Калциево-фосфорна обмяна! Какво трябва да знаем за заболяванията на паращитовидните жлези?

Паращитовидните жлези са главно звено в регулацията на калциево-фосфорната обмяна. Те са разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза върху нейната капсула като най-често са 4 на брой - 2 в горния и 2 в долния полюс. По изключение може да бъдат 6 или 8 и да са с ектопична локализация, например в тимус, медиастинум или щитовидна жлеза. Големи са колкото оризови зърна.

Каква е ролята на паращитовидните жлези в обмяната на калций и фосфор?

Паращитовидните жлези секретират паратхормон. Той увеличава нивата на калций в кръвта, като намалява количеството му в костите и увеличава бъбречната му реабсорбция. Когато калцият в серума е нисък, то паращитовидните жлези секретират паратхормон, който коригира тези нива като използва калция от костите и не позволява бъбрека да го отделя. Паратхормонът също така влияе върху синтеза на витамин Д.

Кои са останалите хормони, които участват в калциево-фосфорната обмяна?

Щитовидната жлеза отделя калцитонин от парафоликуларните клетки (С-клетки). Той има противоположно действие на паратхормона: намалява серумния калций, като го вкарва в костите и стимулира загубата му през бъбрека. Витамин Д има също роля в обмяната на калций и фосфор. Той се синтезира първоначално в кожата под действието на УВ-лъчите. След това попада в кръвта и достига до черния дроб където претърпява реакция на хидроксилиране. От там отива в бъбрека и преминава през още една такава реакция, при което се образува активния метаболит на витамин Д или още известен като калцитриол (1,25-дихидрокси витамин Д).

Витамин Д, калцитонин и паратхормон са биологично активните вещества, които регулират обмяната на калция и фосфора. От нивата на тези хормони зависят нивата на калций, здравето на костите и бъбреците. Нормално около 45% от серумния калций е свързан с плазмени белтъци, 45% е йонизиран и той е метаболитно активен, а 10% е свързан с аниони. Лабораторните изследвания измерват стойностите на йонизирания, калций тъй като той има активност в тялото и влияе върху важните процеси.

Магнезият има също основна роля в секрецията на паратхормон.

Заболяванията на паращитовидните жлези са много разнообразни, но най-общо те се движат в две посоки - засилване или понижаване на функцията им.

ХИПОПАРАТИРЕОИДИЗЪМ

Намалената функция на жлезата и хипопаратиреоидизмът може да бъдат по най-различни причини: нарушено развитие на жлезата, нарушена секреция на паратхормон, увреда на рецепторите за хормона, деструктивни промени в жлезата и т.н. Постоперативният хипопаратиреоидизъм е най-често срещаният и е резултат от оперативна интервенция върху щитовидната жлеза, при която се премахват и паращитовидните жлези. При хипопаратиреоидизъм има понижени нива на калций (хипокалциемия). Когато хипокалциемията настъпва постепенно, организмът успява да се адаптира към състоянието и симптомите не са толкова изразени. Когато тя настъпва остро, тялото реагира бурно и като всяко едно нарушение в състава на йоните, може да бъде животозастрашаващо състояние. Симптомите на понижени нива на калций са следните: гърчове, мускулни крампи, спазъм на ларинкса, спазъм на бронхите, суха кожа, твърда коса, чупливи нокти, косопад, хипоплазия на емайла, кариеси, катаракта, коремни болки, ритъмни нарушения на сърцето, обостряне на сърдечна недостатъчност, обърканост, раздразнителност.

ХИПЕРПАРАТИРЕОИДИЗЪМ

Най-често причината е аденом на жлезите. Симптомите са често уриниране в по-големи количества, жажда, липса на апетит, коремна болка, гадене, повръщане, обърканост, бъбречно-каменна болест, остеопороза. При хиперпаратиреоидизъм нивата на калций за повишени. Костите са уязвими на фрактури, защото паратхормонът извлича калция от тях. Калций се натрупва в бъбреците и може да се развие бъбречно-каменна болест.