за ОКС, които имат постоянно повишени нива на Д-димера, могат да имат по-голяма вероятност от повтарящи се сърдечни проблеми.

Въпреки, че тези връзки между нивата на ОКС и Д-димера са интригуващи, трябва да се направят повече проучвания преди да могат да се разработят насоки, които да помогнат на лекарите да използват тестове на Д-димер за управление на коронарна артериална болест.

Дисеминирана вътресъдова коагулопатия (ДИК синдром)

Необичайно сложно състояние, при което се получава широко разпространено образуване на кръвни съсиреци в цялата съдова система. Причинява се от различни сериозни медицински състояния, включително рак, широко разпространени инфекции, чернодробни заболявания или тежко нараняване на тъканите. Труден за лечение и ако е тежък, често е фатален.

Съществуват различни степени на ДИК синдром и са създадени различни системи за оценка, за да се категоризира това състояние, което може да помогне за оптимизиране на лечението. Тестовете, които измерват продуктите от разграждането на фибрин като тези за Д-димер са използвани като важни компоненти на някоисистеми за оценка на ДИК синдром.

Хиперфибринолиза

Хиперфибринолизата е друг вид нарушение на кръвосъсирването подобно на ДИК синдром и е свързано със същите видове основни медицински състояния. Д-димерният тест понякога може да бъде полезен за оценка на това състояние.

https://www.verywellhealth.com