Кои са различните видове тестове за диабет

За да се проявят симптомите на диабет може да мине време. Вашият лекар обаче може да успее да открие състоянието в по-ранните му етапи като назначи различни лабораторни изследвания. Тези тестове могат да открият различни форми на диабет включително тип 1, тип 2 и гестационен диабет.

Кои са видовете тестовете, които откриват различните диабетни състояния?

Диабеттип2

Лекарите могат да използват няколко различни теста за откриване на диабет тип 2. При това състояние тялото произвежда инсулин, но не е в състояние да го използва ефективно.

Тест за гликиран хемоглобин (HbA1c, A1C тест). Един от най-често срещаните тестове за диабет е тестът за хемоглобин A1c. Лекарят може да назначи тест за хемоглобин A1c или гликиран хемоглобин HbA1c. __Измерва се свързването на молекулите на глюкозата (кръвната захар) с хемоглобина, който е компонент на червените кръвни клетки.

Резултатите от този тест показват средното ниво на кръвната захар за 3 месеца. Преди този тест не се налага гладуване. Включва вземане на кръвна проба. Единствената форма на диабет, която може да открие този тест е диабет тип 2 и лекарят може да го диагностицира само въз основа на резултатите от този тест.

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ГЛИКИРАН ХЕМОГЛОБИН С ОТСТЪПКА ТУК!

Тест за плазмена глюкоза на гладно (FPG). Изисква човек да не се храни или пие в продължение на 8 часа преди да даде кръвна проба. Обикновено се планира рано сутринта и тестът обикновено включва вземане на кръв от пръст или от вена на ръката.

Случайно изследване на плазмена глюкоза. Става чрез вземане на кръв от пръст или от вената на ръката. Основната разлика между този тест и FPG теста е, че това изследване не изисква предварително гладуване.

Диабет тип 1

Диабет тип 1 може да бъде труден за диагностициране. Развива се когато тялото не произвежда достатъчно инсулин, хормон необходим, за да преработи кръвната захар. Без лечение диабет тип 1 може да доведе до много високи нива на кръвната захар. Лечението включва инжектиране на инсулин.

Ако лекарят подозира диабет тип 1 той ще провери дали пациента изпитва симптоми, които могат да включват силна умора и грипоподобни симптоми. Може да назначи и следните тестове:

Тест за плазмена глюкоза на гладно (FPG): Този кръвен тест показва колко добре тялото преработва глюкозата.

Орален Глюкозо-Толерансен Тест (ОГТТ): За този тест трябва да се изпие на гладно разтвор, който съдържа глюкоза. След това медицински специалист измерва нивата на кръвната захар на всеки час в продължение на 2-3 часа.

Тестът за гликиран хемоглобин (HbA1c, A1C тест): Този тест може да покаже средните нива на кръвната захар през последните 3 месеца, но резултатите могат да бъдат неправилно ниски при хора с диабет тип 1.

Ако резултатите са неубедителни лекарят може да назначи някой от следните тестове:

С-пептид: панкреасът произвежда този протеин заедно с инсулина. Ниските нива на С-пептид в кръвта могат да предполагат ниски нива на инсулин.

Автоантителаинсулин: Този тест проверява за наличие на протеини, които са насочени към инсулина и го разрушават.

Автоантитела срещу декарбоксилаза на глутаминова киселина (GAD): Лекарите използват този тест, за да проверят за наличие на антитела, които могат да унищожат ензимите в клетките произвеждащи инсулин.

Асоциирани с инсулинома-2 автоантитела (IA-2A): Наличието на тези антитела може също да показва, че тялото атакува клетките произвеждащи инсулин.

Антитела към островните клетки на панкреаса: Фондацията за изследване на младежкия диабет изчислява, че 80% от хората с диабет тип 1 имат този тип антитела.

Цинков транспортер 8 (ZnT8): Този тест идентифицира антитела, които убиват бета-клетките произвеждащи инсулин.

Лекарят може да бъде в състояние да постави окончателна диагноза само след като види резултатите от няколко от тези тестове.

Гестационен диабет

Лекарите се използват два теста за диагностика на гестационен диабет, който се развива при бременни жени.

Тест за предизвикване на глюкоза.Бременната жена трябва да пие напитка с високо съдържание на глюкоза един час преди теста за предизвикване на глюкоза. Лекарят обикновено извършва този тест между 24 и 28 седмица от бременността. Обикновено това е първият тест за гестационен диабет. Един час по-късно медицински специалист ще вземе кръв, за да измери нивото на глюкозата. За да потвърди диагнозата гестационен диабет лекарят ще препоръча орален тест за толерантност към глюкоза.

Тест за орален глюкозен толеранс. Този тест изисква жената да гладува 8 часа и след това да даде кръвна проба. След това тя ще пие напитка със съдържание на глюкоза, а медицински специалист ще взема кръв веднъж на час в продължение на поне 2 часа. Ако нивата на кръвната захар останат високи през този период, това може да означава гестационен диабет.

Домашно тестване

Възможни са някои тестове, които хората могат да извършват сами вкъщи:

Изследване накръвната захар. Комплектите за домашно тестване могат да измерват кръвната захар. Конкретните компоненти на комплектите варират, но повечето включват:

• ланцети за убождане на пръста
• тест ленти за събиране на кръвта
• глюкомер, който оценява пробата и дава показания

Лекарят ще определи целевите нива на кръвната захар и ще обясни кои резултати показват необходимостта от медицинска помощ.

Тестване на кетон в урината. Различен тип домашен тест оценява урината за наличие на кетони, които тялото произвежда чрез разграждане на мазнините за енергия. Кетоните обикновено показват, че тялото има твърде малко инсулин. Тестът включва събиране на проба от урина и поставяне на предоставените ленти в урината. Те ще показват наличието на кетони. Ако нивата на кетони са умерени или високи обикновено трябва да се потърси медицинска помощ.

Резултатите от тестовете за диабет могат да помогнат на лекарите да поставят точна диагноза. След диагностициране лекарят може да използва някои от тези тестове, за да проследи ефективността на плана за грижа за диабета на пациента.

https://www.medicalnewstoday.com