Коклюш и паракоклюш - информация от специалист, клиника Майо

Коклюшът (магарешка каилица) е силно заразен и се разпространява бързо в семейства, училища и болници. Докато възрастните и децата могат да имат относително леки симптоми заболяването може да се развие животозастрашаващо за бебета и новородени. 

Д-р Робин Пател, клиника Майо представя информация по темата.

Bordetella pertussis и Bordetella parapertussis

Bordetella pertussis и Bordetella parapertussis са аеробни, малки неподвижни, грам-отрицателни кокобацили, които причиняват заболяването наречено коклюш.

Симптоми на заболяването

Коклюшът е респираторно заболяване, което започва с катарален стадий със  симптоми подобни на настинка, прогресира до тежки пароксизми на   кашлица   и еволюира в реконвалесцентен стадий. 

Симптомите обикновено се развиват в рамките на 5 до 10 дни след излагане на бактерията и започват с хрема, субфебрилна температура и лека кашлица. След 1 до 2 седмици започва силна пароксизмална кашлица. Силните пристъпи на кашлица свързани с характерния инспираторен звук могат да продължат седмици. 

В Китай коклюшът се нарича"100-дневна кашлица". Кашлицата може да бъде толкова силна, че да доведе до повръщане, изтощение, фрактури на ребрата и/или загуба на контрол върху пикочния мехур. 

Симптомите могат да бъдат по-малко тежки при имунизирани или частично имунизирани хора при които характерният "магарешки" звук може да липсва и просто да имат продължителна кашлица.

Въпреки, че инфекцията може да бъде свързана с леки симптоми при възрастни и по-големи деца неонаталните инфекции могат да бъдат смъртоносни. При кърмачета  е възможно кашлицата да е минимална или да липсва. Въпреки това заболяването може да бъде тежко като до половината от кърмачетата особено по-малките изискват хоспитализация. Апнея, пневмония, гърчове и енцефалопатия могат да се появят при коклюш при кърмачета.

Заразяване с коклюш

Коклюшът е силно заразен. Предаването става чрез директен контакт или вдишване на въздушни капчици генерирани когато заразен човек кашля. Податливите хора, които са контакт е много вероятно да се заразят с потенциал за бързо разпространение на заболяването в семейства, училища или болници. 

Тъй като в ранните стадии коклюшът може да изглежда  като обикновена настинка често заразеният не подозира и не се диагностицира докато не се появят по-тежки симптоми. Коклюшът  е заразен от началото на катаралния стадий до третата седмица от началото на пароксизма на кашлица или до пет дни след прилагане на ефективно антимикробно лечение.

Степента на инфекция с Bordetella pertussis варира според сезона с годишни пикове през месеците юли и август.

Патогенеза

Bordetella pertussis се среща изключително при хора като юношите и възрастните са източник на инфекция на по-малки деца и кърмачета.

Патогенезата на инфекцията с Bordetella pertussis е свързана с производството на редица вирулентни фактори включително ендотоксин, коклюшен токсин, нишковиден хемаглутинин, аденилатциклаза, пертактин и трахеален цитотоксин.

Превенция

След въвеждането на ваксинацията срещу коклюш заболеваемостта намалява достигайки нисък ръст през 1976 г. Годишната заболеваемост  се е увеличила през последните години. 

Целоклетъчните ваксини срещу коклюш от термично или химически инактивирани клетки на Bordetella pertussis са въведени през 1940 г. и по-късно са комбинирани с дифтериен и тетаничен токсоид, за да се създаде „DTP“ (дифтерия, тетанус, коклюш) ваксина. Въпреки, че е ефикасна и имуногенна поносимостта е ограничена от реакциите на ваксината включително локални реакции, треска и фебрилни гърчове. 

Ацелуларните ваксини срещу коклюш са съставени от протеини пречистени от лизати на бактериални клетки.  Ацелуларните коклюшни ваксини имат по-малко неблагоприятни ефекти от целоклетъчните ваксини. Ацелуларните ваксини срещу коклюш са въведени през 90-те години на миналия век като постепенно заменят целоклетъчните ваксини. Използвани са няколко ацелуларни ваксини срещу коклюш всички от които са съдържали коклюшен токсин.

Ваксинацията срещу коклюш не предотвратява инфекцията с Bordetella parapertussis, която обикновено причинява заболяване при по-млада възрастова група.  Bordetella parapertussis причинява подобни на коклюш симптоми, но с по-лека клинична изява.

Диагностиката на коклюш се основава на вземане под внимание на клинични прояви за съмнение за инфекцията с потвърждение от лабораторни изследвания. Лабораторните методи за изследване включват тестове за амплификация на нуклеинова киселина като PCR, серология, микробиологична култура и директно флуоресцентно изследване на антитела. 

Микробиологията и директното флуоресцентно изследване на антитела са ограничени от ниската чувствителност, което  води към избор на тестовете за амплификация на нуклеинови киселини и серология.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията, САЩ  препоръчва PCR тестване на назофарингеални тампони или аспирати за пациенти със съмнение за остър коклюш. Bordetella pertussis PCR открива приблизително два пъти повече случаи от микробиологичната култура. 

ДНК на Bordetella pertussis може да бъде открита до 4  до 8 седмици след появата на симптомите. С течение на времето обаче количеството ДНК на Bordetella pertussis и Bordetella parapertussis намалява правейки анализа по-малко чувствителен.

Серологичният отговор към Bordetella pertussis обикновено се установява две седмици след   инфекцията   и с откриване на IgG-клас антитела срещу коклюшен токсин, които се произвеждат в отговор на Bordetella pertussis, но не и Bordetella parapertussis може да се използва като допълнение към диагностиката при по-късни стадии на коклюш във време когато количеството в организма е възможно да е под границата на откриване на PCR анализа. 

Тъй като ваксинацията срещу коклюш води до IgG отговор на Bordetella pertussis серологията не  се използва при новородени или малки бебета или при деца на възраст между 4 и 7 години тъй като рутинната схема на детска ваксина може да попречи на тълкуването на резултатите и също така не се използва при тези, които не са получили ваксина срещу коклюш през предходните шест месеца.

Лечение

Ранното лечение на коклюш е от голямо значени особено при кърмачета. Ако пациентите са диагностицирани късно антибиотиците не променят хода на заболяването и дори без антибиотици пациентите вече не би трябвало да са инфекциозни. 

Изборът на лечение се ръководи от потенциалните неблагоприятни ефекти и лекарствени взаимодействия, поносимостта, лекотата на придържане към лечението.

https://news.mayocliniclabs.com